По повод 95 години от рождението на бележития поет и драматург на XX век Иван Радоев екип от артисти се обединяват около идеята за празнуването му. По идея на режисьора Йордан Славейков и внука на поета Калоян Радоев ще бъде представен поетичен пърформанс „Един бял лист“ по стихове на Иван Радоев, подбор от най емблематичните му любовни и социални стихотворения.
Поетичният пърформанс ще бъде показан с вход свободен на 29 септември от 19:00 в двoра на „Casa Libri“ на ул. „Цар Асен“ 64. Участват актьорите: Иван Радоев – син, Антъни Пенев, Димитър Николов, Иван Станчев, Йордан Върбанов, Пламен Петков.
Режисьорът Йордан Славейков и Калоян Радоев избират 28 стихотворения от личния семеен архив. Това са конкретни творби, обединени по две големи теми – „Как се променя отношението на артиста към любовта през периодите на живота му” и „Директният разговор на Иван Радоев с критиците, хората които са го забранявали”.
„Във време, в което много малко хора четат, и още по-малко четат поезия, решихме с Калоян, че искаме стиховете на дядо му да слязат при публиката, а не тя да идва при тях”, сподели режисьорът Йордан Славейков.
„Един бял лист“ изследва отношението на Артиста към самия себе си, към любовта и трансформациите й, към обществото, в което живее, приканва публиката към диалог по тези теми. Водени от мисълта, че мястото на поезията е сред хората, създателите на пърформанса решават да го представят на открито и да покажат поезията на Иван Радоев такава, каквато е. Без маски, без грим, оголена и мощна.
„Опитвали сме се не да си представяме какво е било в главата на Иван Радоев, а какво актьорът, който изпълнява стихотворението сега, си представя и с какво го свързва. Стиховете звучат съвременно. Това е скритата и явна сила на всеки един стих. Тревогите, които са навестявали ума и сърцето на Иван Радоев, навестяват и всеки свободомислещ артист. Не си позволявам да режисирам емоциите на актьорите“, разказа още Йордан Славейков.
Иван Радоев е носител на извънредна награда за цялостно творчество, присъдена от Международната академия на изкуствата в Париж. По времето, когато е творил, не е бил удобен на властта и е цензуриран с всички възможни средства. 15 години не е давал нищо за печат и въпреки това не е спирал да пише
