Фотоизложбата „България през стъклото на времето“ разказва приказка.
Зад 36-те стъклени плаки със сюжети от началото на ХХ век се крие една семейна
история, преплела съдбите на личности като един от създателите на модерния
роман – Джеймс Джойс и прочутия италиански писател Итало Свево, патрицианския
род Венециани и българина Марко Близнаков от Стара Загора.
Всичко започва през 1999 година, когато бизнесдамата Ирина Дилкова
научава от свой колега-италианец, че баба му, която има български корени, иска да дари семейни реликви на някой музей в
отечеството на дядо си. Ирина свързва достолепната италианска аристократка
Надежда Близнаков с тогавашната първа дама Антонина Стоянова, защото съзнава,
че подобно духовно съкровище ще попадне
на точното място във фондация „Ценности“. Та нали идеята на организацията е
да опазва съкровищницата на българската
история и да просвещава.
Стойностните артефакти са 36
стъклени плаки, опростено казано - „дядото на диапозитива“. С тях праотецът
на Надежда Близнакова – Марко е изнасял сказки за красотите на родината си като
почетен консул на България в Италия. А той става такъв по заслуги! Будният
младеж от Стара Загора заминава да учи инженерство в Триест, където се влюбва в
италианската аристократка Петронела Венециани. Тя тръгва с него за Бургас,
където той участва в строежа на пристанището, Там се раждат две от децата
им. В Италия те заживяват в семейния замък,
наречен вила „Венециани“, заедно с фамилията на сестрата на Петронела – Ливия.
Тя пък е женена за известния италиански писател Итало Свево. Двамата баджанаци
работят във фабриката на тъста си. Марко изобретява корабна боя, опазваща
дъното на плавателния съд от досадните налепи, които налагат след всяка плаване
да влиза на док. Британският кралски флот купува патента, фирмата отваря офис в
Англия. Там двамата мъже се запознават с Джеймс Джойс. Те канят писателя да
живее със семейството си в Триест, а като благодарност за гостоприемството им
той преподава английски на техните деца. Твърди се, че в чертите на главния
герой от прочутия му роман „Одисей“ могат да се открият елементи от характерите
на Марко Близнаков и Итало Свево.
Стъклените плаки са заснети в България в славните за семейство
Близнаков времена.
Бизнесдамата Нели Беширова веднага подкрепя идеята за фотоизложба и тя
е изключителен спомоществувател на проявата. От Квадрат 500 също харесаха
експозицията, затова тя ще стои в Зала 19 от 8 февруари до 7 април.
Кураторът на изложбата д-р Райна Дамяни измисля заглавието „България
през стъклото на времето“, а етнологът Анелия Милушева се нагърбва с нелеката задача да напише текстове към снимките
като обясни на „неукия“ тийнейджър що е то кросно, хурка и белене на платно.
Известната режисьорка-документалистка Милена Кънева и Ирина Дилкова,
която има солиден опит в журналистиката и в киното, отиват уж да заснемат
петминутно интервю с Надежда Близнаков, а дамата, която неотдавна навърши 95
години ги засипва с толкова интересни факти, че и едночасов филм няма да стигне.
Посетителите на изложбата ще имат възможност да изгледат и
видеоразказ за историята на рода Близнаков и стъклените плаки с участието на
Надежда на голям екран с удобни пейки отпред в Зала 19.
-
Самата идея на фондация „Ценности“
елегантно преплита в изложбата старинни и съвременни технологии, философии и
послания. Част от това начинание е и известният фотограф Иво Хаджимишев, който виждайки
стъклените плаки така се въодушевява, че ги дигитализира като жест към Антонина
Стоянова. Всяка от тях е завита в неугледна на вид стара хартия, която е истинско богатство – пожълтелите листа са дипломатически грами
от 20-те и 30-те години на ХХ век, съобщения на агенция Ройтерс и на БТА,
свързани пряко или непряко с България. Иво Хаджимишев ги заснема, а кураторът
Райна Дамяни решава час от тях да бъдат отпечатани на текстил и да се направи
своеобразна инсталация – който прояви интерес да разгърне плата и да прочете
написаното.
-
Отново Хаджимишев предоставя за
изложбата и старинен апарат, подобен на онзи, с който са създадени плаките. Той
ще бъде оставен в специална витрина заедно с част от оригиналните диапозитиви.
-
Така миналото и настоящето се
свързват в буквалния смисъл. А иносказателно – чрез проследяването на историята
на един род, паралелно със световните събития и сцените от българския бит от
началото на ХХ век, всеки от нас може да се изпълни с гордост, с любопитство, с
желание за познание…
Няма коментари:
Публикуване на коментар