Тази есен, с
представяния в София, Пловдив и Стара Загора, излезе книгата "Мария на сутринта" на Васил Ю. Даскалов. Завършил френска филология в Софийския
университет, той се класира в конкурса на „Фондация Буквите“ за издаване на
съвременен роман. Сюжет докосващ, и то непринудено. Редакторката към издателство отбеляза:
„Не съм чела наскоро толкова добър съвременен български роман. Има звученето на
„Добър ден, тъга“ на Франсоаз Саган.“ Авторът признава, че най-голямо влияние
за творбата са оказали „Дървото на Юда“ на Арчибалд Кронин и „Ейглетиерови“ на
Анри Троайа. Какъв е всъщност този съвременен български сюжет? Евгени, мъж
приближаващ 40-те, има добър брак. Изградил е малък бизнес. Работният успех го
прави твърде инициативен и го отдалечава го от пасивната съпруга. Има нещо
застинало, нещо недостатъчно в неговата нощ. Тогава, на няколко етажа от брака
си, среща Мария – юношеската, недоизпита страст. Евгени е нерешителен – така е
моделиран от авторитарната майка. Той не е способен да вземе решение. Остава избора
в ръцете на Мария. На сутринта тя трябва да реши дали да сложи край на брака
му. Авторът казва, че това е силен момент в книгата, но кулминацията е другаде,
а идейният план – по-дълбок. „Градският нощен пейзаж навън му говори за
семейството. Ревящите мотори, комарите, щурците, загасващите една подир друга
панелни клетки – тази сетивност е обрисувала декора на неговия щастлив семеен
кът.“ Любовта на двамата попива лексиката на морската вода – „дъхът се разбива
във влажните лица и се отдръпва.“ В книгата се люлее вълната от песента на Жо
Дасен, която не достига дюната, като метафора за мъжкото колебание. Морските
думи се вплитат художествено в любенето, за да подправят прозата с драматизъм и
носталгия. Тъкмо песента, както и циганското лято в нея, са натоварени с идеите
за последния шанс на застиналите чувства. Лятото е алегория за успех в книгата,
но циганското лято е измамно, то е последен шанс и рискува да не стопли
героите. Освен криволичещата любовна интрига, дотойна за класическо френско
кино, виждаме типизирането в брака, отчуждаването между твърде различни
съпрузи, които се страхуват да остареят, защото са изгубили безвъзвратно
качествените моменти с детето и ще сетят една досадна празнина помежду си, щом
то отлети от дома. Даскалов изгражда явен контраст: младежта от 90те, която
изнася трудностите на успеха, за да осигури благото на днешната младеж. Все пак
и авторът и бащата обръщат позитивно хастара, като вместо в посредственост
обличат новото поколение в по-добри условия на развитие. Макар и любовен,
романът акцентира и върху неразривната родителска връзка баща – син. "Няма
друга такава гордост, такова устойчиво щастие за себе си като това да върви до
един добър син. Налягат го отново солидните мисли за безсмъртието – синът му
един ден ще върви така със своя син, а неговият – с правнука… И всеки наследник
ще носи нещо от Евгени, в кръвта, в ДНК-то, в потенцията. Голяма работа е това
да дадеш живот и да проектираш себе си напред в поколенията. Тези са вълненията
му след сливовите ракии." „Как успя да пишеш така проникновено за
проблемите в брака, без да си бил семеен?“ – пита издателят Иван Богданов,
усетил книгата като близка до своя живот. „Аз съм един добър наблюдател. –
обяснява Даскалов. - Считам, че мисията ми на писател е да пресъздавам актуалните
явления в обществото без да изхождам задължително от личния си опит. Книгата
беше започната на 17 г. и завършена на 37, също каквато е и любовта в нея. Преди
двадесет години съм задал една фантазия, която днес се е сбъднала.“ – смее се авторът.
