Протестите вдъхновиха авторката на „Гълъбо“ за песен (видео)
Вида Пиронкова написа „Ще сложа край!“. Екипът на Стилиян Иванов създаде клипа към парчето
Повече от 30-те дни на протест родиха песен и клип!
Авторката на десетки музикални хита, сред които “Гълъбо” – Вида Пиронкова, вдъхновена от продължаващите повече от месец протести, създаде песен, посветена на тях – “Ще сложа край!”.
Видеото към песента е дело на екипа на Стилиян Иванов. Освен картина от улиците и площадите на България, то включва и кратки интервюта с млади хора, участващи в протестите.
34 дни режисьорът Деян Ив. Неделчев и операторът Иван Китанов наблюдават през камерата какво се случва в България. Предстои да бъде представен документален филм за събитията.
Музика, текст и изпълнение – Вида Пиронкова
Аранжимент и звукозапис – Артур Надосян. *NMH RECORDING STUDIO* – Nadosyan Music House Production
Идея и реализация на видео клипа: Деян Ив. Неделчев, Андриан Генчовски, Иван Китанов, Андрей Мановски, Стилиян Иванов
С подкрепата на МУЗИКАУТОР
Посвещава се на всички млади и стари смели българи, които се борят за свобода и достоен живот!
Благодарим на всички, взели участие в създаването на песента и видеоклипа към нея!!! На всички, вдъхновители и съзидатели! ЩЕ СЛОЖА КРАЙ!
Когато застанеш пред себе си сутрин,
не виждаш ли страх, умора, лъжа?
Защо ти е трудно доброто да будиш?
Защо задушаваш в зародиш гласа ми?
Знай, всичко си има край!
Превърна живота в пепел от думи,
в безпътица пътя, чакалня безкрай.
Знай, всичко си има край!
Въздушните кули, които издигна
Завличат ни там в пропастта,
в която разби илюзии и мечти.
Когато застанеш пред всички руини,
пред къщите празни, без праг и душа,
когато реките заливат с отрови
земята ни, с вечнозелена гора,
знай, всичко си има край!
Превърна живота в пепел от думи,
в безпътица пътя, чакалня безкрай.
Знай, всичко си има край!
Въздушните кули, които издигна
Завличат ни там в пропастта,
В която разби илюзии и мечти.
Няма ли кой да разкрие лъжата?
Няма ли кой да събуди света?
Няма ли кой да обърне земята?
Няма ли кой да спре бедността?
Няма ли кой да върне децата?
Няма ли кой да нахрани глада?
Няма ли кой да пречупи съдбата,
Да пусне духа на свобода?
Когато застанеш пред дните горчиви,
пред жадните погледи, вперени в теб,
когато бащите заплачат превити,
а ти им подхвърляш каменен хляб,
знай, всичко си има край!
Ще хвърля на вятъра черното знаме,
ще тръгна към Слънцето с цвете в ръка,
защото знай, че всичко си има край!
Дори и безкрайните дни пропилени, които ми взе,
от теб ще освободя! Ще сложа край!