В планинските райони все
още върлуват канибали
Папуа - Новая Гвинея е едно от
най-екзотичните и затънтени кътчета на планетата Земя. В този недокоснат
от цивилизацията край до ден днешен живеят канибали.
В представата ни за нравите на тези племена царстват
ужасите, а ако случайно попаднем там – и най-разюзданото въображение се оказва
реалност.
В Папуа Нова Гвинея, както в древността, вярват в
магьосничеството и нерядко заради предразсъдъците си изгарят или убиват
обвинени в притежание на зли очи. През 2012 година там върлувала секта от ловци на вещици,
която изтребвала магьосници наред – убивали и изяждали фрагменти от телата им.
Туристите,
имали неблагоразумието да потърсят приключения в този край, не бива да
забравят, че Порт Морсби е столицата с най-висока престъпност в света. Там
прекалено много хора носят оръжие – с полицейски униформи и без. Бижутерийните
магазини имат по три железни
врати и охранителни системи, но понякога и те се оказват недостатъчни. И ако в
градовете цари разгул и престъпност, напомнящи на Латинска Америка, то далеч от
урбанистичната гмеж, хората живеят както предците си. Битът на папуасите,
населяващи труднодостъпните планини, практически е непроменен от стотици години
насам и е същият както го е видял и описал руският пътешественик и
естествоизпитател Миклухо-Маклай.
В
папуаското село мъжете и жените живеят отделно – в различни къщи. В домовете за
силния пол се настаняват всички господа и момчетата над 10 години, а в тези за
слабия – дамите и децата. В стари филми и снимки от тези затънтени краища се
вижда, че жените съжителстват и със свине – единствените домашни животни в
Папуа. В наши дни, прасетата вече са отделени.
Оказва
се, обаче, че правилото е мъже и жени не само спят, ами и да се хранят отделно.
От мъглявите обяснения на местните жители става ясно, че всичко това е от
съображения за безопасност. В случай, че
вражеско племе нападне селото, по-добре е войните да бъдат на едно място, да
грабнат лъковете и копията и да отбраняват имуществото на клана си.
Кога
се срещат със съпругите си тогава? В папуаското общество всичко е
регламентирано – мъжът може да прави секс с жена си само денем, на скришно
място сред природата (най-често в покрайнините на селото или в гората).
Другарка в живота може да се вземе единствено от друг клан, за да се избегне
кръвосмешението. И то срещу заплащане. Обменната валута са свинете. Правилата
са прости – една жена се равнява на десет прасета. Но понеже малко от папуасите
притежават подобно богатство, цялото племе тръгва да се пазари юнашки или
събира откупа. А дали съселяните ще са съгласни на подобна жертва зависи от
авторитета на кандидат-жениха. Завоюването на доверието се корени в умението му
да ловува и в … наличието на собствен калпак.
Шапката се смята за
най-важното нещо в живота на средностатитическия папуас. Нито едно важно
събитие в неговия живот не може да мине без нея, както и нито едно културно
мероприятие. Този забележителен аксесоар се изработва от собствените коси в
специално „шапкарско училище“. Там
младият
папуас се обучава как да отглежда и да се грижи за косите си по строго
регламентирана методика. Тя никак не е лесна. Половин година не бива да си мие
главата и всеки ден от 7 до 10 пъти да пръска косата си с мътна течност от
особен вид локва, наричана от местните „вълшебна вода“.
Спането
също е ритуал – прическата не бива да се докосва до нищо и затова юношите
придремват, поставяйки дървени трупчета под шиите си. При подобно обгрижване
сърбежът е задължителен, затова зад ухото на младия папуас винаги е затъкната
специална пръчица за почесване.
След
половин година посещаване на школата за шапки, идва време за защита на
дипломната работа. Слепените и струпани върху главата коси, системно мазани с
кал от вълшебната локва, най-сетне се срязват и им се придава специална форма.
Получената своеобразна шапка се украсява с пера от райски птици и цветя. Ако
наставникът в шапкарското училище одобри резултата, папуасът се признава за абитуриент
и готов за женитба.
Впрочем,
семейният живот на племената също не е толкова прост. Ако жената забременее,
следващият път, когато ще прави секс с мъжа си е чак, щом детето навърши три
години. Това правило се спазва безпрекословно. Бащата има право на „свиждане“ с потомството в женската
барака в неделя следобед.
А
какво прави папуасът, ако съпругата реши да му откаже ласки? Изходът е един –
да си вземе втора. Проблемът е само в осигуряването на свини за нова покупка.
