Дафна Леви е израелска джаз-певица с невероятен усет за импровизации и майстор на контрастите. Тя концертира по целия свят като правилото й е винаги да използва местни музиканти в проектите си. На джаз-фестивала в Банско изпълнителката пя с Тамир Милер (пиано), Асаф Сиркис (ударни), Венци Благоев (тромпет) и Михаил Иванов (контрабас и бас-китара).
Дафна, моля, разкажете малко повече за себе си. Вие ли избрахте джаза или той ви избра?
Израснах, слушайки джаз у дома. В моето семейство няма музиканти, но всички са влюбени в музиката. И аз някак си естествено избрах джаза, защото за мен той е символ на свобода.
Бяха ли доволни родителите ви или искаха да имате „сериозна“ професия?
За тях това беше сбъдната мечта. Те обожаваха музиката, но не са могли да й се посветят.
Вие много пътувате по света. Как възприемат музиката ви в Съединените щати, където се е родил джазът?
Честно казано, в щатите не са с толкова отворено съзнание, колкото в Европа. Не всички, но някои фестивали са твърде стриктно посветени на характерната американска музика. Но всичко зависи от мястото, хората. Понякога гледат с недоверие чужденците, които изпълняват джаз. По-лесно възприемат проекти с етно-джаз или такива, които съчетават различни видове музика.
Смесвате ли понякога типична израелска музика с джаз?
Много често в своите композиции. Това може да се каже, че е мой специалитет. Аз често кръстосвам класически джаз с характерна юдейска музика.
Чували ли сте български народни ритми?
Да. Имам студент, роден в България и той често ми пуска фолклор, а аз се опитвам да броя тактовете (смее се). Обичам тези ритми!
Как ви се стори българската публика в Банско?
Страхотна! Получих от нея толкова много любов, разбиране, съпричастност. Хората искаха още и още и концертът ми продължи повече от два часа. Мнозина дойдоха след това да ме поздравят, да ми кажат, че това е бил най-добрият концерт на фестивала. Те съпреживяваха музиката, разбрах че доста от тях идват в Банско всяка година.
Вие имате група. Как решавате кои точно песни да изпълните? Вие ли взимате решенията?
Да, повечето проекти са мои, но творчеството е колективен процес. Аз правя музиката и аранжимента, но търсим заедно най-доброто звучене. Често смесваме класическа музика с джаз. Разбира се, и много импровизираме, но се отнасяме с уважение към класиката. След голямата пауза на пандемията и кризата, музикантите сякаш избухват с нова сила и тръгват по света.
Работя много с местни музиканти, защото навсякъде ние си помагаме, обменяме идеи. От миналия септември насам пътувам само с един музикант и се колаборираме с колеги на местата където гостуваме. Така се запознах с великолепни изпълнители. Пътят, по който вървя, доста често избирам инстинктивно, под влиянието на някаква мисъл, асоциация. Сядам на пианото или с баса, изсвирвам мелодията и започвам да работя върху нея, за да я споделя и с други музиканти.
Използвате ли и местни инструменти в композициите си, които са различни от класическите?
Разбира се, стига да е оправдано от музиката. Те придават автентично звучене, създават разнообразна мелодика.
Трудно ли им е на класическите музиканти, с които работите да „скочат в джаза“?
Понякога да, защото трябва да освободят съзнанието си и да са склонни към експерименти.
Понякога не казват ли, че импровизациите им идват много?
За мен импровизацията идва естествено, не ми се струва нещо изключително. В света на джаза има прекалено виртуозни импровизации или соло изпълнения, които наистина звучат сякаш „Прекалено“. Аз се опитвам да запазя баланса, да спазвам мярката, според собствения си вкус.
Слушах в YouTube ваши изпълнения на класически джаз-парчета. Има ли хора, които не ги одобряват като „прекалено излезли от стандарта“?
Сигурно има. Но, слава Богу, повечето хора са прекалено възпитани, за да ми го кажат (смее се). В Банско пях една стара израелска песен, много популярна, от един стар филм. Публиката я хареса невероятно много. Казаха ми, че сякаш са разбирали текста, макар да не знаят езика. Но са почувствали емоцията и енергията. Обаче на онези, които знаят първоизточника на песента, моят аранжимент ще се стори прекалено радикален. Съзнавам, че за някои е трудно да възприемат прекалено различната трактовка. Но това е моят път и моят начин.
Какво правихте по време на пандемията?
От една страна беше много трудно за човек, свикнал да бъде пред публика. Но същевременно за мен беше изключителна възможност да остана задълго у дома, да свиря на пианото или на баса, да изпробвам нови мелодии или хрумнали ми теми. Натрупах много материал, идеи, аранжименти. Когато се върнах отново към турнетата и изпълненията, бях готова. Усещам, че аудиторията е гладна за култура, за музика.
По време на пандемията в Италия, а и в България бяха популярни „балконските концерти“. Известни изпълнители пееха от терасите си на съседите, докато бяха под карантина. Или правиха концерти в зуум.
Аз живея в къща извън града и нямам съседи, не съм се сетила да пея на трите си кучета (смее се) или на чакалите.
Ще издадете ли „пандемичен албум“?
Вече казах, че материалът е готов, остава само да намеря бюджет и издател. Надявам се с моя мениджър от Дъблин да направим нещо.
Пяхте ли на концерта в България някои от написаните по време на Ковид-19 песни?
Да, моята програма съчетава авторски композиции и аранжирани от мен джаз-стандарти и класически парчета. Случва се да променя реда на песните и да добавя нови по време на концерт в зависимост от аудиторията и реакцията на публиката. Да изпълнявам отново моята музика с банда е като да се върна отново към живота.
Очевидно вие и българската публика сте се харесали взаимно. Ако имате възможност бихте ли се върнали в България.
Разбира се. Знам, че има много джаз фестивали. Не само във Варна. За първи път съм у вас, но имам доста турнета на Балканите. Следващите ми концерти ще са в Хърватия, Албания и Черна гора. Отново ще свирим с местни музиканти. Турнето е по инициатива на израелските посланици, също както и гостуването ми у вас.
