Проектът се реализира по повод 75-та годишнина от края на Втората световна война.
Изложбата е резултат от неуморния и всеотдаен труд на един достоен българин д-р Йордан Бочков,
наследник на български градинар в унгарските земи.
Художествената концепция е на фотографа от сирийски произход
Бахгет Искандер, който от дълги
години живее в Унгария, но е и с пристрастно отношение към българската история
и култура. Фактът, че негова самостоятелна изложба „Шепа свят“ бе включена в ХХI –то издание на Салон на изкуствата в Националния дворец на културата
през 2016 е многозначителен за отношениението му към българското.
Идеята за
увековечаване на българските войници и офицери се заражда преди три години
в гр. Харкан, по време на честването на 70-та годишнина от Дравската епопея. Там
ежегодно се възпоменават събитията от битките на българските войски край река
Драва.
Тази мащабна фотографска изложба освен документална, е и твърде
емоционална, тя ще докосне зрителя до това, което носи като памет и история, до
националната ни идентичност. Чрез монументалните фотоси творецът Искандер търси
послания, показва тяхната психология, но и ежедневни трепети, радости и болки,
тяхното минало, но и бъдеще.
В реализиране на проекта участва и художникът доц. д-р Венелин
Шурелов, работещ в областта на дигиталните изкуства, за да се осъвремени с нови
медии темата и се популяризира подвига на
ветераните сред младото поколение. В рамките на откриването ще бъде излъчен
специален филм за ветераните от доц. Шурелов.
Изложбата ще продължи до 15 февруари във Военния клуб,
след което ще бъде показана в страна и чужбина.
За фотографа:
Бахгет Искандер е роден в
гр. Ел-Баразин, Сирия, а от 1967 г. живее в гр. Кечкемет, Унгария. По професия е инженер, по
призвание - фотограф.
Характерна за него е черно-бялата фотография със социална тематика, портретите, пустинните пейзажи и майчинството. Искандер го занимава философията на човека, чувствителен е към човешката съдба и е ангажиран от вечните човешки ценности. Фотографията му е не само изкуството на момента, а и изкуството на мисленето. Увековечавайки радостта, смеха, тъгата, сълзите, любопитството, възприемчивостта към хубавото, връзките между хората, той става мост между културите.
Характерна за него е черно-бялата фотография със социална тематика, портретите, пустинните пейзажи и майчинството. Искандер го занимава философията на човека, чувствителен е към човешката съдба и е ангажиран от вечните човешки ценности. Фотографията му е не само изкуството на момента, а и изкуството на мисленето. Увековечавайки радостта, смеха, тъгата, сълзите, любопитството, възприемчивостта към хубавото, връзките между хората, той става мост между културите.