Откриване:
23 октомври 2018, 18.30 ч.
С партньорството на Държавната агенция за българите в
чужбина
и Сдружение
„Толкова близо, толкова далече“
НЕКА ДА ПОГЛЕДНЕМ / LET`S LOOK е новата изложба, с която старитра артистичния
есенен сезон галерията за съвременно изкуство - София, намираща се в хотел Арена ди Сердика.
МИГЛЕНА САВОВА-ОКЛЕР е
съвременен български артист, живеещ и развиващ се в Женева през последните 15
години. Завършила е през 2005 г.
специализация във Висшето училище за изобразирелно изкуство в Женева, от 2005 -
2007 г. учи „История на изкуството“ в Университета в Женева. Магистър е от
Факултета по изобразителни изкуства на Великотърновския Университет
„Св.св.Кирил и Методий“. От 2003 г. живее и работи в Женева, Швейцария. Има 18
самостоятелни и множество колективни изложби в България, Германия, Франция,
Италия САЩ, Нова Зеландия и Швейцария. От 2009 г. има свое ателие за
реставрация и пространствен дизайн, както и специализирана образователна арт
школа. През 2017 г. открива пространство за изложби за съвременно световно изкуство
БЛИЦ арт портрет в Женева. (https://blitzartatmosphere.ch/blitz-art-portrait/ rue Michel Chauvet 6, 1208 Geneva)
НЕКА ДА ПОГЛЕДНЕМ / LET`S
LOOK
е творческа концепция, която ярко и витално представя художничката Миглена Савова-Оклер,
това е нейната първа самостоятелна изложба в София за последните години. Тя има
изключително характерен почерк, с ярко присъствие на динамиката в цветовете и
ритъм в картините й, умело търси идентичността в лицата чрез провокацията на елементи,
в случая с пури, като този акт е и вид социално активно взаимодействие с конкретни
послания.
Изложбата се подготви и реализира от
екип от Сдружение „Толкова близо, толкова далече“ и галерията за съвременно
изкуство - София, с подкрепата на Държавната агенция за българите в чужбина.
Сдружение „Толкова близо, толкова далече“ активно работи през последните години
в подкрепа на популяризирането на съвременно българско изкуство и творците не
само в чужбина, но и за завърщането им и показването им в България.
Куратор на изложбата е Цветелина
Русалиева, която е и артистичен директор на бутикови галерии за съвременно
изкуство в София и в Рим, главен
координатор на изложбата е Снежана Йовева, заместник-председател на сдружение
„Толкова близо, толкова далече“.
Лицата …
Те винаги носят следите от историята на човечеството. Картината на едно лице може да бъде социално
изразителна, но може да бъде и исторически
значима, въздействаща, запомняща, променяща порядки ...
Рисуването на анонимни хора може да изрази универсално
състояние на човешките емоции. Избирането на човешкото лице като тема е провокирано от
интереса на художничката Миглена Савова-Оклер към личността и реакциите й, тъй
като обществото ни е все повече стандартизирано, много близко до описанията от
Джорж Оруел в романа му “1984”.
Темата за лицата е
импровизиран отговор на социалния ефект - своеобразно разочарование в нашето
време, когато има свръхпроизводството на селфита, и още по-силно се подчертава
нарастващата загуба на самоличност и идентичност, или казано по друг начин “...
всичко по много става безинтересно...”.
Магията и дълбочината на лицето винаги са привличали Миглена
като претекст и предмет на създаването. В процеса на творбите й се откроява
констрастираща цветност, но и загадъчна приглушеност с цветови акценти,
преднамерена нерезонност и хаотичност, търсейки като крайна цел хармонията. За постигане на желания творчески ефект, лицето като предмет е мащабирано и силно изразено, така се
създава значително влияние и въздействие - за вглеждане, самовгреждане и провокиране
на размисли у зрителя.
С експресивност е показана цветовата динамика, която
изглежда свободна и сякаш своенравна. Чрез наситеността на цвета, като творец Миглена
Савова-Оклер изследва лицето, то е географията на идентичността, с акцент върху
емоциите. Тя умело прихваща моментите на погледа, който изразява тази емоция и
това е своеобразно изследване на състоянието на ума на персонажа, в търсене на
вътрешния му свят.
Жестовете
са игра на границата между незавършеност и съзнателно използван контрол. По
този начин творческата магия действа, провокирайки живота на платното да изплува и да
живее.
Пушачи на пури …
Пушенето е
и социален акт и елемент на комуникация, взаимодействия и провокация. Пурата сама
по себе си e аристократичен, реакционен, мачовски и епикурейски символ, тя е
предмет на лукса и определено ниво в общуването. Изработването й от определени хора е и посвещение, те придават емоции и свой
живот и това се пресъздава по лицата на консумиращите. В косвена връзка със
сюжета е актът на пушенето, който се е възприемал в различни култури и общности
като божествен, но и като дяволски и порочен.
Образът на
пушача се променя според географията, културата и времето. Затова и концепцията
на изложбата ДА
ПОГЛЕДЕНМ e в търсене да запечатване на онези лица, които носят духа
на времето и пространството, както и емоцията от един характерен социален акт –
пушенето с общуване.
