"Трите корони", хотелът, където се е женил Симеон ІІ

Тук Камий Сен-Санс и Игнац Педеревски са свирили полонеза на четири ръце

Какво общо има между композитора Пьотр Чайковски, писателя Томас Ман, фотографа Хелмут Нютон, кинозвездата Гари Купър и българаския цар Симеон ІІ? В хотел „Трите корони” на Женевското езеро знаят отговора – всички те са отсядали там. Сакскобургготски дори се оженил в петзвездната обител. Нашият монарх и съпругата му Маргарита се венчават пред отец Андрей в руската църква във Веве на 14 януари 1962 г. Този факт не е записан със златни букви в историята на Швейцария, но в местната Ривиера Монтрьо-Веве все още го помнят. Заради сватбената гощавка в суперлуксозния хотел "Трите корони". Там налетях на изисканата дама Фабиен Д'Алеве-Остерзелтцер, чийто баща е бил приятел на Симеон II и почетен гост на церемонията.
Но от каквато и националност да сте, ще откриете „своя следа” в петзвездния „Трите корони”, носител на наградата „Най-добър исторически хотел” за 2003 г. Нормално! Защото сградата е бивш занемарен замък, който от 1842 г. е превърнат в луксозен хотел. Шарл Гуно е писал тук операта „Фауст”, Камий Сен-Санс и Игнац Педерецки са свирили полонеза на четири ръце в лобито, Ханс-Кристиян Андерсен, Октав Мирабо, Жан Кокто и Съмърсет Моъм са се наслаждавали на архитектурата от Бел епок и дъхоспиращата гледка от терасата към езерото и Алпите. Легендарният френски актьор и певец Саша Гитри толкова харесвал балната зала, че се женил в нея за три поредни съпруги. Постоянни гости са били Алберто Сорди, Грейс Джоунс, Натали Бай и „съровете” Питър Устинов и Антъни Хопкинс.
В „Трите корони” не само се гордеят със знаменитите си гости, те са вплели присъствието им във всеки детайл. В ресторанта „Луи ХV” на видно място е фруктиерата на руската императрица Александра Фьодоровна, която заедно със съпруга си Николай І и огромна свита, заела почти целия хотел, прекарала тук зимата на 1959 г. И всеки може да пипне венецианската реликва, подарена от царската особа на персонала. Съхранен (и действащ) е старинният асансьор, облицован с коприна и снабден с пейчица, на която последният италиански крал Виктор-Емануил ІІІ посядал при проскърцващото изкачване до президентския апартамент. А леглото с балдахин в кралския му побратим е същото, в което Ага Хан завел бившата „Мис Франция” Ивон Лабрус като своя законна жена.
Фоайето на „Трите корони” е увековечено от Хелмут Нютон като декор за някои от най-прочутите му снимки и във филма на Питър Богданович „Дейзи Милър” по романа на Хенри Джеймс.
Но дори да нямаше толкова звездни подробности в биографията си, хотелът пак щеше да е забележителен с изящната си и пищна архитектура и необичайното, но плавно съчетание на хай-тек и антикварни мебели като акцент. Този завладяващ контраст започва още от мраморното входно стълбище, над което пръска светлина модернистичен полилей. В тържественото фоайе със старинна камина, което сякаш не е излизало от 19 век, внезапни абстрактни скулптури и икебани добавят щипка екстравагантност. В 48-те стаи и 7-те апартамента върху бюро в стил „Ампир” е разположен I-pod „Банг енд Олуфсон”. За незапознатите ще уточня, че датската фирма за аудио-системи е прочута с изключителното си качество и съответстващите му цени. Озвучаването на домашния ви хол ще излезе някъде към 100 000 лева. За сведение: когато датската кралица бе на посещение у нас по покана на президента Петър Стоянов тя му подари само радиоапарат от прочутата фирма.
Баните във всяка стая са с размерите на гарсониера, огряни от слънце през широките прозорци, и обзаведени без жалене на средства и „гъдели” като поставка за затопляне на пантофите. Хотелът си има собствен цветар, който сменя икебаните всеки ден и гордостта му е, че те никога не се повтарят. Букетите също търсят модернистичен ефект сред антикварните скринове и масички за игра на карти. Необичайни съчетания между орхидеи и растителни гъби за къпане (лофт), разцъфнали стръкчета памук и иглики, червени кали и кактуси заковават погледите. Контрастът между модерно и старинно се среща дори във... фитнеса. Паркетът прилича на персийски килим от различни видове дърво. Върху него свръхтехнологичните уреди са като киборги от бъдещето, а от тавана блещукат кристални полилеи като в тронна зала.

 Всяка стая в „Трите корони” има свой дух. Едни приличат на гостни от английската провинция с петуниите на слънчевите тераси, завесите от крепон и мраморните камини. Други са реверанс пред арт-деко, но „подправен” с репродукции на Анди Уорхол. Трети имат екзотично етно-звучене с африкански маски и ръчно тъкани килимчета. А изгледът от всички може да е включен в цената, но да дочакате изгрева – си струва всеки сантим.

За ценителите на доброто хапване изрисуваните със сецесионови винетки чугунени радиатори в рестонанта може да не са важен акцент, но трите звезди от „Мишлен” (гастрономическа класация) и титлата „главен готвач на годината” за Филип Роша определено ще ги развълнуват. А гозбите му, които приличат на произведения на изкуството – още повече. Хотел „Трите корони” се намира във винарската област Лаво, обявена от ЮНЕСКО за световно наследство именно заради древните си лозя. Монасите през 12-ти век терасирали хълмовете, засадили грозде и от тогава произвеждат дъхаво вино, което води листата (по-дебела от Библията) в луксозния хотел.
Единственото изцяло модерно, и дори минималистично, обзаведено място в „коронованата” обител е СПА-центърът. За да влезете в него без спортен екип, задължително минавате през машината за „пакетиране” на обувки. Пъхате крак в процепа и получавате плътни найлонови терлици. В 24-метровия басейн под водата звучи музика. Но съвременният пътешественик от традиционните хамам, джакузи и сауна няма да се трогне. Обаче никоя дама не остава равнодушна към възможностите да се подмлади. А в „Трите корони” те са няколко. „Здравната академия на д-р Ней” омайва с термолифтинг, а Жоел Шиоко се е специализирала в премахването на бръчките с изобретена от нея процедура с лазер и ревитализираъщи препарати, създадени от нейния съпруг-химик. Хитроумен е начинът, по който гостите разбират дали стаята за масаж, да речем, е свободна или трябва да изчакат. Пред всяка врата мъждукат дизайнерски светилници с ароматични свещи. Ако е запалена – не влизайте!
Еклектичната смесица не властва само в бара със старинен месингов плот, излъскан до блясък, с аромат на пури, стара кожа, жива музика и безвремие. Но истинският неподправен лукс не е в мебелировката. Той е на терасата на ресторанта: весели тенти и чадъри, палав водоскок, палми, пояс от лози между шосето и Женевското езеро, по което минава 120-годишен параход в движение. И цели картини от живи цветя наоколо. За които хотелът няма заслуга. Общините на Монтрьо и Веве отделят огромен бюджет за парковете и насажденията си. И от цяла Швейцария се стичат туристи просто да им се полюбуват.