Показват се публикациите с етикет "Съседите". Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет "Съседите". Показване на всички публикации

петък, 24 май 2024 г.

В българския павилион на Венецианското биенале катарзисът срещна бъдещето

Среща на памет и бъдеще в българския павилион на Венецианското биенале

Среща на памет и бъдеще в българския павилион на Венецианското биенале

Дискусията „Помнене и свидетелстване – локални и глобални контексти“ събра в културен център „Дон Орионе“, където е разположен българският павилион на Венецианското биенале за изкуство, авторите на успешния проект – Лилия Топузова, Красимира Буцева и Джулиан Шехирян, комисарят на българското участие д-р Надежда Джакова и кураторът Васил Владимиров.

Техни гости и участници в творческия разговор бяха генералният ни консул в Милано Анна Паскалева, проф. Илияна Кръпова от университета „Ка Фоскари“, специално дошли за разговора от България – проф. Венелин Шурелов, проф. Даниела Колева, д-р Валентин Калинов, Красен Станчев и г-жа Елза Джерманова, дъщеря на една от главните героини в инсталацията „Съседите“ – Цветана Джерманова.

Среща на памет и бъдеще в българския павилион на Венецианското биенале
Среща на памет и бъдеще в българския павилион на Венецианското биенале

Д-р Надежда Джакова откри дискусията като поздрави всички присъстващи с най-българския празник – 24 май. Генералният консул на България в Милано Анна Паскалева, пристигнала специално за събитието, подчерта значението на „Съседите“ като повод да се заговори за страната ни с уважение и възхита на 11-ото й участие в световния форум за съвременно изкуство.  

Кураторът на проекта Васил Владимиров заяви, че най-ценното качество на инсталацията е, че внушението  и въздействието й са многопластови и човек всеки път открива нещо различно.

Проф. Илиана Кръпова сподели, че в чужбина е необходима по-голяма символика и знаковост при честването на 24 май. Както и свързаност с темите и контекста за личната и колективна памет.

Лилия Топузова, която от 20 години събира, обработва и придава научна тежест на пострадали от комунистическия режим, предпочете да представи Елка Джерманова като косвена жертва на потисническия режим.

Среща на памет и бъдеще в българския павилион на Венецианското биенале
Среща на памет и бъдеще в българския павилион на Венецианското биенале

Проф. Даниела Колева, също дългогодишен изследовател на периода на социализма, подчерта, че инсталацията „Съседите“ създава памет, но и спасява памет. И дава възможност на хората, мълчали до сега, да получат поле за изява.

Проф. Венелин Шурелов нарече проектът „Съседите“  манифест и урок за съвременно изкуство, което не може да бъде превърнато в търговска стока. То е изкуство като маратонско състезание!   

Красен Станчев си припомни, че през 1990 година във Великото народно събрание е седял между хората от Белене и техните палачи. Той каза, че 24 май е единственият български празник, който не е свързан с война или насилие. И е знаменателно, че разговаряме за „Съседите“ точно днес. Защото в инсталацията смъртта не се вижда, а се чувства.

Д-р Валентин Калинов анализира, че репресираните са живи забравени и живи погребани. „Лагерният опит е свързан с несподелимото, което са преживели. Техните 20-30 години от последващия им живот в социалистическото всекидневие са времето, в което говоренето за случилото се е забранено“.

Лилия Топузова подчерта, че жените рядко говорят за преживяното в лагерите и затворите, затова и споделеното от майката Елза Джерманова е толкова важно. Тя благодари за възможността да разкаже какво е било детството на потомци на преследвани и пострадали – обречено на мълчание. Както и за шока, когато през 70-те години арестуват и интернират баща й, без присъда и предупреждение. Елза цитира майка си: „Но на един въпрос и днес не намирам отговор.  Въпросът на майка ми „Ти ли беше най-умната в околията, та само ти отиде на лагер. Целият народ се приспособи и се примири и си живееше живота. Доволна съм, че всички ние приятелки от лагерите останахме верни на убежденията си да не търсим реванш и да не искаме отмъщение. Не позволихме злобата да ни води“.

Красимира Буцева се просълзи: „Кръгът се затвори, когато чух думите на майка ти прочетени с твоя глас“.  „Това е хоризонт на висините на човешкия дух, до който малцина достигат“, коментира проф. Илиана Кръпова.

„Тук съм, за да благодаря от името на моите деди на вашия прекрасен екип. Моят прадядо бе обявен за враг на народа десет години след негова смърт, а брат му, лекар, собственик на болница е убит по особено жесток начин в лагер“, сподели Ева Тенева-Зайков, визуален артист с участие в Биеналето в павилиона „Муза“, дошла специално да поднесе почитанията си на екипа на „Съседите“.  

„Този проект започна между Торонто, Вашингтон и Лондон, но е роден в България и от огромния изследователски труд на много хора. Гордея се с този павилион, заради това, че е колективно дело и благодаря за всичко, което казахте“, добави Джулиан Шехирян.

„Съседите“ е произведение на изкуството, чийто живот не приключва с официалното откриване“, заключи проф. Венелин Шурелов.

Теодора Бахарова, чийто прадядо е един от първите затворници в Белене, с признанието за миналото на семейството си направи плавен преход към следващото събитие в Българския павилион на 24 май – творческа образователна програма за деца „Странноприемница“.

Среща на памет и бъдеще в българския павилион на Венецианското биенале
Среща на памет и бъдеще в българския павилион на Венецианското биенале

Четвъртокласниците от училище “Данте Алигиери” във Венеция насядаха като пиленца около Джулиан Шехирян, един от авторите и докторант в Принстън, който им разказа какво означава биенале и какъв е смисълът на “Съседите” на достъпен за тях език.

Лилия Топузова на отличен италиански приобщи децата към идеята за справедливост, част от посланието на проекта.

Среща на памет и бъдеще в българския павилион на Венецианското биенале

След това малчуганите разгледаха българския павилион, което за тях бе малко страшничко, изпълнено с любопитство приключение, защото в него се примесват тъмнина, странни нощни звуци, позабравени вещи и видеоинсталации и необичайни аромати.

“Решихме да наименуваме ателието “Странноприемница”, поради много причини – метафора на гостоприемно отворена трапеза, без запазени места, на която всички са поканени. Използваме основното правило на Мари Монтесори “Госпожа Грешка” за най-важната учителка. Добър начин да се свърже с посланието на “Съседите” грешките да ни бъдат учители, за да не ги повтаряме”, каза Теодора Бахарова.

Децата използваха глина, растения, подправки, бои произведени от природни материали и щампи, за да създадат заедно своите произведения. И много се забавляваха!

Среща на памет и бъдеще в българския павилион на Венецианското биенале
Среща на памет и бъдеще в българския павилион на Венецианското биенале

неделя, 19 май 2024 г.

Д-р Надежда Джакова: На Биеналето във Венеция творците акцентират върху локалното

Д-р Надежда Джакова: На Биеналето има нови държави, които за първи път се представят пълноценно с изкуството си. Снимка Павел Червенков

Д-р Надежда Джакова: На Биеналето има нови държави, които за първи път се представят пълноценно с изкуството си. СНимка Павел Червенков

В Покана за пътуване на 19 май 2024 година по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа: Комисарят на бъларското участие на Биеналето на изкуствата във Венеция за проекта “Съседите” и духа на световния форум. Петя Кръстева за Маями и Палч бийч

Д-р Надежда Джакова: На Биеналето има нови държави, които за първи път се представят пълноценно с изкуството си. Снимка Павел Червенков
Д-р Надежда Джакова: На Биеналето има нови държави, които за първи път се представят пълноценно с изкуството си. Българският павилион „Съседите“

Венецианското биенале на изкуствата е един от най-известните и стари форуми, където световната арт общественост мери ръст и тенденции пред авторитетно жури. Провежда се на всеки две години почти без прекъсване от 1893 година. Събитието играе ключова роля в развитието на съвременното изкуство. Произведенията, представени от участниците и оценявани от международно жури, пишат историята на световното творчество и съществено влияят върху тенденциите. 

На 60-ото издание на Биеналето, по мнение на експертите, е най-успешното участие на България до този момент с проекта “Съседите”.  

Авторите и кураторът са като емблема на Покана за пътуване – събрали са се от целия свят, за да интерпретират художествено травмата от това да бъдеш чужденец в собствената си страна през комунизма, време през което не са били родени.  

Министърът на културата откри българския павилион на 60-ото издание на Венецианското биенале
Министърът на културата откри българския павилион на 60-ото издание на Венецианското биенале

Кураторът Васил Владимиров е завършил бакалавърска степен по модерна история и политика в Royal Holloway, в Лондонския иниверситет и магистратура по политическа социология в Прочутия London School of Economics and Political Science.

Красимира Буцева е визуален артист, изследовател и писател, живее между София и Лондон. Тя е  старши лектор в Лондонския колеж по комуникации.  

Лилия Топузова е професор по история в Университета на Торонто. Тя е историк и режисьор, чиято работа третира историята и паметта, особено във връзка с политическото насилие, мълчанието и травмата. 

Джулиан Шехирян е мултимедиен артист, изследовател и писател.  Той е докторант по история на науката в Принстънския университет. В своята художествена практика Джулиан създава пространствени мултимедийни инсталации чрез артистистични намеси, видео, звук и експериментални технологии. 

Но основен двигател на проекта и “виновник” за отличните отзиви на критици от цял свят е комисарят на българското представителство на Биеналето д-р Надежда Джакова, изкуствовед и куратор.  

Тя разказва пред БНР за нашия павилион, проекта “Съседите” и свободния дух, който властва на световния арт форум. Дамата е завеждащ филиал „Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство“ към Националната галерия. Реализирала е повече от сто изложби. Изнасяла е лекции за съвременно изкуство в България, Германия, Великобритания, Русия и Китай. Член на Международната асоциация на арт критиците.  

Тя бе сред малцината комисари, поканена на специална среща с Папа Франциск при неговото посещение на най-големия форум за съвременно изкуство.  Тази среща е огромно признание за България и Българския павилион,, споделя д-р Надежда Джакова и допълва: “Съседите” дава изказ на невидимите, анонимните, маргинализираните. Проектът визуализира спомена, придава му плътност, образ и звук, запечатващ се в паметта на зрителя. Нека видим и чуем тези истории, защото авторитарните режими от миналото застрашават и бъдещето ни.”

Комисарят на българския павилион Надежда Джакова - на специална среща с Папа Франциск във Венеция
Комисарят на българския павилион Надежда Джакова – на специална среща с Папа Франциск във Венеция

В разговора ми с комисаря на българското участие на Биеналето на изкуствата във Венеция попитах Надежда Джакова следва ли логично продължение на блестящия старт и какви събития са предвидени в нашия павилион през предстоящите месеци.

На 24 май в българския павилион на Биеналето във Венеция Теодора Бахарова е поканила италиански ученици в творческата работилница Страноприемница. Ателието е своеобразна метафора на трапеза. Има за цел да насочи вниманието върху толерантността, разглеждайки опозициите свой – чужд, познато – непознато.

Младите хора от училище Данте Алигиери  ще научат за българската азбука, просвета и култура и славянската книжовност.

Преди това в зала Тициан на центъра Дон Орионе, където е разположена инсталацията “Съседите” ще се проведе дискусия на английски и български език под надслов „Помнене и свидетелстване – локални и глобални контексти“ , организира с любезното съдействие на Университет „Ка Фоскари“ и проф. Илияна Кръпова.

В нея освен авторите, кураторът и комисарят, участие ще вземат университетски преподаватели от България, близки на  затворници от Белене и Ловеч.  

На мен ми направи впечатление, че докато преди години европейското изкуство е доминирало на Биеналето, в 60-ото му издание изпъкват инсталациите на страни от Африка и Южна Америка. А австралийският проeкт дори получи голямата награда. В Покана за пътуване д-р Надежда Джакова дава отговор на въпроса необичайно ли е това и на какво се дължи.

Ако имате път към Венеция до 24 ноември, разгледайте Биеналето на изкуствата и българския павилион в зала Тициан на  центъра Дон Орионе. Проектът “Съседите” е поставен в Топ 10 на задължителните за посещение места на световния форум. А на миналото издание на Биеналето през него са минали над 800 хиляди гости.

След като поехме възвишена доза изкуство, предлагам да отлетим за Маями и Палм бийч за да вземем задължителния си Витамин Д от бреговете на Флорида. Виртуално, за жалост, но пък с цветния разказ на изпълнителният директор на списание “Наш дом” Петя Кръстева.

Петя Кръстева за Маями и Палч бийч
Петя Кръстева за Маями и Палч бийч

Маями е вторият по големина град в щата Флорида и най-гъстонаселеният мегаполис в тази част на Съединените щати. Околностите му са заети от езера, канали, частично наводнени тропически гори, за които е характерна високата влажност. В непосредствена близост до града се намира един от най-известните национални паркове в света – Евърглейдс, където могат да видят в естествена среда алигатори, чапли, пуми и други животни. Климатът е тропически и през цялата година е топло, а през лятото влажността на въздуха е около 90%. Най-студеният месец е януари. когато средните дневни температури са около 24 °C.

Но  Петя Кръстева се е отбила и в “гетото” за милионери и милиардери Палм бийч. Населението му  близо 9000 души, но никой от тях не е случаен.  Напълно нарочно и журналистката се е разходила покрай именията на звезди и магнати.

Петя Кръстева за Маями и Палч бийч
Петя Кръстева за Маями и Палч бийч
Петя Кръстева за Маями и Палч бийч
Петя Кръстева за Маями и Палч бийч

Ако сте се размечтали за имение със 78 стаи, сетете се, че поддръжката му е 15 хиляди долара на месец и веднага ще ви мине. Но пък е любопитно да се види, както е направила журналистката Петя Кръстева, която ни разходи из Флорида.

Петя Кръстева за Маями и Палч бийч
Петя Кръстева за Маями и Палч бийч
Петя Кръстева за Маями и Палч бийч

сряда, 20 март 2024 г.

Сабри Искендер за "Съседите": „Младите трябва да знаят какво е тоталитарен режим. Когато историята се забравя, тя се повтаря“

 


„Съседите“ или викът на травмата като мълчание

Дискусията „Съседите“ от Белене до Венеция: драматургия на травмата, която срещна авторите и куратора на българския проект за Биеналето на изкуствата с хора от всякакви възрасти, препълни залата на студентския театър в Софийския университет.

Освен създателите на мултимедийната и интерактивна инсталация проф. Лилия Топузова, Красимира Буцева, Джулиан Шехирян и Васил Владимиров в разговора, модериран от Валентин Калинов, се включиха още проф. Венелин Шурелов, проф. Даниела Колева и Борис Пантев.

На дискусията присъства и комисарят на българското участие във Венецианското биенале д-р Надежда Джакова.

Но най-ценният гост на вечерта бе Сабри Искендер, политически затворник, подложен на мъчения в ареста, задето протестирал за човешки права и против смяната на имената на българските турци. Лежал без присъда в Белене, основател на организацията Демократичната лига за защита правата на човека в България“.  Той е един от репресираните от комунистическия режим, чиито разкази можем да чуем в „Съседите“.

Проектът се вписва в тазгодишната тема на Биеналето „Чужденци навсякъде“ като разкрива как човек може да се окаже чужденец в собствената си страна, отхвърлен от обществото и дори от близките си, защото е попаднал в месомелачката на политическото насилие по време на комунизма.

За любителите на статистиката по „Съседите“ създателите работят вече 20 години, в инсталацията са включени 40 дълбочинни интервюта, а самото художествено пресъздаване на средностатистически дом от времето на „развития социализъм“ тежи 800 кг.

Но според Лилия Топузова, професорка от университета в Торонто, тежестта на мълчанието, обвило страданието, е 800 тона.

Водещият Валентин Калинов (философ, психолог и писател) нарече „Съседите“ разновременен и разнопространствен проект. Кураторът Васил Владимиров доразви тезата му като припомни, че в инсталацията са включени 17 различни медии, задвижвани от компютри.

Той подчерта, че една от авторките – Красимира Буцева нарича творбата им „документален театър“, но според него става дума за многоизмерен документален филм.

Васил също подхвана темата за мълчанието и тя сякаш се процеждаше като снопче светлина във всички изказвания. Според Лилия Топузова, която не само е разговаряла с пострадалите от комунистическия ботуш, ами е мълчала, пила, яла, пушила или просто изслушвала всичките им болежки, в едно такова изследване мълчанието е по-ценно и неизказаното винаги е най-стойностно.

Председателят на журито, избрало „Съседите“ да представи България във Венеция, проф. Венелин Шурелов, заяви, че това е важен проект, заради измеренията, които предлага и съществува чрез предметния свят.

Джулиан Шехирян, докторант от университета в Принстън, спомена ученика на Зигмунд Фройд – Теодор Райк и книгата му „Слушайки с третото ухо“, за да обрисува слушането като психотерапевтично средство. „Рискуваме да чуем само онова, което си мислим, че ще чуем“.

В инсталацията звучи жужене на мухи, записано на остров Персин, комари от Белене, в интервютата се чува наливане на питие, тръскане на пепел от цигара, нервно потропване по масата… Използват се мебели, чугунена мивка и буркани като акустични тела.

Красимира Буцева, визуална артистка и преподавателка, която дели времето си между София и Лондон, сподели, че според нея и камъните разказват историите на травмата.

Затова те ярко присъстват в „Съседите“, както и пясъкът от Белене разсипан върху масата и лакиран отгоре. Младите хора в публиката с недоумение и интерес научиха, че концлагеристите са криели аспирин или бележки от дома в тайници, издълбани в налъмите им.

Феноменологът и философ Борис Пантев каза, че според него границата, която в инсталацията минава между кухнята и дневната, маркира мълчанието на преживелите репресиите.

Тук е мястото да поясним, че в условно пресъздадения хол на жилище от времето на комунизма звучат спомените на онези, които охотно споделят преживяванията си. В т.нар. спалня са интервютата с хората, които проговарят за пръв път за травмите си. А в кухнята властва мълчанието.

Проф. Даниела Колева, дългогодишен изследовател на устната история, мъдро спомена, че думите могат да скрият мълчание и да изразят мълчание.  Проф. Лилия Топузова пък разкри как според нея се разчупва тишината – с много грижа, с емпатия и присъствие. Като създадеш връзка с човека, когото интервюираш и надскочиш научния интерес. 

След изказванията на присъстващите, въпросите заваляха и те варираха от питане за метафората в битовите предмети до има ли връзка между насилието преди десетилетия и на неотдавнашните протести.

Логичен и емоционален край на вечерта сложи Сабри Искендер, подлаган на мъчения и побой 111 дни в сливенската милиция по време на Възродителния процес и изпратен без присъда в затвора в Белене, който успява да напусне след 37-дневна гладна стачка.

„Съседите“ или викът на травмата като мълчание. Сабри Искендер
„Съседите“ или викът на травмата като мълчание. Сабри Искендер

„Младите трябва да знаят какво е тоталитарен режим. Когато историята се забравя, тя се повтаря“, заключи политзатворникът.

Шестима автори в проекта „Колко те харесвам“ в САМСИ

Дългогодишния проект „Автобиография“ на куратора Надежда Джакова продължава с „Колко те харесвам“ “Колко те харесвам” е поетично-ироничен по...