Дип сме ВИП

Или кой по дяволите решава, че си знаменитост в България

Магдалена ГИГОВА

Ние нямаме кралски династии

и гербове с лилии

От чернозем е израснала

нашата проста сила...

Този стих на Станка Пенчева, макар и изваден от контекста, показва нивото на аристокрацията в България. Дори баба ти случайно да е графиня, дядо ти ще е я пъдар, я овчар. Да не говорим, че всеки, като погледне назад, ще си види цървулите. От което следва изводът, че каквито са ни синьокръвните, такива са ни и виповете - доморасли. При тях поне не се изисква сой. VIP (very important person - англ.) означава особено важна особа. Само дето критерият за подбора и ръкополагането у нас е малко глетав. За онези випове, които не знаят тази хубава българска дума, глетаво е недопеченото и клисаво тесто по средата на добре изглеждащ хляб. Питането дали ставаш особено важна особа, защото те показват по телевизора или трябва да си такава, за да те покажат, е нещо като извечния въпрос кое е по-първо: яйцето или кокошката. В нашата действителност обаче някак си все се оказва запъртък. Защото истински стойностните хора обикновено не държат да бъдат свръхизвестни, понеже си имат по-важна работа от това да блестят и да се кипрят. А онези, които си нямат вътрешна светлина, умират да ги погали прожекторът.

Лошото е, че когато по-продължително се задържи върху тях, им лъсват срамотиите. В последното издание на „ВИП брадър“ още не са се изложили драматично, но ако не го направят, гледаемостта след излизането на Памела ще намалее драстично. Та нали хората затова го гледат - да видят, че известните също могат да бъдат неграмотни, прости, да се напиват и да вършат глупости. Дано този път се намери поне един да опровергае изпитаната схема. Но защо? Продуцентите не са цанили никого да рецитира сонети от Шекспир. Виж, ако не може да изброи, без да пелтечи, пет столици, рейтингът е постигнат.

 

 

Причудливата селекция в Къщата обаче не дава отговор на въпроса кой определя дадена личност като ВИП и какви са критериите да бъде посочена за такава. Бърз преглед на светските издания избистря следните постулати за известност:

1. Никога да не си вечеряш вкъщи.
2. Да произвеждаш поне два скандала годишно.
3. Фул екстри е, ако си придружаван от друг ВИП, отношенията ви с когото са на принципа на ластика - или крайно раздалечени, или крайно близки.
4. Да те дават по телевизията, па макар и само да се разхождаш по организъм с табела в ръка или да се блещиш безсловесно.
5. Да си направил нещо забележително, изобщо не е необходимо. Формулата на успеха е да да не правиш нищо, но забелязващо се.

Схемата е безпогрешна и започва да оказва влияние и върху люде иначе смислени и стойностни, но суетни. Тяхната дума има повече тежест в обществото и така виповщината се самовъзпроизвежда до уродливи размери.

Хората на изкуството имат шанс да попаднат в тази съмнителна компания единствено по пътя на скандала. И тук шаблонът е изпитан и прост - художникът трябва да създаде шокираща и оплюта творба, актьорът да се съблече или да се забърка в любовно-еротичен скандал, писателят да опише някой известен по нелицеприятен начин (ама така че много да си личи) или да наблегне на безогледния секс. Естествено, певецът изобщо не е необходимо да пее. Липсата на глас дори е препоръчителна - само ще разсейва публиката от екстравагантния костюм или „случайно“ падналата презрамка. Кохортата на „известни само защото са известни“ е най-елементарна. Това са хората, превърнали сами себе си в ООД. Те не произвеждат нищо освен новини за особата си, но инкасират от „марката“ на собствената си личност. В началото някои си плащат да бъдат показвани, докато не стигнат етап, на който им плащат, за да ги показват.

Въпросът кой превръща виповете във випове е риторичен. Ние! Независимо дали им обръщаме внимание с обожание или с отвращение.

Тълковен речник

Коафьор - фризьор с връзки в медиите

Плеймейтка - сексуално общителна девица с правилни контакти

Чалгаджийка - народна певица, сложила силикон, която пее добре съблечена по фолк канал

Риалити звезда - случаен минувач, излагащ се по телевизията, докато зрителите научат да произнасят правилно името му

Четиво за напреднали: Как се става лорд

В ерата на мутрите беше адски престижно да си завършил право. И се нароиха университети, които ти носеха дипломата у дома. Срещу съответното заплащане. После всички манекенки и миски се втурнаха да учат психология със същото усърдие, с което четяха Паулу Коелю. И отново се навъдиха университети, доставящи заветния документ. След това в престъпните среди бе адски модно да си доктор на някакви науки. Тук работата бе малко по-сложна, но което не става с пари, се получава с много пари. И неколцина получиха заветното „д-р“ пред името си.

Сега на мода са благородническите титли. За улеснение на желаещите „Преса“ предоставя поучително и полезно четивце:Оказва се, че не е чак толкова трудно да се получи въжделявана благородническа титла. Разбира се, най-директният начин е напълно недостижим - да имаш такива заслуги за Британската империя, че кралицата да те ръкоположи. Най-евтиният път пък има по-скоро сантиментално-кодошлийска стойност. В Шотландия са се изхитрили да нацепят цял парцел на участъци, не по-големи от сантиметър. Срещу цена между 20 и 50 лири получаваш сертификат, че си „лер на Гленфилд“, да речем. („ле“ е шотландската дума за лорд). Няма измама! Купил си си земя и си неин законен господар. Закачката е изключително популярен подарък между приятели на Острова.

Другите два пътя за добиване на титла изискват доста повече вложение, но в замяна на това са напълно реални. В Англия от години специализирани генеалози изследват библиотеки и документи за отдавна изчезнали титли или такива, останали без наследник и минали в забвение. Те ги изтупват от прахта и ги предлагат на търг един-два пъти годишно. Цената зависи от настойчивостта на желаещите. Понякога може да станете лорд за 3000 паунда, друг път - за 30 000. В някои от случаите е задължително да си купите и каквато и да е собственост в съответното място, па било и кучешка кобила, за да имате право да носите титлата.

Истинско „лордство“ по финансов път се добива пак на търг, който се провежда от благородник, решил да се раздели с някоя от титлите си. За пример може да бъде даден братът на лейди Даяна - лорд Спенсър, който преди време бе закъсал за пари и продаде една от 90-те си титли за близо 150 000 паунда. Повечето английски благородници имат по цяла редичка от звания.

Любопитното е, че тези търгове са предизвикали създаването на нещо като полиция. Тя следи дали титлите, които се обявяват за наддаване, нямат все още живи наследници. Работата се размирисала, когато генеалози предложили на аукцион по интернет една от... титлите на кралица Елизабет Втора.