Автор: Даниела Димитрова
Деветият Бал на юристите, част от който са и Националните правосъдни награди, тази година ще се проведе на 3 декември.
Досега Гран При са получавали Еньо Комитов, професорите Александър Янков, Васил Мръчков, Огнян Герджиков, конституционните съдии Константин Пенчев и Атанас Семов, деканът на Юридическия факултет към Софийския университет Сашо Пенов, най-възрастният действащ адвокат Йордан Минчев /92 г./, бившият министър на правосъдието и първи европейски съдия в съда на ЕО в Люксембург Теодор Чипев.
През годините гости на церемонията са били президентите на Международния Адвокатски съюз – Мигел Луиназ и Жан-Жак Уетвилер, директори на международни адвокатски колегии, съдии от съда в Люксембург и много други.
Националните награди за правосъдие се организират от Балканската Медийна Асоциация, с подкрепата и помощта на Международния Адвокатски Съюз, Адвокатските колегии от цялата страната, Камарата на Нотариусите, Българска Съдийска Асоциация, Професионалната асоциация на медиаторите, Асоциация на жените Адвокати, Асоциация на синдиците в България.
На събитието, което няма аналог в световен мащаб, присъстват над 200 гости от българския и международния правен свят. Във вечерта на церемонията се награждават 10 заслужили юристи в категориите – Адвокат, Съдия, Прокурор, Нотариус, Кантора, Медиатор, Синдик, Дело, Млад юрист, Правосъдие зад граница, както и Гран При за цялостен принос в правосъдието.
Професионално жури тази година е в състав съдията от Общия съд на ЕС Марияна Кънчева, проф. Огнян Герджиков, проф. Атанас Семов и адвокат Владимир Дончев. Събитието е с благотворителен характер и има за основна цел набирането на средства за деца с увреждания, включително и за първата детска рехабилитационна площадка, чрез благотворителна томбола и търг с картини на популярни български художници – Николай Панайотов, Николай Янакиев, Иван Яхнаджиев, Елеонора Бакалова, Милена Минчева и други.
Водещ на церемонията е авторът на „Законът и Темида“ по БНР Анелия Торошанова. Голямата награда за правосъдие тази година отива при Трендафил Данаилов Данаилов.
Той е българският съдия по делото “Антонов”, благодарение на него обвиненията към българските граждани, които италианският съд свързва с атентата срещу папа Йоан Павел II, са смекчени. Отличието идва 40 години, след като светът заговори за българска следа в покушението.
Ето разказът за онези дни на съдия Данаилов пред judgesbg.org: “Аз от пресата научих, че са задържали Сергей Антонов, че ще търсят наказателна отговорност още на двама българи: Желю Василев и Тодор Айвазов. Тодор Айвазов беше счетоводител на нашето посолство по това време, а Желю Василев – секретар на военния аташе. Сутринта отидох на работа в съда, по едно време ми звъни секретарката на главния прокурор Коста Лютов. Кани ме при него, там беше и заместник-министърът на правосъдието Иван Мавров, мой състудент. “Ела бе, човек, носим ти радостна вест. Съдебната поръчка на римския съд ти ще я изпълняваш”.
Останах като гръмнат. Как са го решили – нямам представа. Аз знам какво е съдебна поръчка: трябва един въпросен лист да ти прати съдът, да посочи кой трябва да бъде разпитан. По тия въпроси разпитваш и изпращаш протокола на делегиращия съд. Ние нямахме договор за правна помощ с Италия. Нашите се съгласили на добра воля да бъдат разпитани като свидетели, не като подсъдими, и по нашето законодателство. Италианците се съгласили и т.н.
Сюрпризираха ме, че ще дойде и римският съд да присъства. А това е недопустимо от правна гледна точка. И нашите, пак на базата на добронамереност, се съгласили. Чакам аз да получа въпросния лист, няма. Един ден ме среща главният прокурор Коста Лютов: “Тренди, изготви ли въпросния лист?” – “Кой въпросен лист, бе?” – “Ами дето ще ги разпитваш тия нашите.” – “Е как ще ги разпитвам, нали трябва римският съд да ми ги прати?!” Делегиращият съд.
А те ми изпратили част от показанията на Мехмед Али Агджа, все едно ученик ги е писал. Тук се беше водило следствие, от нашите. Йордан Орманков се беше срещал с техния следовател Иларио Мартела. Викам: “Бе Даньо, я ми дай от тия протоколи да се ориентирам!”
Даде ми човекът каквото трябва, една нощ не спах, ориентирах се в обстановката. Пристигнаха италианците, води ги съдия Северино Сантиапики, прокурор Антонио Марини, италиански адвокати. В парк-хотел “Москва” се бяха събрали не от цяла Европа, ами от цял свят – и полиция, и тайни служби…Бях като “сам воинът е воин”, с една секретарка.
И по едно време Сантиапики поставя въпроса да се отбележи в съдебния протокол, че в залата присъстват и адвокатите по римското дело. Ама по нашето право свидетелите нямат право на адвокати. Сега се допуска при определени обстоятелства, обаче тогава нямаше. Ами като са дали вербална нота и са се съгласили да бъдат разпитани като свидетели, как ще пиша, че имат адвокати!?
Аз гледам да ги извадя от това обвинение, в което те са ги набутали нарочно. Отказах. И той казва: “Господин президент /не “председател”/, ние може при това положение да се откажем от съдебната поръчка”. Брех, мама му стара! Ще гръмне целият свят, пресата. Ще измислят, че българският съд е възпрепятствал съдебната поръчка, без да кажат истината. Ами сега!? Дадох почивка, измъкнах го едно кафе да пием отстрани. А те твърдяха, че римският процес не е политически.
И Сантиапики ядосан от моя отказ. Той ми казва: “Аз какво да кажа, г-н президент, като отида в Италия!?” – “Ами, колега, аз пък какво да кажа на нашите власти!? Вие сте казали, че не е политически процесът. Защо искате адвокати, когато по нашето право свидетелите нямат нужда от адвокати, а вие сте се съгласили да ги разпитаме като свидетели?” Как да е, замазахме работата, не се отказаха.
Добре, ама Агджа направо е лъгал. То беше постановка на техните италиански служби.
На “Галиани” 36, една улица в Рим, там имало апартамент на нашите дипломати и той уж ходил там и се запознал с тия нашите двамата, и че Желю Василев е бил по-висок, а Тодор Айвазов по-нисък. А то е обратното. Тодор Айвазов е 25 см по-висок от Желю Василев. И с моя акъл прост селски, дето се вика, се сетих, изтъпаних ги да ги снимат пред съда един до друг. То си личи. Ония гледат като препарирани, италианците. И пишем, тая разлика да се отрази в протокола.
Ей такива едни истории… На една почивка отидох горе при министърката. И ме среща там един нисичък, цивилен: “Другарю председател, трябва да дадете възможност на нашите хора да ги разобличат!” Аз се чудя как да се оправя, гледам да ги извадя от торбата, да не са подсъдими, той – да ги разобличава! Викам, я не ми се бъркай. Той се оказа някакъв генерал от контраразузнаването, Зикулов. И той там. Боооже…
Накрая си взехме довиждане с италианците, това-онова. Щях да ги водя по Дупница, Рилския манастир, но Сантиапики се отказа. Той ме канеше в Сицилия на гости. Викам, къде ще ходя, много ви е голяма мафията. Подарих му здравец. Викам, че само силни и здрави мъже могат да наберат това цвете, защото расте в планината високо. По едно време ми писа от Сицилия, че се хванал здравецът”.
Този римски съдия е стиснал ръката на Трендафил Данаилов и му е казал, че ако не е бил той, делото щяло да завърши много зле за България!
Трендафил Данаилов Димитров е роден на 11 юли 1930 г. в с. Алдомировци, Софийски окръг. Брат е на зам.- председателя на Върховния съд и после член на първия състав на Конституциония съд Младен Данаилов. Завършва висшето си юридическо образование в СУ през март 1954 г.
Докато е съдия и председател на Районния съд в Нови Пазар, се запознава със съпругата си Николина Вълчева, стоматолог. Имат две дъщери. До 1981 г. е зам.- председател на Софийския градски съд и е повишен в ранг член-съдия на Върховния съд. До 1992 г. е председател на Софийския окръжен съд.
До средата на 2018 г. е адвокат – една година в Адвокатската колегия в Монтана, а след това в Адвокатската колегия в София.
Като съдия е разглеждал стотици граждански и наказателни дела, а като районен съдия в гр. Нови Пазар – и нотариалните. Известен със своята принципност, строгост и справедливост при прилагането на законите. Като адвокат е участвал в граждански, наказателни и административни процеси. Член на Съюза на юристите от основаването му и един от основателите на Съюза на юристите.
Награждаван с редица държавни и съюзни отличия, като Златен орден на труда, Орден за успешното изпълнение на съдебната поръчка на Римския съд, отличия от Съюза на юристите и много други.
Активен е и в други обществени дейности, особено в областта на спорта. Бил е зам. председател на Националната федерация по джудо и борба, а от 1996 до 2002 г. е член на Изпълнителното бюро на Българския Футболен Съюз.
