Село Бяла река с поезия отбеляза 3 март

Село Бяла река отпразнува 3 март с поезия

С химна на България, огромен трибагреник и патриотична поезия отбелязаха на паметника на воините-освободители 147-та годишнина от освобождението на България в с. Бяла река

На 3 март празнуваме 147 години от Освобождението на България след петвековно османско владичество. Денят е обявен за национален празник през 1990 г. с решение на Народното събрание.

Село Бяла река отпразнува 3 март с поезия

Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, подписан на 19 февруари 1878 г. по стар стил, слага край на Руско-турската война (1877-1878). 

В община Първомай тържественото отбелязване на националния празник премина и в селата, едно от които е емблематичното за историята село Бяла река, където отбелязаха Националния празник на България – 3 март с патриотична поезия и огромен трибагреник.

Празничната атмосфера в китното родопско село Бяла река озари площада на селото от сутринта, където жители и гости се събраха пред читалище „Христо Смирненски“ за да отбележат достойно 147-та годишнина от освобождението на България.

Село Бяла река отпразнува 3 март с поезия

По традиция прозвуча химна на България след което младежи от селото разпънаха огромен трибагреник и под звуците на „Боят настана“ тържествено преминаха по площада до новия паметник на Воините Освободители.

Тържеството откриха кметът на село Бяла река Димитър Димитров, Светлана Велчева – председател на Читалище „Христо Смирненски“ и Стефка Радичева – секретар-библиотекар. Кметът поздрави всички белореченци и гости със светлия ден на българската Свобода и даде думата на читалищните дейци.

„Сведохме с преклонение глави пред паметника на Воините освободители, почитайки паметта на героите, подарили ни днешния светъл ден. 3 март 1987 г. е ден на сбъднати мечти Днес отбелязваме една от най-съкровените дати в календара на националната ни история. Освобождението на България от турско робство се нарежда сред най-значимите и съдбовни събития на страната ни,“ с тези думи Светлана Вълчева даде начало на тържеството и допълни:

„По традиция е редно да отдадем почит и на руските воини, без чиято помощ България не би могла да отхвърли 5-вековните окови. Многобройни са жертвите, които е отнела Руско-турската война, но 500-годишната българска агония е вече в историята. България е свободна страна!“ Въпреки вековните унижения и страдания българският народ е успял да съхрани езика си и да запази Родината си.

Затова днес сме длъжни да отдадем почит и преклоним глави към мъжеството на предците ни в борбата за светла Свобода!“

Да празнуват свободата в Бяла река бяха дошли представители на всички възрастови групи от най-младите до най-старите. Присъстващите поздрави и Иванка Радева, председател на пенсионерския клуб в селото.

А най-малките представители от Бяла река и Първомай въодушевено рецитираха патриотични стихове пред паметника на воините освободители.

Специален гост на тържеството бе журналистката Оля Ал-Ахмед, дъщеря на голямата българска поетеса Ваня Петкова, която е в основата на издигането на паметника на воините освободители в селото.

Село Бяла река отпразнува 3 март с поезия

Точно преди 147 години на 18 януари 1878 г. жителите на село Бяла река тържествено са посрещнали с погачи и шарена сол руските освободителни войски от 1-и ескадрон на щабс-капитан Александър Иванович Зданович в състава на 2-ра гвардейска кавалерийска дивизия командвана от ген. Йосиф Гурко.

„Вечна признателонст на братята освободители!“ – пише още на паметната плоча. В архивите е посочено, че в този ден руските освободителни войски са стигнали до с. Бяла река, където са били радушно посрещнати от жителите му. Те дали храна и подслон на войниците и завели конете на водопой, та и те да отморят.

Монументът е уникален по своята изработка и единствен по рода си с вградена в него икона на Св. Георги Победоносец. Паметникът е изграден по изричното желание на голямата българска поетеса Ваня Петкова, която е имала къща в съседното село Езерово.

За съжаление тя не успява да го възстанови приживе и оставя бележка за поколенията на която пише : „ Да се изгради паметника на руските воини освободите в с. Бяла река!!!“ Това поетесата си го е поставила като задача, но преждевременното й напускане на този свят не й дава възможността да я изпълни. Затова с тази мисия се заема нейната дъщеря – журналистката Оля Ал-Ахмед и паметникът от три години е вече факт.

Село Бяла река отпразнува 3 март с поезия

„Скъпи жители на село Бяла Река – честит празник! Това е най-българският празник, който никога не трябва да бъде подменян в историята на България. Нека младото поколение да продължава традициите на България и винаги да помнят, че най-святото нещо това е Свободата.

Но свободата има цена, която платиха и българските опълченски и руските воини, загинали в Руско-турската война. Тази свобода плати с кръвта си и Васил Левски и всички патриоти загинали за свободата на България, за да може младото поколение да расте в свободна и суверенна България.“

С тези думи журналистката Оля Ал-Ахмед поздрави всички присъстващи като и тя се присъедини към малките рецитатори на стихове пред паметника и поднесе поетичен поздрав със стихотворението на поетесата Ваня Петкова „Свобода“, написано специално за Освобождението на България.

Кметът на селото Димитър Димитров положи венец на паметника на Воините Освободители и покани всички присъстващи за полагане на цветя. Димитров закри тържеството по случай 147-та годишнина от освобождението на България с традиционното право хоро, поведено от него с българското знаме в ръка.

Нощен бар в Техеран - мъже и жени се забавляват и пушат наргиле

 

• 

• 

• 

Оля Ал Ахмед: Иран – без забрадки и бурки

В Покана за пътуване на 5 февруари от 17 часа по програма Христо Ботев на БНР: На нощен бар и гранд базар в Техеран. Апликацията The Passport Index дава пълна и безплатна информация какви визи ви трябват за всяка страна по света

Всичко, което трябва да знаете за паспортите и визите – в едни апликация

Кога Иран попада в международния информационен обмен? При размирици, земетресения или археологическо откритие. До 1935 година 18-ата по големина страна в света е известна като Персия, което в превод означава Земя на арийците.

Днес в съзнанието ни се завъртат аятоласи, бурки и морална полиция, колчем някой каже, че се е завърнал от Иран. А и това не се случва често.

• 

• 

Първия Международен конгрес на жените с влияние в Техеран

Затова щом научих, че журналистката Оля Ал Ахмед е била в Техеран, веднага я поканих на разговор.

1

И тя ни представя един толкова различен Иран, че чак не ни се иска да повярваме. Но Оля преди броени дни се завърна от Първия Международен конгрес на жените с влияние в Техеран под патронажа на тамошната първа дама д-р Джамиле Аламолхуда.  

Сякаш не е  същата държава, в която нравствената полиция преби до смърт 22-годишната Джина Махса Амин, само защото изпод покривалото на главата й изскочили няколко кичура.

Да ви призная, доста съм раздвоена.  И дори озадачена. Възможно ли е протестите в Иран след смъртта на пребитата от моралната полиция млада кюрдка толкова бързо да доведат до коренни промени в отношението на властта към нормални за нас, но забранени за иранците порядки.

• 

• 

Мост в Техеран, проектиран от студентка по архитектура

Според съобщение на Дойче веле в много градове жените вече не покриват косите си. Но го правят с пълното съзнание, че това все още може да ги изложи на голяма опасност, въпреки че от декември 2022 година нравствената полиция е официално закрита. Оля Ал Ахмед, обаче споделя пресните си впечатления от един доста по-различен Иран.

Може на Първия Международен конгрес на жените с влияние да са показали на гостенките от целия свят, онова, което биха искали да видят.

Но пък журналистката е успяла да се откъсне от официалната програма и да поскита по улиците на Техеран. И да попадне в нощен бар.

• 

• 

Доста често първата ни асоциация от Иран е персийски килим. Ако сме малко по-просветени ще се сетим за изящни миниатюри или емайлирани съдове в преобладаващо синьо. Какви още майсторски занаяти е видяла Оля Ал Ахмед в Техеран, ще чуете в Покана за пътуване.

• 

• 

Очевидно за Иран журналистката може да разказва безкрайно, но за следващото издание на предаването оставям най-вкусната част от нашия разговор – за местната „жълта“ кухня. Просто, защото почти всички ястия се подправят с невероятно скъпия шафран, който се добива от тичинките на специален вид минзухар.

• 

• 

• 

• 

Българският арменец с канадско поданство Арман Артон е гражданин на света и като такъв е създал, заедно с екипа си, напълно безплатно приложение.

С него щом сканирате заглавната страница на паспорта си или просто изберете страната му на издаване и посочите държавата, за която пътувате, получавате пълната информация какви документи, визи и ваксини са ви необходими, за да я посетите.

В Европейската комисия вече ползват създаденото от Артон информационно табло, отразяващо последните развития в областта на глобалната мобилност –  The Passport Index – като източник на информация. Разговарях с Арман как приложението помага на обикновения пътешественик.

Повече за приложението, четете тук

Всичко, което трябва да знаете за паспортите и визите – в едни апликация

В Покана за пътуване: Защо суданците не напълняват, с какъв куфар да прецакаме нискобюджетните компании и при живата богиня Кумари в Непал
 

Онези от вас, които са слушали миналото издание на Покана за пътуване, си спомнят обещанието да продължа разговора с журналистката от БТА Оля Ал Ахмед, която разби всичките ни представи за Судан, като последната страна, където човек би прекарал доброволно отпуската си. Предишната неделя тя изясни, че държавата „просто“  Судан е мирна и изобилна с  исторически паметници и  природни красоти. И не бива да се бърка с Южен Судан, където летуването наистина не е препоръчително. Оля ни разказа за нубийските пирамиди и за призрачния град Суакин, където кози нагъват риба с наслаждение.

Днес г-жа Ал Ахмед дава пояснения по парливия за повечето дами въпрос „Как суданците не напълняват, въпреки опасно вкусната си кухня?“

Судан е страна на горди, сякаш изваяни от къс черен мрамор нубийци и на… отлични възможности за гмуркане и излежаване на плажа, за които не подозираме. Оказва се, че това е една от първите страни в Африка, в които жените са добили право на глас и туристките не бива да се боят, че ще ги карат да се забулват. Самите суданки също не носят хиджаб. 

Ето какво разказва Оля: Судан е една от най-добрите дестинации за дълбоко гмуркане -"diving" в Червено море. След като проверих как е там горе на планината "Джабел Ас-Сит" в местността Аркаиут, реших, че е редно да знам и какво става там долу, на кораловите рифове . Два дни прекарани на супер модерна яхта с уникално весел и в същото време професионален екипаж беше кулминацията на престоят ни в Порт Судан. Перфектно обслужване, пълен инструктаж за гмуркане, съпровождане до рифовете и под водата, танци, прекрасна храна и доброто настроение бяха през цялото време с нас на борда. С една дума - купона се получи "мия мия", както казват суданците. Което в превод е " на сто процента!". Щастлива съм че в Судан се срещнах след 30 години с роднините ми по бащина линия: четирима чичовци, седем лели и 33 братовчеди и братовчедки“.

 Замисляли ли сте се как избирате куфарите, с окито пътуване – по цвят, по големина, по твърдост на материала, по усет… И дали точно този, с който пътувате в момента е най-подходящият за случая. Светломир Пандазиев, вносител на една от големите световни марки, споделя новости и дава съвети специално за слушателите на Покана за пътуване. От разговора става ясно, че съвременните куфари и бронежилетките се правят от един и същ материал. А също така и какви са тайните трикове, с които да противостоим на ограниченията от нискобюджетните авиокомпании.  

В родолюбивата ни рубрика „50 места от българската история отвъд България“ Светослав Марков и Теодор Борисов отвеждат слушателите до Вуковар, където български войници са намерили вечен покой.

Толкова рязко сменяме посоката в Покана за пътуване, че ако бяхме на състезание по мотокрос, щяхме да изскочим от трасето. По радиото няма такава опасност. Ей, го къде е Непал, където ще се запознаете с жива богиня.

Ако извадите късмета да попаднете в Катманду в един от 19-те пъти годишно когато живата богиня Кумари напуска златната си клетка, ще можете да зърнете силно гримираното й лице. Снимането й е строго забранено, но сладкото същество, нагиздено като кукла, наднича иззад резбованото прозорче в своя храм-дворец и маха на възторжената тълпа, която лелее благословията му. Едва ли, обаче някой подозира колко странна е съдбата му.

 „Кумари” в превод означава „младо, неомъжено момиче”. Почитта към нея идва от 17 век. Обожавана е и от индуистите, и от будистите в Непал, които вярват, че е превъплъщение на богинята Дурга, която пръска на земята мъдростта си чрез малко момиченце, което никога не е виждало кръв.

Кумари Деви – богинята девица живее при почти стерилни условия и няма как да се нарани щом почти не докосва земята. Единствената вероятност да види кръв е при първия й месечен цикъл. Тогава се превръща в обикновена простосмъртна и се налага да избират нова жива богиня. А това никак не е лесно и критериите, на които трябва да отговаря са точно 32, доста от които почти неизпълними за невръстно същество.

Претендентките обикновено са на възраст между 3 и 4 годинки, преди да им е паднал първият млечен зъб. Семейството на бъдещата богиня е задължително най-малко от три поколения да принадлежи към кастата на бижутерите Бара от народа Невари. Кандидат-кумаритата трябва да имат гладка кожа без никакви белези – нито родилни, нито придобити. Да са с големи, черни, леко изпъкнали очи, като разстоянието между тях е точно определено. Зъбите им непременно да са много бели и добре подредени, гласът – звучен, усмивката – красива, ръцете – дълги, дланите – нежни и деликатни. Значение има дори формата на ушната мида. Най-важното обаче е хороскопът на момичетата да съвпада с този на управляващия крал. (Никой не можа да обясни по чия астрална карта избират сега Кумари, след като повече от 10 години Непал няма монарх.) Освен това хороскопът на детето трябва да се съчетава с този на държавата, описан в древните книги.

Най-стряскащият от 32-ата задължителни етапа преди канонизирането за жива богиня е детенцето да прекара цяла нощ само в храма Хануман Дхока, заобиколено от змии и статуи на демони. В полутъмната зала за добавка към ужаса са разпръснати и прясно отрязани глави на биволи и овни, принесени в жертва пред богинята Дурга. И най-малката проява на страх води до отпадане от списъка с кандидат-богините. Ако премине и през този кошмар, момиченцето ще трябва да посочи дрехи,  принадлежали на предишната Кумари  измежду купчина поставени пред него вещи.

Богинята не може да излиза навън, освен ако няма фестивал. Дори тогава краката й не бива да докосват земята, тя трябва да бъде носена на ръце.
Допълнителна суетня са сложните всекидневни ритуали, с които поддържат нейната божественост и честта да бъде обсипвана с внимание и дарове. На нея се кланят всички – от бездомните до милионерите.

Семейството на невръстното божество е добре възнаградено за усилията си – голяма част от предметите, жертвоприношенията и паричните дарения остават за тях.

Щом се превърне в жена обаче, Кумари напуска храма. Тогава идва шокът. Фамилията вече не се радва на почит. На детето се налага да тръгне на училище, без да има ни най-малка представа как да общува със себеподобните си, да се научи да се грижи само за себе си и най-вече да преглътне, че друго сладко момиченце ще маха на богомолците от прозорчето на храма. Когато се „пенсионира”, правителството й отпуска пенсия в размер на 80 долара на месец – царска сума за непалския стандарт.

Рашмила, една от бившите живи богини разказва: „В продължение на 8 години аз служих на страната си, участвах в церемонии, помагах на болни деца. Имах достъп до тайни мантри, които могат да произнасят само най-посветените. Някои от тях ще повтарям до смъртта си. Сребърният обръч „нага” – един от атрибутите на Кумари, ми даваше свръхмощ – не чувствах нито глад, нито жажда, нито топлина, нито страх. За тези 8 г. аз нито веднъж не се разплаках, нито се разболях. Въпреки че имах прислуга, стотици кукли и телевизор, понякога се чувствах самотна”.

В момента в Непал живеят девет бивши живи богини. Най-възрастната от тях – Дил, е на повече от 90. Въпреки поверието, че който се ожени за такова момиче ще се спомине, тя се радва на деца и внуци и съпругът й си е съвсем жив на преклонна възраст. В дома й има стая, в която не влиза никой друг. Там под портрета си отпреди 80 години Дил повтаря мантрите, усвоени в храма. А когато някоя от внучките я попита на какво се е научила, докато е била богиня, Дил отговаря само с една дума „Търпение”.

Устоите на вековната непалска традиция, обаче напоследък са сериозно разклатени. Вятърът на промените, който трансформира заспалото хималайско кралство в маоистка република, е на път да разлюлее прастарата практика за избирането на Кумари. Върховният съд уважи искането на загрижени за правата на детето организации, които издействаха разхлабване на суровия режим на "живите богини".

На страницата на Покана за пътуване във Фейсбук ще откриете още много пътешествия.