Лилия Топузова, Красимира Буцева, Джулиан Шехирян и кураторът Васил Владимиров направиха прощален тур за най-големите почитатели на проекта „Съседите“, който според статистиката е най-големият успех от всички български участия в Биеналето на изкуствата във Венеция.
То бе официално закрито на 24.11.2024 година (подробен репортаж от официалната церемония очаквайте утре). В последната група посетители на Българския павилион бяха журналистът Георги Тошев и операторът Борис Пинтев, които правят документален филм за българското учасие.
Комисарят д-р Надежда Джакова огласи впечатляващи данни: нашият павилион е бил видян от над 60 хиляди посетители, впечатленията им са събрани в четири тетрадки, а в някои от дните разглеждащите са били 1300.
Лилия, Красимира, Джулиан и Васил разказаха в преддверието на културния център „Дон Орионе“, че проектът „Съседите“ като замисъл и изпълнение продължава близо 20 години.
Лилия Топузова, която преподава в университета в Торонто, изследва травмите от комунизма и е направила интервюта с повече от 40 оцелели от лагерите и затворите. С Красимира Буцева, преподавател в лондонски университет, се запознават, когато се сблъскват пред вратата на бивш лагерник.
Джулиан Шехирян, докторант в Принстън, добавя звуково-светлинен прочит на инсталацията. Тримата разказаха историята на проекта. А кураторът Васил Владимиров добави, че никой от тях не обвинява пряко никого, а дават думата на онези, чиито страдания никога не са били чути.
Затова и проектът представлява творчески-артистична възстановка на български дом от времето на комунизма.
Комисарят на българското участие на Венецианското биенале на изкуствата д-р Надежда Джакова, пристигнала специално за тържественото закриване на най-голямата проява на съвременно изобразително изкуство, проведе ползотворни срещи на международно ниво за бъдещо сътрудничество със световни артисти и организации.
Присъствалите на последния тур за това издание на Венецианското биенале за изкуство се потопиха в атмосферата на българската инсталация „Съседите“, някои от тях искаха да докоснат всеки предмет в инсталацията, други се заслушваха в записаните на остров Персин нощни звуци, трети споделиха, че никога не са предполагали какви травми носят българите през времето на комунизма.