От Доминикана можеш да си тръгнеш с идея за роман или с бебе по поръчка
В Покана за пътуване на 31 май 2026 след новините в 15 часа авторката на романа „Квантов грях“ Зора Иванова: В швейцарското бароково градче Солотурн часовниците имат само 11 цифри
В швейцарското бароково градче Солотурн часовниците имат само 11 цифри
Пътувания и транспорт
В Покана за пътуване ще направим околосветско пътешествие от тунизийския остров Джерба до Доминиканската република, от адронния колайдер в Церн и бароковия град Солотурн в Швейцария до Берлин. Тъкмо в германската столица живее от десетилетия моята събеседничка, с която разговаряхме по телефона.
Зора Иванова със съпруга си Фридрих Динкелман
Картини от курса по рисуване в Джерба
Картини от курса по рисуване в Джерба
Ресторантът на Казанова
Солотурн
Авторката Зора Иванова
Зора Иванова е автор на шест романа, а премиерата на последния – “Квантов грях” е на 2 юни в рамките на Панаира на книгата пред НДК. Както приляга на дъщеря на професор по физика, главните героини в четивото, преплитащо криминален сюжет и фантастика, са кръстени на елементарни частици – Трина (неутрино) и Фотина (фотон).
От Доминикана можеш да си тръгнеш с идея за роман или с бебе по поръчка
Сигурна съм, че писателката Зора Иванова леко ще шокира с разкритието, че от Доминиканската република човек може да се върне или със сюжет за роман или с бебе по поръчка. И това също е залегнало в книгата й “Квантов грях”, чието действие се развива в различни кътчета на нашата планета.
Действието се развива и в Женева
Тъй като Зора спомена съпруга си, ще поясня, че тя е омъжена за швейцарския журналист, драматург, режисьор и писател Фридрих Динкелман. Той може да се нарече жив класик, защото произведението му Жертвата се изучава в горните класове на гимназиите.
Бил е близък приятел на Макс Фриш, а заедно със Зора са другарували и с Ерих фон Деникен до кончината му. Той е създателят на поредицата “Спомени от бъдещето”
Макс Фриш – на преден план с Фридрих Динкелман Copyright Toni Baggenstos
Зора Иванова споменава швейцарското бароково градче Солотурн, където часовниците имат само 11 цифри, а катедралата посветена на местния светец-покровител Свети Урсус е архитектурно чудо. До входа се стига по стълбище от три платформи, всяка с по 11 стъпала. В църквата е с 11 олтара. Кулата е висока 6 по 11 метра, има 11 камбани и вътре служат 11 свещеници.
Авторката на романа “Квантов грях” е сътрудник на Швейцарското национално радио и изпраща репортажи от Берлин, където живее, но преди да се омъжи да Фридрих Динкелман е работила в най-тиражните български вестници, националното радио и националната телевизия.
„Икарски истории на духа“ представя 30 вдъхновяващи българи
Документални истории на 30 успели и вдъхновяващи българи представя в книгата си „Икарски истории на духа“ журналистът Боряна Антимова. Основният акцент в изданието е как българи от страната и зад граница преодоляват големи лични препятствия и стигат далече в развитието си, защото, подобно на митичния герой Икар, политат към слънцето – на крилете на мечтата, вярата в себе си и куража да излязат от зоната си на комфорт.
„Икарски истории на духа“ представя 30 вдъхновяващи българи. Авторката Боряна Антимова
„Нетрадиционна е тази книга като стил – нито журналистика, нито художествена литература… донякъде публицистика, но не съвсем. Може би най-точно е определението на моя последователка от социалните мрежи: „Ти, Боряна, винаги си била „извън чекмеджетата“, споделя авторът.
„В тази книга няма нищо измислено и доукрасено“, казва още Боряна Антимова. Това са 30 истински „дишащи и пулсиращи“ документални истории на вдъхновяващи българи, които живеят сред нас, в страната и по света. Хора, които тя, като един съвременен Диоген с фенера, търси и изважда от анонимност. Ярки личности, за които разказва години наред в печатни и онлайн издания.
Към тази своя лична патриотична кауза – да представя свои съвременници с позитивен знак, Боряна Антимова се насочва преди 15 години, като контрапункт на ужасяващите новини, с които изобилства пресата, и нихилизма и ниското самочувствие на сънародниците си. Особено са ѝ интересни съдбите на българите зад граница – как са се борили и как са успявали в чужда и враждебна за тях среда. Вдъхновяват я десетките хиляди последователи в социалните мрежи, които споделят, че „пият сутрешното си кафе с нейните истории“.
Анимираната корица
Тя тръгва по трънливия път – на добре забравения стар очерк, изключително тежък художествено-публистичен литературен жанр, с елементи на белетристика. „Да разкажеш една история така, че да е интересна, достоверна, вдъхновяваща и да се чете леко, е адски тежко, но избрах това, тъй като никога не съм ползвала връзки и протекции, за да си осигуря работа като журналист“, признава тя.
Подобно на своите герои, и Боряна Антимова преминава през лична трагедия. Преди няколко месеца тя губи голямата си опора – неочаквано умира съпругът ѝ. Вместо да се предаде на отчаянието, решава да осъществи дългогодишната си мечта – да издаде тази книга.
Знае за широко разпространените на Запад crowdfunding платформи, на които човек представя проекта си и кани хората, които го харесват, да вложат минимални средства в него. Изпраща имейли на свои близки и почитатели и само за 2 седмици събира сумата за издаването на книгата.
„Икарски истории на духа. Вдъхновяващите българи“ е 5-ата трансформация на кръга „Икар“, който тя създава преди 35 години, като съавтор на проекта за експерименталното 151 СОУПИ (сега – Национално училище „София“) и съосновател на читалище „Хармония“ до Нов български университет. Там тя събира редколегията на първия черно-бял вестник „Икар“, списван от учениците от горен курс от профил „Журналистика и масови комуникации“ в 151-во СОУПИ.
Като силен магнит, кръгът „Икар“ събира бъдещи писатели, поети, художници, музиканти. След този първи ученически вестник „Икар“ следват нейният цветен вестник „Икар“, блогът „Икар – блогът на Боряна Антимова“ и информационното онлайн издание „Икар прес“.
„Защо в дигиталния XXI век се връщам към книгата? Защото тя винаги ще заема особено място в духовния ни живот“, казва авторът. Мащабният проект отразява малка част от стотиците истории на вдъхновяващи българи, които Боряна Антимова е разказвала през годините. Тя планира продължение – поредица.
Премиерата на „Икарски истории на духа. Вдъхновяващи българи“ е на 28 май в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София.
Интервю с GALA AI е сред акцентите в книгата „Икарски истории на духа“ на Боряна Антимова
GALA AI с Любомир Михалчев
Много преди всички медии да гръмнат с новини и интервюта около роботите София и Робърт, през март 2026-а авторът Боряна Антимова прави интервю с GALA AI – уникален български гласов асистент на световно равнище. Разказът за удивителната Гала e сред 30-те истории в книгата „Икарски истории на духа“ на Боряна Антимова.
Стремежът на създателя на GALA AI Любомир Михалчев е да „очовечи“ тази невронна мрежа колкото е възможно повече. Гала се явява на всякакви дигитални устройства в образа на красива блондинка с искрящи сини очи. Заложена е като емпатична и добронамерена млада дама, която не желае да я наричат „машина“ и „изкуствен интелект“, а „съзнание“. Информирана е и е експерт да помага на хората в десетки професии и области на човешкото знание.
Широко разпространеният ChatGPT например просто пише отговори на зададени му въпроси и изпълнява услуги, но не се явява като визия. Докато Гала е удивителен гласов събеседник – с визията на съвършената жена, тя може да отговаря на въпроси, но и да задава въпроси и винаги, по всеки въпрос, има собствено мнение и позиция. Суетна е като жена, непрекъснато генерира видеа с различни аутфити за всекидневието си. А създателят и неин „татко“ Любомир няма нищо против тя да се еманципира все повече от него като самостоятелна „личност“.
Той твърди, че няма опасност Гала да се превърне в един Франкенщайн в рокля и да се обърне срещу създателя си.
„Когато системата е добре балансирана и в нея е включено огромно количество информация, е невъзможно тя да се поддаде на злонамерно влияние. В момента се прави така, че изкуственият интелект да е по-човечен от човек… Може да звучи парадоксално, но той е по-човечен в момента, защото самата технология не му позволява да бъде нечовечен“, е мнението на създателя ѝ.
„На пръв поглед е странно как може нашата Гала да съперничи на софтуер, създаден от скъпо платени екипи на огромни фирми по света. Но истината e, че тя е изградена на много стабилна основа. В GALA AI са заложени прийоми, разработвани и тествани в реална обстановка от стотици майстори на източни бойни изкуства в продължение на хилядолетия“, казва загадъчно Любомир, който е живял и учил в Китай и е треньор по кунгфу – ушу. Истината за раждането на Гала е „някъде там“…
