Съвсем скоро за лауреата на Фондация „Стоян Камбарев“, предстои премиера, която се надява да й донесе поредното международно признаниe.
Първата клапа на „Жмичка“ удари през пролетта на тази година, а сега завършиха и последните снимачни дни на новия късометражен филм на младата кинорежисьорка Роуз Траян в Балчик. „Жмичка“ е метафора и едновременно ирония за преходността ни на тази земя.
Основната идейна концепция на филма е представянето на живота под формата на детска игра, засягайки пасивното присъствие в междуличностните отношения на персонажите и градирането им с времето. Баба и внуче започват игра на криеница, но не осъзнават, че единственият победител тук е времето.
Филмът е реализиран благодарение на програма „Дебюти“ 2022 на Национален Фонд Култура, а продуцент е Деси Тенекеджиева, с компанията си NOVA film, която работи с Роуз Траян с удоволствие за втори пореден път.
Съвсем естествен партньор на филма е Община Балчик, които освен че подкрепиха финансово проекта, бяха изключително отзивчиви и гостоприемни към екипа.
Фондация „Стоян Камбарев“ също продължава да помага на лауреата си. Изпълнителен продуцент на продукцията е Елени Декидис. В главната роля влиза Анна Банкина, а в ролята на внучката Роси, влизат три различни актриси – малките Дария Донкова и Юлия Велева, както и носителката на „Икар“ за поддържаща женска роля – Христина Джурова.
Оператор на филма е Георги Гвоздев, художник Шани Илиева, костюмограф Мария Василева, композитор е Мария Михайлова, а Александър Пашов поема звука.
Роуз Траян се присъединява към семейството на Фондация „Стоян Камбарев“ през 2021-а година, когато нейният проект за пет-минутна лента „10 ЯЙЦА“ е селектиран от сериозно 13 членно международно жури за реализация. Така Роуз става един от тримата финалисти на единствения конкурс за млади кино-режисьори у нас – НАГРАДА ЗА КИНО 355.
Именно престижното кино-признание се превръща в причина младата Роуз да се върне от Лондон в България, за да започне работа по филма.
Росица Траянова (с творчески кино псевдоним Роуз Траян) е родена във Варна, но прекарва детството си в Балчик. През 2019-та завършва кино-режисура в Париж. Режисирала е четири късометражни филма, сред които „Наречи ме, както искаш“ на LGBTQ тематика, номиниран за най-добра драма на фестивала „Canada Shorts“ и „Цветята на Алжиреца“, който взима участие в CineLibri 2019 и печели награда за най-добра адаптация на „Moscow Shorts“.
Последният й филм „Пардон“ печели „Златна Лисица“ за най-добър филм на Calcutta International Film Festival, а първият „Обичам те, татко“ е селекциониран на повече от 30 международни фестивала, участва и в „Short Film Corner“ в Кан.
Росица е работила в редакцията на „Канал Плюс“ в Париж. От скоро живее в София, а освен, че развива безусловния си режисьорски талант в киното, има издадени няколко произведения. През 2012-а публикува романа си „Химера за живот“, последван от стихосбирката „Шепот“.
На следващата година става още по-смела, публикувайки „Оргазмът на една химикалка“, а през 2021-а и „Пулс“.
Перото и кинолентата сякаш живеят в симбиоза в творчеството на Роуз Траян. Всеки неин кино-разказ е амалгама от поезия и проза, а зад образите винаги надничат общочовешки теми, оставяйки понякога горчиви послания.
„По-добре горчив филм, отколкото горчив живот.“ – казва в едно от интервютата си младият кино-талант.
Дали и “Жмичка“ ще ни остави на браздата между надеждата и меланхолията, предстои да разберем още тази есен, когато е официалната пред-премиера на филма, а за премиерата, се надяваме да е на някой сериозен международен кинофестивал.
