СЪВРЕМЕННA БЪЛГАРСКА ЖИВОПИС В БУТИКОВА ГАЛЕРИЯ В ЖЕНЕВА

"INdefinitions" – ЦВЕТЕЛИНА РУСАЛИЕВА И ЯНА КОСТАДИНОВА

галерия BLITZ ART PORTRAIT - contemporary art space

Откриване: 22 ноември 2018, 18.30 ч.

Под патронажа на Н.П. ДЕЯНА КОСТАДИНОВА

Посланик, постоянен представител на Република България

към службата на ООН и другите международни организации в Женева

 "INdefinitions" е изложба, който се подготви и реализира съвместно от Сдружение „Толкова близо, толкова далече“ - неправителствена организация, която подкрепя популяризирането на съвременно българско изкуство и творците ни в чужбина и в България, и галерия BLITZ ART PORTRAIT - Женева.

Двете български художнички Яна Костадинова и Цветелина Русалиева дебютират на женевската сцена с творческия концепт  "INdefinitions", като ще представят живопис и рисунки с послания за духовност, извисеност, смиреност и женственост. Те срещат своите концепции и разбирания в живописта чрез темата за образите и линиите в илюзорна рамка. Всички живеем в някакви рамки – условни или реални, житейски, емоционални, географски и физически. В творчеството им има послания и смисли, положени в определени рамки и там границите са условни – виталността на творческата страст и таланта им преминават през граници, вдъхновяват и олицетворяват.

Куратор на изложбата е Миглена Савова-Оклер, която е създател и артистичен директор на пространството за съвременно изкуство и културни събития BLITZ ART PORTRAIT в Женева, Швейцария, арт мениджър на проекта е Снежана Йовева, заместник-председател на Сдружение „Толкова близо, толкова далече“.

Събитието е под патронажа на н.п. Деяна Костадинова, Посланик, постоянен представител на Република България към службата на ООН и другите международни организации в Женева, като на него се очаква да присъстват много българи от Швейцария и Франция, както и ценители на съвременното изкуство.

За Яна Костадинова:

Яна Костадинова е родена на 9 януари 1972 г. През 1996 г. завършва Национална художествена академия, специалност „Сценография“ при проф. Георги Иванов. Още като студент започва нейната професионална кариера във Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и Пловдивския драматичен театър „Н. О. Масалитинов“, в последния е назначена за щатен сценограф.

Научните й търсения я връщат отново в Художествената академия, където през 2003г. защитава докторска дисертация на тема „Българският моден и театрален костюм в проекциите и естетиката на ар нуво.“ През 2001 г. е поканена като хоноруван преподавател, а от 2005 г. е редовен преподавател по „История на костюма“ в катедра „Мода“ при НХА.

През 2007г. излиза книгата й  „Българският и западно европейският костюм в проекциите и естетиката на ар нуво”. Първата самостоятелна изложба на  Яна Костадинова е „История в колажи“ в галерия Артур през 2011 г. Тя работи както в областта на живописта, така и в областта на модата и експерименталната бижутерия. Нейните изложби са завършени концепции, които често включват картини, облекла и бижута. Използва класическите изразни средства и често провокира с нестандартни решения и материал, използвайки хартията при изработката на облекла и бижута. Последните изложби на художничката я показват в една класическа светлина. Картините на Яна Костадинова са притежание на частни колекционери в страната, Германия, Русия и Америка.

За Цветелина Русалиева:

Цветелина Русалиева е родена на 18 юли 1973 г. в артистична среда, семейство на художници, потомци на стария български род Русалиеви. Тя убедително заема своето характерно място сред съвременните български художници. Има няколко реализирани самостоятелни изложби у нас и в чужбина. Сюжетите й не се нуждаят от описание и разкодиране, те са импресии, изградени върху цветовата палитра, които превръщат хаотичната видимост в органична цялост. Художничката има реализирани изложби в Берлин, Саарбрюкен, Палермо и Ню Йорк а през 2015 г. участва в престижното Architectural Digest Home Design Show в Ню Йорк и Маями. Цветелина Русалиева е основател и артистичен директор на „Галерията за съвременно изкуство София” и  на българската галерия за съвременно световно изкуство в Рим – „LUXart – galleria d‘arte Luce”.

За галерия BLITZ ART PORTRAIT - contemporary art space

BLITZ ART PORTRAIT е пространство за изложби и културни събития. В непосредствена близост до природонаучния музей, православната църква и стария град на Женева, това място за обмен, срещи и диалози ви кани да откриете и се потопите в атмосферата на творчески замисли и реализации на съвременни творци. Регулярно ще ви предложим да откриете интересни автори, млади и утвърдени съвременни художници, местни или международни и да опознаете тяхното творчество. Ще можете да размишлявате върху създадени произведения в едно пространство, посветено на творческото изражение и процеса между автора и творбата .

BLITZ-art портрет е прозорец и към едно друго място, към което отправната точка на всяко произведение на изкуството е в емоция, чрез която се доближаваме до сакралния момент на създаването.

https://blitzartatmosphere.ch/blitz-art-portrait/ 

Имейл: blitzartportrait@gmail.com

Адрес: rue Michel Chauvet 6, 1208 Geneva

За "INDEFINITIONS"

Създаваме образи, задаваме смисли.  Създаваме смисли, задаваме образи.

Къде е ситуирана границата между човешки условното и безусловно истинното? Каква е корелацията между мисловното като безкрайност от смисли и смислите/думи като договорена и лимитирана реалност от конотации? Между измислица и размисъл, между изкуство и истина, между безусловната свобода на изказ в изкуството и конкретиката на нейните интерпретации?

В парадигмата на човешката мисловност, „смисълът-истина“ е котва, която ни спасява в бурята от относителни величини и житейски съмнения. Но до колко истината е константна и до колко относителна величина? Нима този смисъл не е жертва на интерпретации? Или може би техен единствен галеник? Беглец през полето от знаци. Досаден гостенин, когато се опитваме на надскочим ординерното. Неуловим мираж по пътя с (временни) житейски каузи.

Плод на взаимното разбирателство или всеобщото недоумение, смисълът е субективен, а думите, с които го обличаме – израз на колективно въображение.

Всяко разбиране е илюзия, заблуда, породена от усещането за заедност. Никой не е разбран напълно и всички сме самотни, по своему. В този свят тук, пълен с измислици, в който измисляме нови смисли.

Човешката мисловност съществува благодарение на измислени думи и договорени смисли. В този свят, пълен с цветове и образи, черното на шрифта е окова, а свободата понякога е да бъдеш без смисъл и точна дефиниция. И ако човешкото има нужда от смисъла – граница, който го отделя от нечовешки безумното, то естеството само по себе си е свободно от смисъл и безсмислие. Естеството – било то божествен акт на Сътворение или неволна среща на атоми - е точно толкова необятно и непонятно за смисъла, колкото и човешкото му подобие – изкуството.

В парадигмата на човешката креативност, смисълът е все така относителен, но вратата към и след него остава винаги отворена. Образите отключват значения, думите надскачат общоприетите си конотации, мелодиите водят до шум от възможности. Шумът до нова хармония, различна за всеки, нечута от всички.

Смислите произтичат от конкретиката и неизбежната частност на собствената ни екзистенция. Във вселената на личното и сингуларно въображение, смислите са уникални, но именно тяхната уникалност ги обрича на неразбиране и илюзорна заедност. Крайната цел тук обаче е не да бъдат разбрани, а напротив – да останат в неразбиране. Защото именно неразбирането провокира. И носи екзистенциална свобода на всяко произведение. Свободата на една творба да бъде всичко и нищо - изгубена и намерена в безброй различни догадки, в хиляди противоположни интерпретации…

В безкрая на артистичното всяка прилика с реални истини и окончателни смисли е случайна и неволна. В безкрая на смислите, безсмислието е допустимо. В безкрая на изкуството, дефинициите са Indefinitions.