Благотворителност

Благотворителността в теб и

теб в благотворителността

Магдалена ГИГОВА

Милозлива миска сподели как дарила за болно детенце солидна сума чрез някаква фондация. По-късно срещнала родителите му и разбрала, че „всички пари“ събрани от органзацията и връчени на хлапето са... по-малко от онези, които тя самата е броила. Естествено, поискала сметка от „благотворителите“. А те нагло й заявили „Че нали и ние трябва да изкараме нещичко“.

Да изкараш нещичко от нищия, да откраднеш здраве от болния, да подядеш гладния, да дариш, за да се покажеш, а не за да се покаеш. Да поискаш хонорар, задето си пял на концерт в помощ на болно дете е почти същото като да си поръчаш по телефона мацка, след като си написал чек за борбата срещу продажбата на хора като добитък. Не са по-добри и онези звезди, които взимат малчуган от сиропиталище за празниците, „оставят се“ да ги снимат колко са добрички с клетничето, а после от рая го връщат обратно в ада сякаш е книга от библиотеката.

Понякога дори това не е чак толкова лошо. Просто е гротескно и унизително и за двете страни. Защото не иде реч за благотворителността вътре в теб, а за теб в благотворителността. Истинското даване няма нищо общо със показността. Нито с религиозните празници, когато всички се надпреварват да си мерят добродетелите. Няколко „С-та“ са напълно несъвместими с доброто дело – суета, сезонност, стихийност, сервилност. Не можеш да помагаш, защото искаш да видят колко си състрадателен, да се сещаш за хората в нужда на велики дати, да вадиш кесията, когато някой по-речовит се разходи по чувствата ти и да подминеш истински страдащия, затворен в капана на своята болка. Да се кълчиш, когато даваш, за да те види онзи, от когото зависиш.

Защо пък не?

Моралният аршин е обтекаем. Може да се просълзяваме от изстраданото левче на пенсионера, но дебелата пачка от дебеловратата мутра издава последната книга на големия поет и купува нов бъбрек на девойчето. Блага сума железни врати отваря. Искаш да си купиш индулгенция – може! Да изпереш съвестта си – действай! Да излъжеш ключаря на ада – давай! Само не се пъчи повече от необходимото. За да дариш със сърце, трябва да се повдигнеш на пръсти и да хвърлиш монета в кладенчето на душата си. Така споделените желания ще се сбъднат.

Другото е дежа вю: изискани дами с бижута на стойност външния дълг на малка африканска държава вечерят с хайвер от белуга и „Дом периньон“ в полза на гладуващите от същата тази страна.