неделя, 4 февруари 2018 г.


"Трите корони", хотелът, където се е женил Симеон ІІ

Тук Камий Сен-Санс и Игнац Педеревски са свирили полонеза на четири ръце

Какво общо има между композитора Пьотр Чайковски, писателя Томас Ман, фотографа Хелмут Нютон, кинозвездата Гари Купър и българаския цар Симеон ІІ? В хотел „Трите корони” на Женевското езеро знаят отговора – всички те са отсядали там. Сакскобургготски дори се оженил в петзвездната обител. Нашият монарх и съпругата му Маргарита се венчават пред отец Андрей в руската църква във Веве на 14 януари 1962 г. Този факт не е записан със златни букви в историята на Швейцария, но в местната Ривиера Монтрьо-Веве все още го помнят. Заради сватбената гощавка в суперлуксозния хотел "Трите корони". Там налетях на изисканата дама Фабиен Д'Алеве-Остерзелтцер, чийто баща е бил приятел на Симеон II и почетен гост на церемонията.
Но от каквато и националност да сте, ще откриете „своя следа” в петзвездния „Трите корони”, носител на наградата „Най-добър исторически хотел” за 2003 г. Нормално! Защото сградата е бивш занемарен замък, който от 1842 г. е превърнат в луксозен хотел. Шарл Гуно е писал тук операта „Фауст”, Камий Сен-Санс и Игнац Педерецки са свирили полонеза на четири ръце в лобито, Ханс-Кристиян Андерсен, Октав Мирабо, Жан Кокто и Съмърсет Моъм са се наслаждавали на архитектурата от Бел епок и дъхоспиращата гледка от терасата към езерото и Алпите. Легендарният френски актьор и певец Саша Гитри толкова харесвал балната зала, че се женил в нея за три поредни съпруги. Постоянни гости са били Алберто Сорди, Грейс Джоунс, Натали Бай и „съровете” Питър Устинов и Антъни Хопкинс.
В „Трите корони” не само се гордеят със знаменитите си гости, те са вплели присъствието им във всеки детайл. В ресторанта „Луи ХV” на видно място е фруктиерата на руската императрица Александра Фьодоровна, която заедно със съпруга си Николай І и огромна свита, заела почти целия хотел, прекарала тук зимата на 1959 г. И всеки може да пипне венецианската реликва, подарена от царската особа на персонала. Съхранен (и действащ) е старинният асансьор, облицован с коприна и снабден с пейчица, на която последният италиански крал Виктор-Емануил ІІІ посядал при проскърцващото изкачване до президентския апартамент. А леглото с балдахин в кралския му побратим е същото, в което Ага Хан завел бившата „Мис Франция” Ивон Лабрус като своя законна жена.
Фоайето на „Трите корони” е увековечено от Хелмут Нютон като декор за някои от най-прочутите му снимки и във филма на Питър Богданович „Дейзи Милър” по романа на Хенри Джеймс.
Но дори да нямаше толкова звездни подробности в биографията си, хотелът пак щеше да е забележителен с изящната си и пищна архитектура и необичайното, но плавно съчетание на хай-тек и антикварни мебели като акцент. Този завладяващ контраст започва още от мраморното входно стълбище, над което пръска светлина модернистичен полилей. В тържественото фоайе със старинна камина, което сякаш не е излизало от 19 век, внезапни абстрактни скулптури и икебани добавят щипка екстравагантност. В 48-те стаи и 7-те апартамента върху бюро в стил „Ампир” е разположен I-pod „Банг енд Олуфсон”. За незапознатите ще уточня, че датската фирма за аудио-системи е прочута с изключителното си качество и съответстващите му цени. Озвучаването на домашния ви хол ще излезе някъде към 100 000 лева. За сведение: когато датската кралица бе на посещение у нас по покана на президента Петър Стоянов тя му подари само радиоапарат от прочутата фирма.
Баните във всяка стая са с размерите на гарсониера, огряни от слънце през широките прозорци, и обзаведени без жалене на средства и „гъдели” като поставка за затопляне на пантофите. Хотелът си има собствен цветар, който сменя икебаните всеки ден и гордостта му е, че те никога не се повтарят. Букетите също търсят модернистичен ефект сред антикварните скринове и масички за игра на карти. Необичайни съчетания между орхидеи и растителни гъби за къпане (лофт), разцъфнали стръкчета памук и иглики, червени кали и кактуси заковават погледите. Контрастът между модерно и старинно се среща дори във... фитнеса. Паркетът прилича на персийски килим от различни видове дърво. Върху него свръхтехнологичните уреди са като киборги от бъдещето, а от тавана блещукат кристални полилеи като в тронна зала.




















 Всяка стая в „Трите корони” има свой дух. Едни приличат на гостни от английската провинция с петуниите на слънчевите тераси, завесите от крепон и мраморните камини. Други са реверанс пред арт-деко, но „подправен” с репродукции на Анди Уорхол. Трети имат екзотично етно-звучене с африкански маски и ръчно тъкани килимчета. А изгледът от всички може да е включен в цената, но да дочакате изгрева – си струва всеки сантим.
За ценителите на доброто хапване изрисуваните със сецесионови винетки чугунени радиатори в рестонанта може да не са важен акцент, но трите звезди от „Мишлен” (гастрономическа класация) и титлата „главен готвач на годината” за Филип Роша определено ще ги развълнуват. А гозбите му, които приличат на произведения на изкуството – още повече. Хотел „Трите корони” се намира във винарската област Лаво, обявена от ЮНЕСКО за световно наследство именно заради древните си лозя. Монасите през 12-ти век терасирали хълмовете, засадили грозде и от тогава произвеждат дъхаво вино, което води листата (по-дебела от Библията) в луксозния хотел.
Единственото изцяло модерно, и дори минималистично, обзаведено място в „коронованата” обител е СПА-центърът. За да влезете в него без спортен екип, задължително минавате през машината за „пакетиране” на обувки. Пъхате крак в процепа и получавате плътни найлонови терлици. В 24-метровия басейн под водата звучи музика. Но съвременният пътешественик от традиционните хамам, джакузи и сауна няма да се трогне. Обаче никоя дама не остава равнодушна към възможностите да се подмлади. А в „Трите корони” те са няколко. „Здравната академия на д-р Ней” омайва с термолифтинг, а Жоел Шиоко се е специализирала в премахването на бръчките с изобретена от нея процедура с лазер и ревитализираъщи препарати, създадени от нейния съпруг-химик. Хитроумен е начинът, по който гостите разбират дали стаята за масаж, да речем, е свободна или трябва да изчакат. Пред всяка врата мъждукат дизайнерски светилници с ароматични свещи. Ако е запалена – не влизайте!
Еклектичната смесица не властва само в бара със старинен месингов плот, излъскан до блясък, с аромат на пури, стара кожа, жива музика и безвремие. Но истинският неподправен лукс не е в мебелировката. Той е на терасата на ресторанта: весели тенти и чадъри, палав водоскок, палми, пояс от лози между шосето и Женевското езеро, по което минава 120-годишен параход в движение. И цели картини от живи цветя наоколо. За които хотелът няма заслуга. Общините на Монтрьо и Веве отделят огромен бюджет за парковете и насажденията си. И от цяла Швейцария се стичат туристи просто да им се полюбуват.
Публикуване на коментар

REFAN за трети път стана любимата козметична марка на българите За трета година  REFAN стана любимата козметична марка на българите...