Младият съдов хирург спаси пациент с напреднал карцином на бъбрека чрез техника, която се прилага в САЩ и само няколко страни в Европа
Съдовият хирург от Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология д-р Асен Тодоров спаси живота на 40-годишен пациент с агресивен бъбречен тумор. Младият лекар приложи напредничава техника, която е чисто нова за Европа, но се използва в най-модерните медицински центрове на САЩ.
„Бъбречният карцином е третият най-често срещан рак в малкия таз и пикочо-половата система и един от най-злокачествените. Той има „интересно“ биологично поведение, защото засяга не само единия бъбрек и застрашава другия, ами плъзва по вени и артерии, а през голямата празна вена достига до дясното предсърдие и прораства там“, разкри д-р Асен Тодоров.
За жалост, този сценарий за развитието на тумора се среща при около 10 на сто от диагностицираните. А до скоро единственият начин да се спаси пациента е бил… да го „убият“.
Д-р Тодоров поясни: „Напредъкът на медицината, на новите трансплантационни техники позволява в подобни случаи да се извърши радикално оперативно лечение, да се махнат съдовете заедно с тумора и да се даде реален шанс за оздравяване.
Обикновено тези пациенти се явяват при онко- или съдовите хирурзи с оттекъл крак в напреднала фаза на болестта. Допреди десетина години при операцията на такъв вид рак трябваше да се направи кръвообращение извън тялото и машина да замести функциите на сърцето и на белия дроб.
Да се изкара цялата кръв да минава през апаратура и температурата на тялото да се намали до такава степен, че да спрат да функционират всички органи, вкл. и мозъка, това беше опцията, която доскоро предлагаше хирургията.
Да се умъртви един човек и да се пробва да бъде съживен – рисковете са огромни. Температурата се понижава толкова много, че на апарата следящ мозъчната функция практически се вижда, че мозъкът не функционира. Той умира. Пациентът се съживява като го затоплят и стимулират сърцето му през цялото време. Кръвта му е много разредена и тялото страда.
През 80-те години на ХХ век смъртността при тази операция е била 22%, а през 2015 година в големите медицински центрове по света тя вече е 2-3 на сто.
При нашата операция ние резицирахме целия тумор заедно със съдовете и направихме байпас от дясното предсърдие към долните крайници. Реимплантирахме черния му дроб и десния му бъбрек вътре в протезата, с която заменихме пострадалата от тумора вена и вързахме здравия бъбрек.
Тази техника, при която не се замразява и не се „убива“ пациента, е въведена от американците преди няколко години. У нас за първи път я прилагаме.
При нея черният дроб остава да виси само на три вени. Изключваме черния дроб и бъбрека, но не прикачваме към машина цялото тяло.
Това е магията! Танцуваш постоянно около тумора, леко-леко стъпваш, за да можеш да си направиш поле на действие, да клампираш и да извършиш тази сложна интервенция.
Изключително важна е образната диагностика, която ти помага да си начертаеш предварително план.
Огромна е ролята и на анестезиолозите-реаниматори, защото когато си клампирал сърцето те трябва да направят така, че организмът да не разбере, че е изключена голяма част от него, а да продължи да си работи на същите обороти.
Това е голям пробив в онкохирургията, извършва се за първи път у нас. Целият институт участваше в тази операция. Дори и онези, които не бяха в залата, мислите им бяха с нас“, завърши вдъхновено д-р Асен Тодоров.
