В Турция хлябът краси всяка трапеза – от селските кухни до градските ресторанти и кафенета. Хлябът обаче е нещо повече от основна храна; той е живо наследство по тези земи.
Дълбоко вкоренената традиция на хляба в Анадола, една от най-ранните люлки на уседналия живот, се простира хиляди години назад и всяко археологическо откритие в Турция добавя нова глава към древната му история. Останките от хлябове и артефакти за производство на хляб, открити в цяла Турция, предлагат осезаеми доказателства за кулинарна култура, подхранвана и усъвършенствана в продължение на хилядолетия.
Археологическите находки проследяват най-старите хлебни традиции в света до Анадола
Последни археологически открития в Анадола разкриват древния произход на хляба, предлагайки нови прозрения за богатото кулинарно наследство на Турция.
В Чатал-Хьоюк, обект на ЮНЕСКО в Коня, археолози откриха 8600-годишен квасен хляб, около останките на силно повредена фурна. Датиран около 6600 г. пр.н.е., този хляб се смята за един от най-старите, откривани някога.
По подобен начин, в могилата Кюлюоба в Ескишехир, експерти откриха това, което се смята за най-старият квасен и изпечен хляб в света, датиращ отпреди 5000 години. Анализите на хляба Кюлюоба разкриха следи от пшеница еммер (двузърнест лимец) и леща.
Смята се, че хлябът е бил изпечен при приблизително 140°C; парче от него е било умишлено отчупено, изгорено като част от ритуал за плодородие и след това заровено близо до прага на стая в задната част на къща. Това забележително откритие показва как производството и вярванията са били дълбоко преплетени в социалния живот на този период.
От друга страна, разкопки в древния град Топрактепе (Ейренеполис) в Караман разкриха пет овъглени хляба, датиращи от 7-8 век сл. Хр.
Експертите смятат, че тези хлябове може да са били свещени хлябове, използвани по време на раннохристиянски ритуали. Друго археологическо откритие разкри форма/тава за хляб с диамантена шарка (баклава) в руините Харран в Шанлъурфа. Смята се, че тя е изработена преди около 800 години, като дава нова представа за това как хората са приготвяли ежедневно хляба си.
Безброй печени съкровища
Тези древни открития хвърлят светлина върху дълбоко вкоренената култура на хляба и сладкишите в Анадола. С история, датираща от хилядолетия, хлебната традиция на Турция все още процъфтява в богато разнообразие в цялата страна.
Професионалисти или любители, пекарите все още и още с много любов правят десетки видове хляб и сладкиши, използвайки местни съставки. Можете да се насладите на спокойна закуска в Черноморския регион със златист хляб от царевично брашно, на горещи супи с хляб тандур в Източен Анадол или да съчетаете „базлама“ с обилни яхнии в Централен Анадол. Хлебната култура на Турция е толкова разнообразна, колкото и географията ѝ.
Емблематичният плосък хляб на Турция: пиде
В Турция класическият хляб сомун се сервира на всяко хранене, но в цялата страна десетки регионални хлябове отразяват местните продукти, климата и вековните традиции.
Например, „пиде“, плосък хляб, обикновено изпечен в каменни пещи на дърва, е друг вид хляб, на който често ще попадате. Пидето може да приеме различни форми, включително „търнак пиде“, „томбик пиде“ или Рамадан пиде, в зависимост от начина на приготвяне и сервиране.
То дори се трансформира във вкусно тесто, когато е приготвено с различни гарнитури – от сирене и спанак до сотирано месо и кайма от агнешко. Вкусът и чара му са го направили толкова ценено, че от оживени метрополиси, като Истанбул до живописни малки градчета, специализирани ресторанти за пиде могат да бъдат намерени на всяка крачка.
Традициите на Турция, включени в списъка на ЮНЕСКО: лаваш и юфка
Двата други вида хляб, лаваш и юфка, също заемат важно място в турската хранителна култура. В продължение на векове приготвянето на тези хлябове в Анадола е било общо занимание за жените, които разточват тънки листове тесто за зимния сезон или за специални поводи, като сватби.
А уникалната традиция за приготвяне на лаваш и юфка е вписана в Представителния списък на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството през 2016 г. Лаваш, вид плосък хляб, обикновено се съчетава със сочни кебапи. Дюнер, пикантно „çiğköfte“ /чийкьофте (сурово) и други специалитети на скара, често се увиват в мек, ароматен лаваш, създавайки неустоим „дюрюм“.
Юфка, по-тънка от лаваша, често се консумира на закуска със сирене. Дори баклавата, националният десерт на Турция, се състои от тънки като хартия слоеве „юфка“.
Хлябът е част от анадолския живот и култура още от праисторически времена, а в Турция можете да се запознаете с неговата история и да опитате многобройните разновидности, които се произвеждат и днес.
