Авторът Станислав Буковалов използва в разказите си старинни думи, които няма да намерите в нито един речник
300 страници, пет илюстрации, повече от стотина герои, които говорят на мизийски диалект и използват толкова стари думи, че трябва да ги откриваш в речника на Найден Геров. Всъщност няма да търсите в тази най-богата енциклопедия на българския език какво е значението на таранбубаанче или бибитрак, защото авторът се е постарал да ги разтълкува.
Книгата е със заглавие „Замислената мравка“, а авторът е по-скоро журналист, отколкото писател – Станислав Буковалов, от 1985 година в ефира на Радио Шумен.
Трийсетината разказа пише в последните трийсет години в едно прекрасно и древно село в подножието на Мадарските скали – Кюлевча.
Както сам разказа на бъдещите си читатели при представянето на сборника в клуба на СБЖ в столицата – „Това е смисълът и анализът на прехода в битието на българските селяни.“
Корицата е последната творба на изключителния шуменски акварелист Румен Михайлов, заминал си от този свят месец преди да види книгата готова. Двата увода са на приятелите на автора, преводача и поет Таня Кольовска и драматурга Николай Гундеров.
Тези дни авторът написа в социалните мрежи, че изключително много благодари на трима приятели, дошли на представянето – „космическия глас“ Ваня Монева, “вселенския кавал „ Теодоси Спасов и журналиста –международник Валерий Тодоров, който представи книгата.
Странна книга, текстове за размисъл над смисъла на Творението и белите, които човек прави в неразумното си шетане по лицето на земята.
“Приемете, че разказите ми са молба да запазим земята си и населяващите я странни създания от митологичната вселена на предците ни и празничната им обредност, да съхраним спомена за красотата на езика ни от миналото, каза още авторът на „Замислената мравка“ при представянето на книгата в клуб „Журналист“ на СБЖ.
