Special Thanks to Celestyal cruises
Мнозина асоциират Гиза само с пирамидите, но всъщност със своите два милиона население това е третият по големина град в Египет след столицата Кайро и Александрия.
Самият некропол на фараоните, ширнал се върху 2000 кв.м. с прочутите пирамиди на Хеопс, Хефрен и Микерин и Големият Сфинкс, е едно от чудесата на древния свят, съхранено до днес, а е създадено около 2600 година преди Христа..
Пирамидата на Хеопс е първата построена в Гиза. Сто хиляди роби са я издигнали за 30 години. Обикновените египтяни също били задължени да се трудят на фараонския градеж през три месеца. Основата на пирамидата е квадрат със страни дълги точно 230 метра. Била е висока 146 м.
Една от особеностите на всички пирамиди в Гиза е абсолютно точната и строга ориентация по посоките на света. Освен това удивителното разположение на трите пирамиди една спрямо друга се обяснява с конфигурацията на звездите в Орион, свещено за древните египтяни съзвездие – домът на бог Озирис.
Като първа спирка от круиза „Три континента“ на Celsetyal cruises посетих Гиза за втори път в живота си. Не се чудете, че там няма пристанище. Корабът акостира в Порт Саид, разположен, там където Суецкият канал се влива в Средиземно море. След няколко часа с автобус вече разглеждам каменните грамади.
Там осъзнавам, че освен величествените гробници на фараоните съществуват редица пирамиди-спътници: на царици, дъщери, висши сановници. Първоначално всички са били покрити с полиран бял варовик, но както българските селяни навремето са вграждали римски колони в оградите си, така местните жители разграбили плочите за лични нужди.
В източната част на обширния комплекс се извисява Големият Сфинкс с лице, обърнато на Изток. Египтолозите предполагат, че лицето му има портретна прилика с фараона Хефрен. За заупокойния храм на Микерин е използван най-тежкият монолитен къс на платото Гиза. Статуята му се смята за най-голямата от епохата на Старото царство.
Всяка от пирамидите има своя история, защото е издигната за отделен фараон по различно време. Най-първата, най-голяма и най-стара е тази на Хеопс. Вторият управник от четвъртата династия си построява най-голямата гробница в историята на Древен Египет. До 1880 година тя се смята за най-високата сграда в света. По онова време все още е била 146, 7 метра, но в момента е с близо 10 метра по-ниска, защото върхът й е разрушен.
През Средновековието пирамидата е била използвана като каменоломна, затова някои от огромните блокове в основата липсват. Първоначалната идея била входът за гробницата да се издига на 25 метра от северната страна, но после архитектът решил да бъде на 15 метра. С което май улеснил грабителите на гробници още в древността.
При първото ми посещение в Гиза срещу шепа долари можеше да се влезе в Хеопсовата пирамида. Тогава научих, че вътре има три камери. Те се свързват с тунели, по които понякога пълзиш, друг път си удряш челото и го приемаш като част от „проклятието на фараона“. Стените са от отлично шлифован камък без никакви рисунки или надписи.
И след цялото това усилие в задухата „водачът“ те оставя в малка гола стаичка и с гордост посочва камъка в средата „Тук е била мумията!“. После не е изключено да те изнудва за пари, за да те изведе обратно.
През 1939 година до пирамидата на Хеопс, археолозите откриват развалини от погребален храм. Сред тях намират артефакти за религиозни служби. Останки от дебелата три метра каменна стена, заобикаляла могъщия градеж, могат да се видят и в наши дни. До тях камиларите разполагат животните си, с които примамват доверчиви туристи. Искат пет долара, за да се качите на камилата за снимка и 20, за да ви свалят от гърба й.
На Югоизток ще видите друга известна пирамида – на фараона Хефрен. В днешно време е съвсем малко по-ниска от Хеопсовата – 136,5 метра, макар визуално да изглежда по-внушителна, понеже е разположена в най-високата точка на некропола.
Пирамидата на Микерин, внук на Хеопс, най-тежко е пострадала от набезите на мамелюците. Оцеляла е само долната част на облицовката й. По свидетелства на съвременници тя била от два вида камък и в следствие на това – двуцветна. Височината й е 66 метра, а дължината на всяка от страните й е 108. Немалка част от камъните за изграждане на крепостта в Кайро са откраднати от тази пирамида, затова тя е най-зле запазена.
За разлика от другите две, обаче саркофагът на фараона някак си оцелял, но пък потънал в океана, докато го превозвали към Англия и от него са останали само описания и рисунки. По тях се съди, че той е бил от по-нова епоха и мумията била положена в него след оскверняването на гробницата от крадци.
В южната част на пирамидата на Микерин са разположени по-добре запазени места за вечен покой на съпруги и деца, но те не са били завършени. При разкопки през 1837 година археолозите откриват в една от пирамидите-спътници гранитен саркофаг с кости. Предполага се, на главната жена на Микерин.
Най-зрелищният обект в Гиза е Величественият Сфинкс. Около него задължително се навъртат „съветници“, които срещу десет долара (или десет лева в българска валута!) ще ви насочат точно къде да застанете, за да „целунете“ каменния гигант, как да му „поставите“ слънчевите си очила, и как да „щипнете“ върха на Хеопсовата пирамида.
Сфинксът представлява статуя на лежащ лъв с човешка глава. Той е изсечен от цял каменен блок, същият като за пирамидите край него. Според надписите в нозете му, е издигнат по заповед на фараона Хефрен и главата му е имала неговите черти. В момента тази част от статуята е силно повредена. Причините за това са постоянните пясъчни бури, наносите и използването й за каменоломна.
През 1920 г. статуята е реставрирана. Дължината й от лапите до опашката е 57,3 метра. Висок е 20 метра. Между предните лапи на Сфинкса навремето е имало миниатюрен храм, днес напълно разрушен.
Очевидно в Древен Египет този вид статуи са играли ролята на стражи за свещените места, но са били или с глави на овни, или на соколи. В храма в Карнак, например, е запазена цяла алея с овчеглави сфинксове.
Пирамидите в Гиза далеч не са единствените достигнали до наши дни. На територията на Египет са близо 80 в различни „Градове на мъртвите“ – некрополи, разпръснати по западния бряг на Нил, защото именно в тази посока е страната на покойниците, където се спуска ладията на Бога на слънцето – Ра.
Няма коментари:
Публикуване на коментар