Център по себепознание “Орфей” издаде новата, 8-ма по ред, книга на режисьора Стилиян Иванов – “Асеман – себепознание”.
Тя въвежда читателите в древното знание за човека и смисъла на неговия живот.
В книгата намираме и отговор на въпроса „Защо?“ астрологията, която Стилиян преподава от години, и хороскопите, които прави от много време, са толкова успешни и добре приети у нас и зад граница, въпреки че се различават от широкоразпространените представи за „астрология“?
Защото знанието, което Иванов споделя ‒ АСЕМАН, е комбинация от всичко научено от него през изтеклите 36 години при срещите му с необикновени хора и просветени Учители от България и Света: от ашрамите на Индия и мистиците на Иран и Азербайджан до индианските шамани в Канада; от суфите в Египет, Сирия и Турция до боговдъхновените езотерици от Великобритания, Русия, Испания, Франция, Малта, Италия, Гърция, Германия…
Авторът е убеден, че АСЕМАН ‒ систематизираната от него хилядолетна опитност от 4-те посоки на Света, е полезен за всеки поел в Пътя на Себепознанието, защото както е казал Мевляна-Руми: „Най-великото предизвикателство в живота е да откриеш кой си! Второто велико е да бъдеш щастлив с това, което си намерил!“.
Колкото до това какво означава думата АСЕМАН, Стилиян Иванов пояснява, че тя е на персийски и означава АСЕМАН ‒ „небе“, и „ман“ ‒ „аз“, т.е. Учение за „Небето в мен“ или „Аз, проектиран в Безкрая на небето“, а също и ‒ „Божественото в мен“.
В момента Стилиян подготвя документален за своята астрологична система, подпомогнат отново от неговите меценати Гергана и Пламен Ташкови.
И два цитата от книгата за най-нетърпеливите читатели:
Няма правилно и неправилно! Няма рано и късно, красиво и грозно, бързо и бавно, добро и лошо… Това, което за мен е “добро”, за друг може да е “лошо”, както и “красивото” за него да е “грозно” за мен…
И никак не е опасно, ако до нас в търсене на Смисъла на живота застават хора, за които нашето “бяло” е “черно”, стига смесването на “бялото” и “черното” да води до израстването ни, а не до застой или връщане назад…
Защото каквото и да правим, мислим и чувстваме, то има стойност само, ако е “попътен вятър” за Духа и Душата ни т.е. ако помага да опознаем себе си, да се приемем изцяло и да заживеем според същността си! Ако “другите” до нас не ни карат да се придвижваме все по-навътре в себе си, откривайки потенциалите си, то те са не попътни ветрове, а котви, които ни приковават към дъното, за да не са сами в мъртвостта си!
Другото… Всичко друго е не Училище наречено “Живот”, а част от маскарада на Цирк, в който гримовете и перуките крият истината за “другите” и нас…
Болката я сподели с вятъра, за да я отнесе в небето, превръщайки я в облак, който ще даде сянка в горещия ден… Хората са пълни с болка, не им давай и своята! Сълзите ги излей сред дъжда, за да напоят изсъхналата земя! Не осолявай лицето си с тях и не утежнявай нечие рамо – те и без това ще повехнат с годините!
Гневът го зарови земята, за да запали тлеещите кости на мъртвите тела, които са впримчили духовете, чакащи своето Възкресение! Гневът не стихва, а се множи, когато го споделяш с човеците…
