Един от
най-обичаните съвременни автори – Добромир Банев, ще отпразнува 50-годишен
юбилей на 30.01. Броени дни след това ще бъде премиерата на най-новата му книга
с интимна лирика „Любов до синьо“ (издание на „Персей“). Някои от
стихотворенията му, включени в нея, вече предизвикаха фурор в социалните мрежи.
Премиерата ще се състои на фаталната, но щастлива за поета дата 13.02. от 18.30
ч., в централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Добромир Банев е любим
поет, писател и публицист, в чиито творби модерните градски хора често
припознават собствените си емоции и преживявания. Роден е на 30.01.1969 г. в
гр. Ловеч. Завършил е право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
„Любов до синьо“ е седмата му книга след „Еднакво различни“ (2011), „Абсурдни
времена“ (в съавторство с Маргарита Петкова, 2013), „Абсурдни времена 2“ (в
съавторство с Маргарита Петкова, 2014), „В понеделник ще е късно (2014), „Зад огледалото“
(заедно с Маргарита Петкова, 2016) и „Аз съм в другото такси“ (2017).
Когато се
разминаваме с хората в живота си, ние разпознаваме собствените си лица.
Понякога, колкото по-бързо вървим един към друг, толкова повече се
отдалечаваме. Любовта е синя като небето, непредвидима като море, неудържима
като болка, неустоима като цвета на очите, които я обещават. И ние всички до
един се надяваме да станем нейни избраници.
Любовта е в
бистрото отсреща, в клоните на есенните дървета, в неподправената прелест на
снега, в разцъфтелите поляни и лятното слънце, което знае да обича безусловно.
Докато сезоните се сменят, ние съществуваме в безвремието на града, където една
малка стая пази тайните на нашите целувки. Далеч от суетата, ние се обичаме до
припадък, а най-малкото съмнение в чувствата на другия ни завръщат с още
по-голяма сила към същата тази любов, защото да си отдаден някому, е изпитание,
което си струва да бъде преживяно.
За това става
дума в „Любов до синьо“. Книга, изпълнена с надежда и увереност, че най-доброто
винаги предстои. Добромир Банев не дава рецепти за това как да обичаме. Той
само ни припомня кои сме, за да продължим уверено напред, уповавайки се на
любовта във всичките ѝ измерения и форми. До сетен дъх.
