Д-р Милен Врабевски ми помогна да започна да строя живота си в България
Християн Пендиков даде първото си интервю пред екипа на Фондация Българска Памет дни след като делото срещу един от извършителите на зверския побой срещу него, бе отменено отново. За живота като български гражданин, възстановяванвто му, бъдещите цели, помощта от България и подадената ръка от д-р Милен Врабевски, разговаряме с Християн.
Разкажи ни как минава един твой ден в последно време – къде живееш, с какво се занимаваш?
Живея в София, в момента усилено изучавам граматиката на нашия книжовен език, българската история и се подготвям за кандидат-студентски изпит.
Отскоро вече имаш българско гражданство – по-спокойно ли ти е сега?
Да, чувствам се по-спокоен, защото самото гражданство ми дава повече сигурност в периода, който ми предстои в Република Северна Македония покрай съдебните процеси, а със самото гражданство станах и гражданин на Европейския съюз.
Как върви възстановяването ти?
Възстановяването върви все по-добре и по-добре, слава Богу, и се надявам всичко да приключи скоро. Тук искам да благодаря на д-р Милен Врабевски, който изключително много ми помогна и продължава да го прави, осигури ми допълнително лечение в частни клиники, за да се възстановя по-бързо, финансира уроците ми по български език и българска история, за да си подготвя за кандидат-студенските изпити, оказа ми финансова помощ, за да започна да строя живота си в София.
Аз обаче съм само един от многото македонски българи, на които д-р Врабевски помага. Неговата подкрепа е от ключово значение за способността ни да се борим за нашите права и за защита на нашето културно наследство.
Все още ли получаваш заплахи?
Да, за съжаление все още получавам заплахи и провокации почти ежедневно.
Какво очакваш от делото, което онзи ден отново беше отменено?
Вече всички знаят от медиите какво се случи на делото онзи ден. Мисля, че много хора се изненадаха, че отидох да дам показания. Раэчитам на правосъдието в Северна Македония да проведе справедлив процес и да накаже тези, които ме нападнаха само защото съм македонски българин.
Какви са плановете ти занапред – как искаш да се подреди живота ти?
Плановете ми за бъдещето са да запиша да следвам в български университет и когато завърша да се върна в Македония, защото и ние, македонските българи, имаме право да живеем и работим на земята на нашите деди.
Как виждаш отношенията между двете държави занапред, има ли светлина в тунела?
През последните 2 години твърде много омраза срещу България беше изкуствено налята у хората в Северна Македония. Аз продължавам да съм оптимист и се надявам най накрая да я видим тази светлина в тунела, но това зависи най вече от политиците и ивституциите в Скопие. Всички виждаме, че България подаде ръка за приятелство, но за едно общо европейско бъдеще не можем да разчитаме само на нея.
Българите в Македония, тези, които познаваш и с които общуваш, страхуват ли се да се заявяват като такива след всички събития през последната година?
Част от българите изобщо не се страхуват да признаят своя произход, напротив – ежедневно го заявяват и се борат за нашите права, но има и много други, които се страхуват, защото не виждат защита от постояните заплахи и обиди.
