„Оранжево Зелено“, втората стихосбирка на Павлина Михайлова поема към читателите

„Оранжево Зелено“, втората стихосбирка на Павлина Михайлова – проста като природата

Излезе от печат „Оранжево Зелено“ – втората стихосбирка на Павлина Михайлова, издадена с финансовата подкрепа на Министерството на културата по Програма „Помощ за книгата“.

Издателството е АБУЖЕТ – Българската асоциация на журналистите и писателите за туризъм“. Художникът Николай Янакиев предостави безвъзмездно своята картина „Пейзаж“ за първата корица.

„Оранжево Зелено“, втората стихосбирка на Павлина Михайлова проста като природата

Ето какво коментира редакторът на книгата Иван Голев: „Поезията на Павлина не търси ефектността, тя я поражда. Тя е проста като природата и също толкова удивителна в способността си да създава от песъчинката перла, като я обвива единствено с любов. Нейните почти едносрични поетични видения са лишени от всякакво желание да се влияят от традицията в жанра, те са по-скоро самоуки моментни настроения, проблясъци, искри от проникновение, осветили за миг този неопознаваем свят и отново бързо угаснали, защото не чакат да чуят евентуалните аплодисменти.

Харесвам непосредствеността на тази поезия, отсъствието на фокуси в нея и категоричността ѝ да е каквато е. Това не са плодове за продан, а за естетическа и мисловна наслада. От тях диша свобода, тъга, детско учудване и обич към света и неговите различни по вид чеда.

В тях дребното се извисява до универсално, а то при преглъщане се оказва елементарно и насъщно като глътка бистра вода. Която е утолила жаждата ни до следващото неизбежно ожадняване. Препоръчвам тази книжка. Не заради автора ѝ – заради нас.“

А Бойка Асиова емоционално споделя: Това не е поезия. Че то в никаква формула не се побира! То е ромолене. Виж, от това разбирам. Чувам го. Вдишвам го…

„Ручеите побесняха.

Обичам този бяс…“

И аз! Поне на планински ручеи съм се наслушала.

„Сънят се измъкна от леглото ми…“  – Ех, как познавам това измъкване.

Пеперуди, миди, водорасли, кокиче тук-там…

…Нея  „слънцето я чака“ на пейката в двора, аз съм седнала на пейката в нашия двор да я чета!

Всичко има в тази книга. За всекиго има. Всеки ще се намери в нея и ще я дописва за себе си, със себе си.“

Първите срещи с читателите ще бъдат в народно читалище  „Никола Ракитин“ – Плевен и в Клуба на културните дейци в Димитровград до края на месец март.

Жестоко истинна поезия в „Слънчево изригване“ на Павлина Михайлова

„Слънчево изригване“

Излезе от печат „Слънчево изригване“, първата стихосбирка, издадена от Асоциацията на българските журналисти и писатели, пишещи за туризъм (АБУЖЕТ). Неин автор е Павлина Михайлова, член на АБУЖЕТ, журналист, пътешественик, природозащитник, любител-стопаджия, лекар, автор на две книги с пътеписи и разкази за дивата природа.

Стихотворенията са вдъхновени от срещи в непознати страни, преживявания в планината, както и от гмуркания в света на любовта, раздялата и отчаянието. Те са групирани в 6 цикъла – Червено, Оранжево, Зелено, Между сезоните, Сиво, Синьо, които са разделени един от друг с картини на Калин Николов – художник, илюстратор и изкуствовед.

Проектът е финансиран по програма „Помощ за книгата 2023“ на Министерството на културата. Редактор на книгата е писателят Иван Голев.

Ето какво написа Анжела Димчева, писател, поет, преводач и общественик за стихосбирката: „Поезията на Павлина Михайлова е кратка, афористична, мисловна в емоционалния си ескиз. Читателят веднага изпитва доверие към авторката, защото тя е откровена, открита, ранима, но и по женски себеотдаваща и устремена.

Бих нарекла тази поезия „водопадна“, защото изливането ѝ  кара читателя да се спусне по този словесен водопад. Павлина Михайлова е намерила собствена интонация –от апотеоза на любовното чувство през капризите на съдбата и възхитителните случайности до разочарованието, раздялата, пропадането.

Тук няма да срещнем шаблони, сълзливи признания и изтъркани от употреба сравнения, нито дитирамби за любовта. Всяко любовно опиянение притежава собствен код и поетесата се стреми да го открие.

От червеното до края на оранжевото изтича еротичното съпреживяване, което е изобразено пестеливо, само с няколко думи, но придава толкова много нюанси на срещата между две влюбени същества. Само оригинално мислеща поетеса би могла да види мига на любовната среща по този начин:

Щастие

Предъвквам

минутата,

зряла череша,

и ми се свиди

да изплюя

костилката.

Изтощена накрая я глътвам.“

И мнението на Бойка Асиова, писател, член на АБУЖЕТ: „За да кажа какво ми харесва в тая книга, трябва да я препиша цялата. И сладка, и горчива. Жестоко истинна. Едновременно сияйна. Тази книга я очаква пълно сливане на читател и автор. Убедена съм!

Четеш и забравяш, че е Тя, Павлина Михайлова. Нагазваш в себе си. Обичам сливането с прочетеното. Забравям, че е нечие. Като се усетя, че не е мое, полазва ме завист. Чиста. Е, ако може завистта да е чиста.

Искам аз да съм го писала. Да е мое. Всъщност, не е ли това хубавата книга, когато я срещнеш, да я поискаш за себе си. Приисква ти се да я гушнеш. Като рожба. Твоя. Рожбата винаги е твоя. Книга. Две длани. Нищо повече. И нищо по-малко. Така изглежда. Любов… Какво да я правиш!“