Детската фентъзи поредица за Елизабет ще има продължение

 

Детската поредица за Елизабет ще има продължение. Снимки: Лилия Йотова

Авторът Петър Голийски е готов с третата част  „Елизабет и царството на Змееродните“.

Остаряват ли книжните герои? Разбира се, че не. Те остават на същата възраст, на която са в книгите. С едно единствено изключение – ако са реални хора. Такъв е случаят с Елизабет Иванова, първообраз на Елизабет от фентъзи поредицата за деца (и възрастни) „Елизабет и тайната на Живата вода“ и „Елизабет и тронът на Медния град“.

В книгите главната героиня остава завинаги на 9 години, а на 1 декември реалната й вдъхновителка навърши 12.

Детската поредица за Елизабет ще има продължение

В книгите тя пътешества във вълшебни светове, преодолява множество премеждия и опасности, среща добри и зли хора и призрачни създания, основно заимствани от българския и източноевропейския фолклор.

В истинския живот Елизабет също иска да пътува. Но не в опасните съзвездия Дракон и Скорпион, където властва злият Ирбис, а в Южна Корея, Япония и Тайланд, защото харесва всичко, идващо от онази част на света, особено корейската музика.

Но докато тази нейна мечта се сбъдне, в свободното си време тя пътешества с помощта на интернет. Стига да не е на плуване или да не трябва да пише домашни и да учи уроци. Уви, в училище нещата не са съвсем безоблачни за Елизабет, защото математиката, тази царица на науките, е нейната голяма мъчителка.

Затова пък любимият ѝ предмет е рисуването. В него Елизабет е наистина добра, особено в рисуването на портрети.

Другото, което много се удава на Елизабет, е да имитира хората, техните изражения, мимики и интонация. От тези шеги не е пощаден дори „нейният Пешо“. Това е не друг, а авторът на поредицата за Елизабет, Петър Голийски, преподавател в Софийския университет.

Детската поредица за Елизабет ще има продължение. Истинската Елизабет с автора Петър Голийски

Той е приятел на семейството на Елизабет, която познава от бебе. Носил я е на конче, ходили са и ходят заедно на детски театър и на кино. Заедно организират набези до магазините, защото, когато си приятел на Елизабет, се предполага че ще ѝ правиш и подаръци.

Най-скъпият от тях са „Елизабет и тайната на Живата вода“ и „Елизабет и тронът на Медния град“.

Авторът започва да ги пише през 2018 г. с идеята те да са книги, изчистени от клишираните северноевропейски фентъзи образи като орки, елфи, бълващи огън дракони и да разказват история, която да е в кръвната група на всяко българско дете.

Впрочем, самата Елизабет като че ли не осъзнава напълно, че е от малкото деца, които са герои на книжна поредица, защото, когато „нейният Пешо“ ѝ съобщава, че третата част със заглавие „Елизабет и царството на Змееродните“ е готова, тя отговаря само с едно кратко „добре“.

След това го хваща за ръка и го повежда към магазина, за да му покаже какво си е харесала като подарък за рождения ден…     

„Елизабет и тронът на Медния град“ – роман за деца, вдъхновен от български митове

 

„Елизабет и тронът на Медния град“ – роман за деца, вдъхновен от български митове

Книгата на Петър Голийски преплита стари предания и фентъзи елементи, за да омагьоса младите читатели.

Вторият роман на Петър Голийски – „Елизабет и тронът на Медния град“, отново ни среща с малкото момиче Елизабет, която познаваме от първия му роман – „Елизабет и тайната на Живата вода“.  Историята отвежда младите читатели по следите на древен ръкопис, опасни създания и вълнуващи приключения в един магичен свят.

„Елизабет и тронът на Медния град“ – роман за деца, вдъхновен от български митове

Елизабет е едно съвсем обикновено момиченце, което обича да ходи на кино, да ѝ купуват несесери в крещящи цветове и ненужни скрънчита и мечтае да има Ютюб канал. Но преди три месеца попада във Вълшебната страна, където успява да открие Живата вода и да помогне на болната си майка с нея. Единствено вуйчо ѝ вярва на разказа за преживените от нея приключения. Той я води в Народната библиотека, от където да вземат ръкописа на Константин и ѝ разказва историята на Ибрис и Изидор Франка, на Медния град и една надвиснала беда. Скоро малкото момиче отново се озовава във Вълшебната страна с нова мисия – да помогне на арварите, като задейства защитата на Медния храм.

За създаването на образа на главната героиня Петър Голийски е вдъхновен от реалния живот и „дяволитото ангелче“ Елизабет, негов близък приятел.

В сюжета авторът вплита не само елементи от българския фолклор и митове, използва немалко мотиви от Кавказ и Азия, но и исторически артефакти.

„Елизабет и тронът на Медния град“ – роман за деца, вдъхновен от български митове

„За образец на ръкописа на Константин, който Елизабет и вуйчо ѝ откриват и с който започва историята, използвах един византийски текст срещу богомилите от XI век. Впрочем богомилите също за замесени в „Елизабет и тронът на Медния град“.

Също византийска по произход е идеята за Медния град и Медния храм в него. Става дума за един разказ от IX век, в който магическото сърце на българската столица Плиска е представено като медно гумно, тоест меден харман. При съставянето на списъка на змейските царе и човешките императори на Медния свят пък съчетах средновековния „Именник на българските владетели“ със списъка на предпотопните царе на древен Шумер. Пак от литературен произход е и идеята за съществуването на невидима мрежа от седем храма сред звездите – тя ми хрумна, докато четях един арабски автор от Х век, който пише за седем велики храма в Азия отпреди възхода на исляма“ – споделя Петър.

          За някои от опасните създания, които ще открият младите читатели сред страниците на романа, авторът разказва:

          „Елизабет и нейният спътник Боян първо се сблъскват с Курдал-Гундур, или Ковача, както той е по-известен. Образът на Ковача е изграден по мотиви от кавказкия и евразийския фолклор. Той не е изначално зъл, но по една или друга причина е трябвало да се подчини на Ирбис, господаря на Самбалут. Ирбис е главната зла сила и в двете книги за Елизабет. Той стои на заден план, далеч в своя свят Самбалут, но едновременно с това неговите слуги и войници го превръщат в напълно реална заплаха не само за Елизабет и Боян, но и за всички вълшебни светове сред звездите.

Слугите на Ковача, гундурите, са в значителна степен заимствани от българския фолклор.“

На 11 септември се състоя представянето на романа „Елизабет и тронът на Медния град“. То беше част от Културата програма на Алея на книгата – София. Повече за събитието, както и снимки от него вижте тук.

За автора: Петър Голийски е роден на 4 август 1976 г. в град Троян. През 2000 г. завършва специалност „Арменистика и кавказология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През април 2005 г. защитава докторска дисертация на тема „Ономастични и лексикални аспекти на арменското етническо присъствие в българските земи през Средновековието“. От 2013 г. води учебни занятия като доцент в секция „Арменистика и кавказология“ в катедра „Класически Изток“ в Софийския университет.

„Елизабет и тронът на Медния град“ – роман за деца, вдъхновен от български митове

Научните му интереси са в областта на историята и митологията на дунавските и волжките българи, както и в областта на историята и културата на народите от района на Кавказ и Средна Азия. Автор е на книгите „Зиези, от който са българите. Предхристиянска религия и митология“, „Българите в Кавказ и Армения (II-X век)“, „Армения и иранският свят I-V век“, „Заселването на българите на Балканския полуостров IV-VII век“ (т. 1 и т. 2), както и на романите за деца „Елизабет и тайната на Живата вода“ и „Елизабет и тронът на Медния град“.