Фолкпевицата Лияна:
Не разрешавам на никой да ми ремонтира душата
Магдалена ГИГОВА

-         

-        Лияна, честито! Твоето парче „Изневяра” е на 41-во място в руската класация Топ 50 на dialofon.ru. Как стана това?

-        Благодаря, но за това има заслуга случайността.  Пуснах готовия клип в интернет и очевидно се харесва, защото преди пробивът в Русия, имаше успех в един американски сайт. Там ме бяха написали „най-известната българска поппевица”, което ме забавляваше доста, като се има предвид репутацията на нашия жанр. На руснаците много им бе допаднало и предишното ми парче „Ох, ох”. То влезе в повече от 15 компилации и в руското MTV. Когато бях на почивка в Бодрум, където ходят доста руснаци, щях да падна, когато го чух във фитнеса. Много се гордея, защото в Русия си имат достатъчно добри музиканти...

-        Но може би успехът се дължи и на това, че си привлекателна жена?

-        О, там пък колко красиви жени имат! По-скоро, защото разбират думите „любов и изневяра”, а и имат някакъв сантимент към българите.

-        Дъщеря Дениз ти не ти ли се сърди – твоята песен е на 41-во място, докато тийнейджърския любимец Джъстин Бийвър е на 44-то? И похвалила ли се е с това в училище?

-        (смее се) Тя сега му е малко сърдита, защото се раздели със Селена Гомез, която харесва повече. Впрочем, в класацията след мен е и Алиша Кийс. Дъщеря ми си спестява хвалбите в училище. Тя никога не натрапва на децата майка си или чичо си (фолкпевецът Константин, първи братовчед на Лияна, с когото са много близки – б.р.).  Дениз е едно малко реалистче.

-        Всичко, което съм постигнала до този момент в живота е станало благодарение на Господ,  на чистите мисли, които имам. Никога не съм пришпорвала нещата.

-        Може би понеже можеш да си го позволиш, защото битието ти не зависи от това на всяка цена да направиш хит?

-        До голяма степен успехът ми се дължи на моето спокойствие, защото нямам финансова зависимост от работата си. Правя нещата със сърце, имам време да мисля, да избирам, да изпипвам. И мога да си позволя да правя това, което искам. А когато човек пее това, което чувства, тогава се получава магията.

-        Попфолкът се движи според желанието на публиката, миналата година бяха модерни пиперливите текствоте, бруталното кючекчийско звучене. Докато сега мелодиите са близки до типичния български фолк. Човек не може да се отрече от жанра си. Когато човек е на градус, нахлуват низки страсти и му харесва музиката за „от кръста надолу”.  Тогава ритъмът те увлича.  Но както вече казах, когато имаш сигурност, правиш песните си за удоволствие и те се получават.

-        Ти си най-нехарактерната фолкпевица: красива, без хирургична намеса, от стар софийски род, закърмена с класическа музика. Как те приемат колежките?

-        Най-честият въпрос, който ми задават е дали имам приятелки сред колежките. Не искам да ги подценявам, по никакъв начин не се разграничавам от тях, но досега не съм могла да разговарям на тема, която пожелая с някоя от тях. Не се чувствам в свои води сред тях. Може би проблемът е в мен.  Аз съм малко по-отнесена, мирогледът ми е по-различен и не съм добър събеседник за тях. Сигурно им изглеждам смахната.

 

-        Може би защото се влюбваш като чехова героиня и обикновено попадаш на неподходящи мъже?

-        Наистина, сакаш привличам лошите момчета. Но когато се влюбя, аз не виждам човека, а идеализираната си представа за него. Измислям си го, давам му изпепляващите си чувства и изисквам той да ми отвърне със същото.  А той никога не е бил мъжът, който съм нарисувала и създала.  Винаги се влюбвам толкова сляпо и съм готова на всичко и търся някакво съвършенство.  Дори дъщеря ми преди седмица ми написа едно стихотворение. Тя се опитва да си играе с рими и ми написа, че няма съвършени хора.  Едно 10-годишно дете тупна листа пред мен ми каза „Мамо, ти си заблудена, единствено Бог е съвършен”.

-        Но пък се чувствам много добре представяйки си моя съвършен свят. Аз много си мечтая, като някакво дете съм. Но пък след години, може би от силата на на мисълта, мечтите ми се сбъдват. Слава Богу, не са били свързани с мъже.

-         Кажи една сбъдната мечта?

-        Може да ти прозвучи глупаво, но като малка си мечтаех за една китара „Ямаха Овейшън”. Свирех на класическа китара, а тогава такива инструменти в България нямаше. Имаха я корифеи като Пако де Лусия.  Вечер си представях как я получавам и й се радвам. Първото ми телевизионно участие беше в „Музикален магазин”, бях в четвърти клас. Баща ми свиреше на  пан-флейта, а аз акомпанирах на китара произведение на Джордже Замфир. Един италианец, приятел на продуцентите,  много ме хареса. Предложи на баща ми да уча в Италия музика и актьорско майсторство, защото тако одухотворено дете не бил виждал. Един месец по-късно получих колет с китарата, за която толкова дълго си бях мечтала. Без да съм му казвала, че я искам.

-        Защо родителите ти не те пуснаха?

-        Може би всеки баща ревнува дъщеря си, но  него много го плашеше да не се възгордея. Всяка вечер имахме беседи на тази тема. Със сестра ми Зорница той ни четеше псалми и части от Библията, най-често – Откровението на Йоана. И ни го тълкуваше, защото е написано по неразбираем за децата начин. Говорехме за многото начини, по които човек може да пропадне и според него гордостта и суетата са най-големият грях.  Може би съм изпуснала един голям шанс. 

-        Очевидно в семейството ви духовнот е на почит, разкажи нещо повече за рода си?

-        Един от прапрадядовците ми е държал първия парк-хотел с казино в Чамкория, днешен Боровец. Имаме стара снимка с бална зала и 12 сервитьори. Слредващият ми дядо, на когото дължим всичко което имаме, е бил царски адютант, да не те излъжа за титлата. Той се влюбил в красиво момиче, което не е имало кой знае какъв произход. Очевидно баба ми Георгица има много силен ген, защото жените в рода приличаме на нея. Била красива, благородна и добра. Всичките им деца са много образовани, изучени в странство. Дядо ми Константин Попов пък е построил язовир „Искър” и е бил председател на стенографите в България.

-        За подобно семейство бащата на детето ти – Махмуд едва ли е зетът-мечта? (Лияна среща кюрдът Махмуд Йозджан, когато е на 17.  В България е осъден за трафик на наркотици. В момента живее в Турция и певицата води дъщеря им в Истанбул да се виждат – б.а.)

-        Абсолютно не е зет-мечта. Но в смутните години, когато започвах кариерата си, семейството ми  ске притесняваше в каква среда се движа и много ги зарадва, че Махмуд ме спря от нощния живот. Аз винаги съм била опозиция и съм воювала срещу това да бъда зависима от някого, доври от родителите си. Исках да се издържам сама, и го правех, въпреки че те искаха да продължа образованието си.  Винаги съм била враждебно настроена към жените-консуматори.  На нас ни бяха отчуждили имоти, магазини, аптеки, но исках сама да си изкарвам парите и да не чакам от семейството си.  Пък камо ли от някой мъж.  Но Махмуд ми обясни, че не предлага да ме купи, а в тяхната религия жената трябва да е жена, че след като ще съм майка на детето му трябва да водя по-различен начин на живот.  Неговото мислене успокои родителите ми. Според тях  май се оказа по-малкото зло. След като го арестуваха, майка ми ми забрани да имам нещо общо с него. Но аз бях бременна и тя престана да разговаря с мен. Минах през големи изпитания. Бях самичка.  Нямаше го Махмуд. Освен баба ми никой от близките не общуваше с мен. Имах нужда от разговор с майка си, а тя казваше, че съм неразумна, че когато съм на върха на кариерата си, раждам от мъж, който е в затвора. На това ли са ме възпитавали... Може би и аз като майка бих реагирала така.  Точно като чехова героиня, мечтаех как Махмуд ще излезе от затвора, че пак ще се съберем, ще бъдем идеалното семейство. 

-        И какво стана?

-        (смее се) Толкова години бях рисувала образа на мечтания мъж в  мечтите си, че когато го срещнах си казах „Какво става тук? Аз ли се обърках нещо, той ли се промени?”. Махмуд е добър баща, обича безкрайно детето и се грижи за него. Той видя дъщеричката ни на 40-ия ден от раждането – пазачите в затвора му я показаха през решетките. Толкова често идваха полицаи в къщи, че Дениз имаше стрес от униформи. Заради нея Махмуд направи хиляди компромиси.

-        За един мюсюлманин да прости изпепляващата ти връзка с Благой Георгиев и да те приеме отново, е наистина голям компромис.

-        Честно казано, аз не знам дали бих простила такова нещо. Когато се втурваш в една връзка от корист, можеш да намериш оправдание – не го е обичала, но е имала изгода. Но когато е имало разтърсващи чувства и едва ли не си си рискувал живота за един човек, а той не е отговорил на чувствата ти, безкрайно боли.  Чувствата са похабени.  Не мога да си представя как бих реагирала, ако науча че Махмуд толкова е обичал някоя, че е бил готов да заложи всичко. Много е гадно!

 

-        Ти работиш в нощни клубове. Как един чист и романтичен човек се справя с покупко-продажбата на плът, която виждаш всяка вечер?

-        Отвратена съм и съм изплашена. Честно, тръпки ме побиват.  Хората са извратени в истинския смисъл. Момичетата не искат да докосват сърцето, а портфейла на мъжа. Успявам да час-два да си затворя очите, изпявам си песните, забавлявам се на тях и се старая  да предам доброто си настроение и се прибирам у дома. До ден днешен спим двете с Дениз на голяма спалня у дома. Мечтата ми е да си е гушна. Тогава всичко лошо изчезва. Само ме е страх да не й го предам. Когато си помириша детето, Господи няма по-хубаво нещо.  

-        Как се опазваш ти самата?

-        Възприемам се като някакав мисионер! Представям как пръскам любов около себе си. Хора, които в началото на участието ми ме гледат лошо, започват да се усмихват, да пеят. Опитвам се да ги докосна по един различен начин и в много случаи успявам. Наистина са се веселили, почувствали са се докоснати от някоя песен, идват,  благодарят ми. Възприемам участията си като мисия – ако може на това опорочено място да направиш нещо добро, наистина си успял.

-        Но това води до неприлични предложения. Със сигурност те възприемат като стока в елегантна опаковка.

-        Абсолютно! До момента, в който имат една минута да ме изслушат. Стряскат се и си тръгват.

-        Какво толкова им казваш на мъжете, които ти обещават „Бентли” и почивка на Малдивите?

-        Говоря си нормално, но те оставят в недоумение и разбират, че няма как да стане. Но има натрапници, които ми взимат телефона от управителя на заведението и се започва един тормоз... Толкова е грозно! Не се съобразяват, че имам дете. Очевидно са получавали винаги всичко, което поискат.

-        Не е ли нелепо да им говориш за чувства и светли помисли?

-        Казват ми, че не живея в реалността, че съм възпитавана прекалено консервативно. Че ми открехват вратата да надниква в истинския живот, пък аз отказвам да го видя. Никой не може да ме накара насила да видя нещо, което не искам. Никой не може да ми вземе душата и сърцето! Не могат да ме ремонтират отвътре. Аз съм отва ,което съм и не искам да се променям. Отдавна не съм на 18 и щом тази действителност досега не е успяла да ме пречупи, значи никой не може да го направи. И се радвам, че детенцето ми расте като мен . Но с много повече любов, защото мен ме възпитаваха по-строго. На Дениз й давам любов за 10 майки и 10 бащи.

-        Да не се окаже неподготвена за света, ако я държиш в пашкула на романтиката и семейното огнище?

-          Задължително ще я изпратя да учи в чужбина, не защото страдам от мания за величие. Искам да си изгради правилна ценностна система. Да се среща с хора от различни краища на света, за да види, че наистина има кавалери, уважение,  чувства, принципи... Защото в България всичко е тотално, безвъзвратно опустошено. Надявам се да бъркам, но това е светът, който виждам нощем. Тийнейджърите от любопитство правят грешки, защгото искат да опитат много неща. Окей! Нека Дениз напвави своите грешки но на друго място и с други хора. Искам душичката й да се съхрани и да бъде стойностен човек.

-