Значителни изтичания на метан от газовата инфраструктура в България засне екип на „За Земята“ и Clean Air Task Force със специална инфрачервена камера. Малка селекция от тях могат да бъдат видени в кратко 3-минутно видео, което споделяме с медиите и в социалните мрежи.
Причината е, че компанията-оператор на цялата национална газопреносна мрежа — Булгартрансгаз, направи опит да осуети инициативата като издаде официална забрана за снимки на техни съоръжения. След допълнителна консултация с адвокати, някои от кадрите, заснети отвън преди забраната и с устно разрешение от мениджъри на обектите, все пак бяха включени във видеото, но без да се публикува официално къде се намират.
„Булгартрансгаз дълги години работеше като филиал на Газпром – безцеремонния нарушител на международни договори. В стила на руската компания и нашите имитатори решиха, че са над законите и могат да забраняват снимки и екологична информация за проблеми при преноса на газ. Разочароващо е, че това се случва при уж новото ръководство на компанията, а се надявахме смяната да е извършена с качествени и подготвени хора.“, коментира Тодор Тодоров, координатор „Климат и енергия“ в „За Земята“.
България е първата държава в Европа, в която екипът на Clean Air Task Force получава забрана да снима.
В много случаи самите компании ни търсят, за да заснемем изтичания от техните обекти, казва Джеймс Турито, който е и оператор на инфрачервената камера. Случвало се е да дойде охрана, но щом разберат за какво става дума, операторите получават свободен достъп. До този момент са посетили 13 европейски държави и са заснели над 350 локации.
Метанът е невидим газ без характерен аромат — но може да бъде направен видим от специална инфрачервена камера. Аромат му се добавя допълнително от съображения за сигурност. Проблемът с изпускането на метан от газопреносната инфраструктура набра популярност в Европа и целия свят, редица уважавани медии публикуваха документални кадри. Сред газовете, изхвърляни в атмосферата вследствие на човешката дейност, метанът е с по-силен парников ефект от въглеродния диоксид, въпреки че емисиите са по-малко и периодът на разпад е по-кратък. Метанът е допринесъл с приблизително 0,5°C за повишаването на световната температура в съвремието.
Въпреки че метанът е силен парников газ, все още няма строга регулация на метановите емисии. По време на климатичната конференция COP26 над 100 държави подписаха „Глобалното споразумение за метана“, с който се ангажират за редуциране на емисиите на метан с 30% до 2030, в сравнение с равнищата от 2020 г. В момента има дебати в Европейския съюз какви са необходимите законови промени, но корпорациите в газовия сектор се съпротивляват срещу тях. В същото време, по данни на международни институции, емисиите на метан от газовия и петролен сектор могат да бъдат избегнати или намалени с нетни нулеви или евтини разходи.
„Изкопаемият газ, независимо дали той е руски, азерски или втечнен, носи риск от ново заключване към скъп и замърсяващ източник на енергия, който не гарантира сигурност на доставките и предвидимост на цените. Настоящата ситуация само ни доказа, че газът не може да бъде преходно гориво и няма място за него в енергийния преход. Последният именно сега трябва да бъде забързан с улеснен достъп до ВЕИ за домакинства, бизнеси и институции.“, категоричен е Рори Форстър, координатор „Газови политики“ в „За Земята“.
„Нашето проучване на метановите емисии от газовата инфраструктура в България бе с цел да се подчертае необходимостта от ефективен мониторинг, проверки и регулиране на непредумишлените и умишлените емисии. Вместо да бъдат прозрачни относно дейностите си, Булгартрансгаз показаха, че подобно на своята технология, използват методи от миналото, за да попречат на това вредната реалност на газовата инфраструктура да бъде извадена наяве.“, казва Вени Кожухарова, координатор „Климат и енергия“ в „За Земята“, ресор Изкопаем газ.
