Турция, която напоследък става все по-популярна из археологическите кръгове по света с новаторските открития, продължава да разкрива значими находки чрез разкопките си през цялата година. Откриват се следи от живот от преди хиляди години.
Броят на археологическите проучвания в страната, който за първи път се увеличи до 720 през 2023 г., вече се е повишил до 765 през 2024 г., а плановете са да достигне 800 до 2026 г. 2024г. бе наречена Златната Ера на археологията, тя е особено забележителната, давайки значителни находки от различни краища на Анадола.
Това е подбран списък с най-удивителните археологически открития на Турция за изминалата година.
• 4000-годишния „печат“в Кютахя: Първият пример за фаянсов цилиндричен валяк/печат за отпечатване и щампи, от периода на асирийските търговски колонии, е откриван преди това, само в големи търговски центрове в Централен Анадол, Кюлтепе и Аджемхойюк.
Новите места на открития са в могилата Тавшанлъ – Кютахя. Този приблизително 4000-годишен „печат“ предоставя доказателства за нови търговски пътища между източната и западната част на Анадола.
• Минойска кама в Анталия: По време на подводни разкопки, проведени в Кумлуджа(Анталия), на дълбочина от 50 метра е открита бронзова кама в минойски стил със сребърни нитове. Камата се е запазила под меден слитък с форма на възглавница.
• Статуя на глава на Хигия и цветни статуи на Сцила в Денизли: Миналата година в древния град Лаодикия, Денизли в Югозападна Турция, археолозите откриха глава на статуя на 2100 години, приписвана на Хигия. Тя е известна още като богинята на здравето.
Това откритие е от голямо значение, тъй като представлява фино изработено произведение, отразяващо възраждането на класическото изкуство през късния елинистически период и периода на император Август (27 г. пр. н. е. – 14 г. сл. н. е.).
Набор от изящни скулптури на Сцила, датиращи от периода на император Август, също бяха открити в древния град. Необикновените скулптури са най-ранните известни елинистически скулптури открити до момента. Те са и сред най-автентичните със своите непокътнати бои, стил, естетика и художествено качество.
• 7800-годишна женска фигурка в Измир: Женска фигура, датираща от 5800-5900 г. пр. н. е., е открита по време на разкопките на могилата Улуджак в района на Кемалпаша в западната провинция Измир. Статуетката на 7800 години има отбелязана уста, което кара археолозите да смятат, че представлява жена разказвачка.
• Върхове на стрели от битката при Манцикерт: През 1071г. при битката в Манцикерт, Муш, турците побеждават Източната Римска империя и навлизат в Анадола. г. Там при повърхностни разкопки и проучвания са открити 39 върхове на стрели. Те са характерно използвани както от Селджук, така и от източни римски армии.
Фактът, че монетите, изобразяващи образа на император Роман IV Диоген, който е заловен и взет в плен след поражението си при Мазикерт, са намерени в същите слоеве, доказва, че тези върхове на стрели са били използвани в тази битка.
• Първи „панели“ Милефиори в Анталия: В пристанищното селище Андриаке на древния град Мира, в Демре, Анталия, археолозите са открили много зашеметяващи панели за интериорна декорация, изработени с помощта на древната техника „Милефиори“ (което означава хиляди цветя), стъкларски метод, който произвежда отличителни модели, наподобяващи цветя.
С изключение на едно или две малки парчета, това е първият път, когато тези луксозни декоративни материали са открити в Турция.
• Съхранение на храна в Карс: Разкопките в руините на Ани, обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО, разположен в Карс, разкриха килер (склад за провизии), датиращ от периода на Селджук (11-12 век сл. Хр.).
Складът съдържа осем големи конусовидни буркана, всеки с височина около 1,5 m и с диаметър на отвора 50 cm. Наред с тях вниманието привлича и фрагмент от купа с мотив на паун, символ на рая в средновековната митология.
• Урартско военно оборудване във Ван: Разкопките в замъка Аянис в Тушба (Ван) разкриха богатството и нивото на изработка, постигнато от металообработката на Урарту. Сред артефактите, открити в храмовия комплекс, посветен на Халди, едно от трите главни божества на кралството Урарту, са три бронзови щита, датиращи от първата половина на 7 век пр.н.е., един шлем с религиозни изображения и голям съд.
• Древна глава на Зевс в Айдън: Колосална глава на Зевс, издълбана в релеф като част от архитектурна конзола, е открита в древния град Афродизиас в Айдън. Изработен е от единичен блок среднозърнест мрамор, датиращ от 2-ри и 3-ти век след Христа. Изящната изработка на косата и брадата, приписва главата на скулптурна работилница от високо ниво.
• Първото изображение на животно в движение в Шанлъурфа: Карахантепе, важен неолитен обект, разкопан като част от проекта Таш Тепелер в Шанлъурфа, привлече вниманието през 2023 г. с първото откритие, изобразяващо животно в движение. Археолозите са открили издълбана фигура на бягащо диво магаре върху каменна плоча.
Фигурата се откроява с динамичната си форма, разкриваща художествените умения на периода. Преди това мястото блесна с откриването на най-голямата известна човешка статуя на своето време. Статуята е изключителен пример за праисторическо изкуство, високата е 2,45 метра. Това е фигура изобразяваща мъж седнал на нещо, наподобяващо на пейка.
• Олтар на Аполон в Анталия: В древния град Фазелис, разположен в района Кемер на Анталия, е открита олтарна конструкция, за която се смята, че е посветена на Аполон. Присъстват още статуи на мъж и лъв, датиращи от 7-ми-6-ти век пр. н. е. и малки оброчни фигурки. Скулптурите и фигурките, открити в олтарната структура на тази свещена зона, са рядкост в Анадола.
Златният Век на археологията в Турция
Турция остава непоколебима в залавяването и връщането на плячкосани артефакти от чужбина. Този ангажимент беше допълнително подсилен от значителни репатрирания миналата година. Върнатите артефакти заемат своите места в турските музеи, а броят на посетителите им продължава да се увеличава всяка година.
Удълженото време за посещение на някои обекти, като Ефес и Хиераполис като част от проекта „Нощен музей“ допринесе за нарастващия интерес миналата година. С проекта някои обекти бяха осветени през нощта през цялото лято, което позволява повече туристи да ги посещават.
Проектът също така насърчава устойчивия туризъм, чрез разпределяне на потока от посетители през целия ден. Първите три най-посещавани турски музея през 2024 г. са музеят Мевлана в Коня, Републиканският музей в Анкара и кулата Галата в Истанбул.
Докато музеят Мевлана е бил домакин на 2 634 355 посетители, Републиканският музей е посрещнал 806 883 посетители.
Следват ги кулата Галата с 677 048 посетители и Археологическият музей в Истанбул с 507 700. От друга страна, най-посещаваните археологически обекти са Археологическият обект Измир Ефес с 2 626 753 посетители, Археологическият обект Денизли Хиераполис (Памукале) с 2 372 395 посетители, Археологическият обект Невшехир Гьореме с 1 084 870 посетители, Невшехир Зелве Археологически обект Пашабаалар с 906 110 посетители и археологически обект Шанлъурфа Гьобеклитепе съответно със 709 643 посетители.
