Отдавна
академичната зала максима на БАН не е била разтърсвана от толкова горещи ритми,
колкото при представянето на втория том от мемоарната книга на чл. кор. проф.
Владко Панайотов „Срещата на две хилядолетия през моя поглед“. За последен път музикалните страсти бяха със
сходна нотна температура при промоцията
на първата част.
„Владко Панайотов
бенд“ побратими именити музиканти със саксофона на един от най-титулуваните
учени, върна присъстващите „тежки“ академици във вихъра на 60-те години а ХХ
век и ограмоти по-младите не само за вечните песни на Елвис Пресли, Нийл Седака,
Тони Далара, Чък Бери, но и за неувяхващите хитове на Тончо Русев, Васил Найденов и Емил
Димитров.
Взрив от овации
предизвикаха сладките внучки на проф. Панайотов, които без да се смущават от
публиката, съставена предимно от мастити учени, журналисти и общественици,
изпяха на чист английски „Сини велурени обувки“, с което върнаха у
присъстващите вярата в бъдещето на младите поколения.
Концертът, по време
на който авторът на „Срещата на две
хилядолетия през моя поглед“ изненада дори професионалните музиканти на сцената
не само с уменията си със саксофона ами и с познанията си за композиторите и
изпълнителите на песните, които свиреха, превърна публиката в нестроен, но
възторжен хор, който пееше с пълен глас.
А началото бе
повече от академично и нищо не предвещаваше пламенния джем сешън.
Издателят на
книгата Иван Гранитски призна, че според него втората част на „Срещата на две
хилядолетия през моя поглед“ не е просто
спомени, а е песимистичен поглед на един мислещ човек. За да разчупи мрачното
внушение директорът на издателство „Захарий Стоянов” разказа
как малкият Владко толкова мечтаел да свири на саксофон, че баща му продал
биволицата, за да му купи. И така отгледал и възпитал не само бъдещ
евродепутат, ами и известен саксофонист, свирил на много европейски сцени със
световни музиканти.
Макар акад. Антон Дончев да присъства в залата, той бе
помолил Иван Гранитски да прочете неговото мнение на творчеството на проф. Панайотов:
„Тази книга сякаш не е писана, а изговорена на глас. Той е роден разказвач“.
Акад. Георги Марков, обаче, с удоволствие се качи на
трибуната и след като направи анализ на качествата на автора като историк и умението му да намери равновесието при
анализа на две епохи, завърши шеговито „А що се отнася
до саксофона - да ме извинява Бил Клинтън, но той не може да се мери с Владко Панайотов“.
Развълнуваният от похвалите член-кореспондент заяви, че думите на
академиците Антон Дончев и Георги Марков са златни, те наистина тежат и той им
е безкрайно признателен. Галантният Панайотов не пропусна да благодари на
половинката си за подкрепата през 40-те години, в които са заедно. Тя собственоръчно
беше издирила снимки и обвивки на плочи, които вървяха на видеостена като
илюстрации към песните.
След, което захапа
мундщука на златния си саксофон „Зелмер“
и магията на 60-те се възцари в залата.
Снимки Петър
Игнатов
