Жената – емблема на любовта
Преди 100 години, на
8 февруари 1917 г., Петър Дънов започва специален цикъл беседи в продължение на
петнадесет години, издадени в сборника „Великата майка“. В тези 36 беседи
Учителя разгръща в ново пространство ролята и отговорността на жената и в
семейството, и в обществото, като ù отрежда мисията да отглежда и възпитава, да
обича и съгражда, да проявява любовта като творчески принцип.
Пет години преди
да отвори вратите на 22 годишната езотерична Школа, Учителя започва да изнася
беседи пред сестрите, беседи, изпълнени с упражнения и послания, акордиращи
сетивността им към великата природна хармония. На жената той определя
най-важната задача – да възпитава още в утробата си плода. После вече е късно!
Обичта, мекотата, нежността, грижата са добродетели, за които лесно се говори,
но не е лесно да се развият и съградят.
Чрез тези лекции Учителя ни връща към
онова изначално и естествено състояние в съзвучие с природните закони, от които
всяка цивилизация, забързана в развитието си, се отклонява. Още в първата
беседа ни е даден ключът "Мога!".
"Започнете с
най-малкото – с думата мога. Дойде ви голяма скръб – кажете в себе си
мога, страдате – мога, трудите се – мога. Спрягайте глагола мога. Ако не можете
да решите някой въпрос, казвайте мога. Ако е за добро, думата е като
ключ, но ако я употребявате за лошо, няма да ви послужи. Употребете я за
повдигането на човечеството, за просвета на ума и сърцето."
Сестрите, пред които
са изнасяни тези лекции, са много, ние можем само да предполагаме броя и
имената им, но богатството на палитрата на женския образ около Учителя не може
да не бъде забелязано. Общественички, учителки, музикантки, поетеси, придворни
дами, обикновени необразовани жени – стотици са отключилите сърцата и умовете
си за светлината и красотата на пробуждащото се съзнание.
