Прочути водопади, храмове, кули, крепости, круизи, великолепия на изкуството, пирамиди, паметници, фиорди, коралови рифове, стародавни легенди от вечните градове, тюркоазени брегове, плажове и миражи, случили се наяве, се въртят като виенско колело пред погледа на читателя.
Доверете се на журналистите, които познавате от екрана, радиото, печата, уебсайтовете, да ви поведат в четирите посоки на света. Ето вашите гидове: Антоанета Титянова, Бойка Асиова, Бойка Велинова, Ваня Василева, Веселина Филипова, Георги Милков, Даниела Денева-Казанджиева, Евгения Атанасова-Тенева, Елица Лукова, Иван Кръстев, Исак Гозес, Искра Койнова, Камелия Илиева, Карина Бялкова, Кристиан Минчев, Лилия Попова, Лора Лукова, Людмила Марталер Славова, Магдалена Гигова, Мария Мира Христова, Мария Пепелджийска, Мира Баджева, Мира Добрева, Милена Димитрова, Милена Хлебарова, Наталия Бояджиева, Неделя Щонова, Нейка Кръстева, Оля ал Ахмед, Павлина Михайлова, Пламен Старев, Петра Талева, Симана Марковска, Симеон Гаспаров, Симеон Идакиев, Славяна Манолова, Соня Алексиева и Юлия Вълкова.
Колумб е имал шанса да открие нови земи, а на най-храбрите от нас им е писано не само да ги обиколят, ами и да предават репортажи оттам. Приключенията променят съдбите ни. Неслучайно над три дузини от най-пламтящите пера, обходили целия глобус, се съгласиха да опишат най-прочутите забележителности и чудеса на света. Така се роди тази книга – като сън, като мираж от местата, където винаги сте искали да бъдете. Пътешествия – черно на бяло, но с цветни снимки. Носят щастие и късмет!
„АНТОЛОГИЯ НА МИРАЖИТЕ“ СЪБРА 50 ПЪТЕПИСА
ЗА ЧУДЕСАТА НА СВЕТА, РАЗКАЗАНИ ОТ БЪЛГАРСКИ
ЖУРНАЛИСТИ И ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ
„Антология на миражите“ събира всички мечтани пътешествия в една книга. Мираж от местата, където винаги сте искали да бъдете. Тези 50 живописни пътеписа на талантливи български журналисти и пътешественици разказват за най-впечатляващите шедьоври на човешкия гений и природни забележителности. Изданието вече е в книжарниците и носи логата на издателство Книгомания и ABUJET (Българска асоциация на журналисти и писатели с интерес към туризма). Солидният том от 400 страници е с примамливи и автентични цветни снимки, като стилното оформление е дело на дизайнера Тодор Манолов. Завладяващата снимка от корицата е на Мария Пепелджийска от пътуването й в Сахара.
„Антология на миражите“ представя пътеписи за прочути водопади, храмове, кули, крепости, круизи, великолепия на изкуството, пирамиди, паметници, фиорди, коралови рифове, стародавни легенди от вечните градове, тюркоазени брегове. Цял живот надали би стигнал, за да се навъртят километрите от тази книга!
На пътешествия в четирите посоки на света като гидове ни повеждат журналистите Антоанета Титянова, Бойка Асиова, Бойка Велинова, Ваня Василева, Веселина Филипова, Георги Милков, Даниела Денева-Казанджиева, Евгения Атанасова-Тенева, Елица Лукова, Иван Кръстев, Исак Гозес, Искра Койнова, Камелия Илиева, Карина Бялкова, Кристиан Минчев, Лилия Попова, Лора Лукова, Людмила Марталер Славова, Магдалена Гигова, Мария Мира Христова, Мария Пепелджийска, Мира Баджева, Мира Добрева, Милена Димитрова, Милена Хлебарова, Наталия Бояджиева, Неделя Щонова, Нейка Кръстева, Оля ал Ахмед, Павлина Михайлова, Пламен Старев, Петра Талева, Симана Марковска, Симеон Гаспаров, Симеон Идакиев, Славяна Манолова, Соня Алексиева и Юлия Вълкова.
Чрез приключенията в тази книга:
- ще преминете по стъпките на туристите по Шан-з-Елизе
- ще прекосите Луксор до страшните Нубийски пирамиди в Судан
- ще се гмурнете в тюркоазените води на островите на Индонезия
- ще заредите чакрите си на Старе място в Краков
- ще се спуснете по ледените фиорди в Норвегия
- ще се заредите с енергия от храмовете в Камбоджа
- ще се озовете на авантюра с дъжд в Сахара
- ще се отдадете на един ленив следобед в Хавана
- ще идете на мотори при Дракула в Трансилвания
- ще изкачите стъпалата на Висящия манастир в Шанси, Китай
- ще почувствате пиршество за всички сетива пред водопада Игуасу в Бразилия.
„Колумб е имал шанса да открие нови земи, а на най-храбрите от нас им е писано не само да ги обиколят, ами и да са предавали репортажи оттам. Приключенията променят съдбите ни. Неслучайно над три дузини от най-пламтящите пера, обходили целия глобус, се съгласиха да опишат най-прочутите забележителности и чудеса на света“ споделя в предговора на „Антология на миражите“ съставителят Милена Димитрова.
„Всичко във вселената се намира вътре в теб“ е казал персийският поет и суфист Мевляна. Гласът му се чува на няколко места в книгата заради безкрайната география на самопознанието.
Немалко от включените дестинации са част от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. „Идеята бе да опишем вдъхновяващи места и то така, както ги усещаме ние, българите“, споделя още Милена Димитрова.
С предговора си „Антология на миражите“ ни приласкава към пътуване:
„Тази цветна книга ще проветри мислите ви. В нея бушува вода и духат различни ветрове – нежен бриз от южните морета, с пясък от пустинята, леко драскащ очите, и шамански пушек от Далечния изток. Стискате четирите посоки на света в компас в ръцете си и избирате накъде да го насочите – с презрение към азбучната последователност, куфарите, скъпите хотели и програмираното ежедневие.
Тук толерантно са събрани вечните градове и световните религии. Потегляме за Рим, Пекин, Прага, Лос Анжелис, Токио с най-скъпата улица „Гинза“, оттам – към Вълшебното синьо в мароканския Шефшауен, към Музея налюбовта в Дубровник, към мексиканския Теотиуакан и дори към Палмира в Сирия – която вече няма как иначе да се види.“
Мантрата колко са чудесата на света тръгва от 225 г. пр. Хр. от есето на Филон Византийски „За седемте чудеса на света“. Оригиналът му е запазен и се съхранява в Хайделбергския университе.
Историците отбелязват, че Седемте чудеса на света неслучайно са свързани с епохата на великия Александър Македонски, и че всички се намират в Източната част на Средиземноморието – докъдето стига авторът на есето Филон Византийски. Изследователите Джон и Елизабет Роумър коментират още, че появата на чудесата е „вид предизвестие за приближаването на един нов начин на живот“.
В такъв случай колко са днес чудесата на света? Седем, осем или петдесет? Верният отговор е, че всеки четящ човек „вижда“ и подрежда своите чудеса на света и номерацията им варира според „окото на ума“.
Линк към книгата: https://knigomania.bg/antologija-na-mirazhite-50-chudesa-na-sveta-i-prochuti-zabelezhitelnosti-opisani-ot-b-lgarski-zhurnalisti-p-teshestvenici.html
КАКВО Е ABUJET?
Разнолика и любознателна група български журналисти и писатели, които поставят акценти върху туризма у нас и по света – това е разшифрованото съкращение ABUJET – Българската асоциация на журналисти и писатели с интерес към туризма. Асоциацията е само на една година, когато става пълноправен член на FIJET – Международната федерация на журналисти и писатели в областта на туризма, а в наши дни – и в Управляващия борд. ABUJET връчва престижната награда „Златната ябълка“ всяка година на градове, които имат принос към световната цивилизация. У нас през 1979 г. „Златната ябълка“ отива в Рилския манастир, а през 2016 г. – в Пловдив. В момента ABUJET наброява 60 души.
Пътешественическите книги, издадени от членовете на ABUJET, са няколко стотици. А публикациите в печата, телевизионните предавания, радиопоредиците, блоговете и специализираните уебсайтове са хиляди.
ABUJET е основана преди повече от 65 години от Валери Петров, Богомил Райнов, Богомил Нонев. След тях са постъпили Ясен Антов, Емил Александров, както и отишлият си неотдавна от този свят почетен председател Максим Минчев (1953 – 2020).
Откъс:
ТАНЦЪТ НА ВЪРТЯЩИТЕ СЕ ДЕРВИШИ
Пламен Старев
За първи път видях танца на въртящите се дервиши преди години в Египет. Тогава ми казаха, че в още една държава в света можело да се види оригиналният танц – в Турция. Видях го и в Турция. Отначало го възприемах като поредната туристическа атракция. Докато не го видях в Коня.
Коня е град в центъра на Анадола, на 700 км от Истанбул. Всяка година на 17 декември тук се чества годишнината от смъртта на Мевляна – поета философ и мистик Джелаледин Руми (1207 – 1273). Един от най-известните дервиши.
Дервишът е суфист, или суфи, който седи пред вратата на Просвещението. Може да е мъж в разцвета на силите си, в края на живота си, дори в началото му, когато още е малко момче. Не може да е жена. Суфи е част от мистиката на Изтока.
Има различни версии за произхода на думата. Според едната идва от гръцката дума Sophos, което означава „мъдрост“. Според друга идва от арабската suf, което означава „вълна“. Дервишът Нусрет, с когото говорих в Коня, е убеден, че „вълна“ е точната легенда, защото „първият приятел на човека било кучето, което го пазило, а вторият – овцата, която го хранила. Вълната ѝ пък го пазила от студа“.
Дервишите са дълбоко вярващи хора. Когато танцуват, през тях минава силата на Бога. По време на танца дланта на дясната им ръка е вдигната нагоре и приема Силата от Небесата. Силата минава през тялото и през насочената надолу длан на лявата ръка, покрай сърцето, влиза в Земята. Дервишите нито задържат, нито насочват Силата. Те я приемат от Бога и я предават на хората. Дервишът знае, че е инструмент в ръцете на Бога. Той не задава въпроси и не насочва Силата, само я „ретранслира“.
Заради силната религиозна мистика на дервишите Кемал Ататюрк, най-уважаваният турски държавник, основателят на светска Турция, ги забранява в началото на XX век. Събеседникът ми Нусрет коментира, че в днешно време Ататюрк не би ги забранил, но тогава времето е било такова. За да се осъществи светската държава, някои особено силни религиозни традиции са били пожертвани.
На 17 декември, вечерта, бях в Коня, в една от най-големите зали, които съм посещавал. До последния момент се очакваше да пристигне и президентът Реджеп Таип Ердоган. Поради многото си ангажименти, а вероятно и поради съображения за сигурност той не дойде. Дойде Ахмет Давутоглу, бивш министър-председател, заедно с министъра на културата акад. Наби Авчи. Около тях седеше каймакът на висшето общество на Коня, представители на турския политически и държавен елит, и много дипломати.
Коронната част на празненствата беше танцът на въртящите се дервиши. Известен е като SEMA. Това е духовно пътуване към съзряването, въздигане до Небесата и връщане на Земята. SEMA е съставена от седем части, всяка от които има дълбоко религиозно и философско значение. В основата им е „въртенето“ като фундаментално понятие. Всичко на този свят се върти – върти се Земята около себе си и около Слънцето. И Слънцето се върти. Върти се кръвта
в телата ни. Въртят се протоните и електроните, които съставят атомите, които пък съставят всичко, което съществува.
Въртенето на човека в SEMA символизира вечното движение, вечната промяна.
Дервишите се появяват, придвижват се бавно в дълга редица с черни наметала, които символизират Земния свят. Свалят наметалата от себе си, за да потеглят по своя нов път. Преминават във Вечния свят със специфичните си шапки, които символизират надгробни плочи, вече облечени в бели одежди.
ЧАСТ ПЪРВА
SEMA започва с възхвала на пророка Мохамед, който олицетворява божествената любов. Възхвалата на пророка се възприема като възхвала на Бога, който е сътворил всичко, включително пророците.
ЧАСТ ВТОРА
Започва биенето на барабани. Звукът означава „Бъди!“. Бог започва Сътворението на Света.
ЧАСТ ТРЕТА
Чува се звук на тръстикова флейта. Той символизира „Диханието на Бога“, което дава живот на всичко.
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
Дервишите се движат бавно в кръг и се поздравяват всеки с всеки три пъти. Това отнема доста време. По този начин изразяват уважението на всеки към всеки. Всеки е символ на скритата под различни форми душа.
В тази част се поздравяват душите.
В церемонията има 4 вида поздравявания. Дервишите са свалили черните си земни наметала, с които се появяват, когато започва техният път към Истината. Ръцете им са скръстени при раменете. По този начин те представят първата буква от арабската азбука – elif (I), Началото на всичко. Така те доказват единството и изключителността на Аллах, или на Бог.
След това те получават разрешение да влязат в SEMA, целувайки ръка на Учителя, който символизира Мевляна.
ЧАСТ ПЕТА.
SEMA започва. Първият поздрав е човешкото усещане за собствените възможности и за възможностите на Създателя, който им е дал Знанието. Вторият поздрав е човешкото удивление пред силата на Аллах, или на Бога, който удостоверява, че човекът е негово създание.
Третият поздрав е човешката саможертва. Руши се собствената представа за „любовта“, за да започне трансформацията към представата за „дълга за любов“. Това е Голямата жертва. Това е обединението с Бога. Това е самопогубването, за да откриеш истинската Любов. В исляма това се нарича Fenafillah. Означава „умри, преди да умреш“, или „изчезни в Бога“. В Исляма най-високото ниво на човешкото развитие е нивото на „служене на Аллах“.
Четвъртият поздрав е завършекът на духовното пътуване. Това е връщане към изпълнението на обичайните задължения, което съответства с наградата за примиреността на човека към собствената му съдба.
Участниците в церемонията са в страната на радостта, те вярват в пророците, в свещените книги, в ангелите, в Аллах, в Бог. В Рая те провиждат причините за Сътворението и чуват божествените напътствия. Тук те надмогват своето тщеславие и своето его. Те вече следват указанията на Пророка – „умри, преди да умреш“. Последният поздрав символизира връщането и сливането на душата към Бога.
Това е и висшата степен в учението на суфистите. Изминал си дългия път от шериата, където си се запознал с Корана, минал си през тариката – школата, в която си се усъвършенствал, и си стигнал до Истината. Стигнал си толкова високо, че усещаш Бога като „приятел“. Бог е доволен от тебе. И ти си напълно доволен от „приятелството“ си с него. Ти вече си част от Рая, света на Блаженството.
ЧАСТ ШЕСТА
Дервишите цитират Бакара, втората част на Корана: „И Изтокът, и Западът принадлежат на Аллах. В която и посока да се обърнеш, лицето на Аллах е там. Защото Аллах е безкраен и мъдър“.
ЧАСТ СЕДМА
Това е молитва. В Коня се молеха и за безопасността на правителството. Практиката е да се рецитира Фатиха, въвеждащата част на Корана, за душите на всички вярващи, мъченици и пророци.
Цялата церемония преминава в пълна тишина, като изключим музиката. Дервишите се въртят в кръгове само наляво и наляво около себе си – по посоката на сърцето си. В много религии лявото е посоката на Отвъдното, към невидимото битие на вселената. Танцуващите не проронват и дума през цялата церемония – до самия ѝ край. След това отново, при пълно мълчание, си обличат черните земни наметала и се упътват към килиите си или към домовете си, за да се отдадат на размисли, след като са се слели с Бога.
Въртящите се дервиши днес не са божи служители. В реалността те са техници, учители, военни… Не живеят особен живот, не са фанатици в поведението си. Или поне така твърдят. Но се говори, че има места, където тайно се събират, за да се отдадат на практики, прекрачващи с широк размах столетията.
Няма коментари:
Публикуване на коментар