Енергийният преход трябва да бъде безболезнен за хората – бе акцентът на Енергийния форум в Стара Загора
Политици, учени, представители на енергийния сектор, синдикални организации и граждански обединения се събраха в Стара Загора на дискусионния форум „Предизвикателствата пред българската енергетика“, за да обсъдят бъдещето на комплекс „Марица-изток“, енергийния преход и ролята на въглищната енергетика за националната сигурност на България.
В рамките на форума участниците се обединиха около тезата, че решенията за бъдещето на комплекса не могат да бъдат вземани прибързано, без дългосрочна стратегия и без гаранции за енергийната сигурност на страната и поминъка на десетки хиляди български семейства.
Заместник-кметът на Стара Загора Радостин Танев подчерта, че общината не приема декарбонизацията като синоним на ликвидация на въглищния регион: „Община Стара Загора се бори до последно с всичко необходимо срещу всички, които смятат, че комплексът трябва да бъде затворен максимално бързо“.
Той акцентира върху усилията на местната власт за привличане на нови инвестиции и развитие на индустриалната зона като част от подготовката на региона за бъдещите икономически предизвикателства. По думите му само през 2025 г. са привлечени инвестиции за около 255 млн. лева, а за последните четири години общият размер на инвестициите надхвърля 800 млн. лева.
„Стара Загора няма да бъде място за евтина работна ръка. Нашата цел е да привличаме инвеститори, които създават добре платени работни места и търсят висококвалифицирани специалисти“, посочи още Танев от сцената.
Народният представител и член на Комисията по енергетика Искра Михайлова акцентира върху необходимостта всички решения за бъдещето на комплекса да бъдат вземани след широк обществен и експертен дебат: „Устойчивите решения не могат да се вземат набързо. Те не могат да бъдат резултат от натиск и не могат да бъдат налагани без участието на хората, които работят в комплекса, местните власти и синдикалните организации“.
Тя е на мнение, че комплексът остава една от стратегическите ценности на България и бъдещето му следва да бъде разглеждано като въпрос на национална сигурност.
По време на форума бе коментирана и обявената от министъра на енергетиката Ива Петрова концепция за бъдещето на комплекса „Марица-изток“. Министърът съобщи ден преди форума, че в изпълнение на ангажиментите по Плана за възстановяване и устойчивост се предвижда „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица изток 2“ да бъдат отделени от структурата на Българския енергиен холдинг и включени в ново държавно предприятие.
Тя уточни, че това не е просто административна реформа, а част от цялостна интегрирана концепция за бъдещото развитие на комплекса. По думите ѝ „Марица-изток“ е от изключително значение за енергийната и икономическата сигурност на страната, а към реформата ще бъдат разработени бизнес, финансов и инвестиционен план, съгласувани със синдикалните организации и държавните институции.
Министър Петрова определи бъдещето на комплекса като стратегически въпрос за България, който трябва да бъде решен така, че да се гарантират енергийната сигурност, конкурентоспособността на икономиката и устойчивото развитие на региона.
В същия дух се изказа и народният представител и член на Комисията по икономическа политика и инвестиции д-р Даниел Парушев, който постави акцент върху хората и тяхната роля в енергийния преход: „Не трябва да гледаме на въглищата през призмата „за“ или „против“. Трябва да мислим за националната сигурност и енергийната независимост на България“.
По думите му най-важният въпрос остава съдбата на работещите в комплекса. „Тук не говорим просто за регион и работни места. Говорим за енергийната сигурност на България. Човешкият фактор трябва да бъде на първо място“, подчерта Парушев.
Той обърна внимание и на необходимостта преходът да бъде извършен плавно и безболезнено за хората: „Комплекс „Марица-изток“ не е просто индустриален обект, а система от хора, експерти, инженери, миньори и енергетици, които десетилетия наред гарантират енергийната стабилност на държавата.
Енергийният преход трябва да бъде извършен така, че хората да запазят своята професионална реализация и сигурност за семействата си. Обявеното продължаване работата на ТЕЦ-овете до 2038 г. е положителен сигнал, но средствата за трансформация трябва да бъдат управлявани с много строг контрол и ясна визия.
Средствата по справедливия преход не трябва да се разглеждат като самоцел, а като инструмент за защита на региона и националната енергийна сигурност.
Преходът трябва да бъде безболезнен за българското общество и без риск за националната сигурност.Сред най-категоричните позиции по време на форума беше тази на изпълнителния директор на „Брикел“ Янилин Павлов.
„Без комплекс „Марица-изток“ няма енергетика в България“, заяви той. Според Павлов държавата все още не е представила ясна и дългосрочна енергийна стратегия, а липсата на такава създава несигурност както за бизнеса, така и за работещите в сектора.
„Ако искаме енергийна сигурност и стабилност, трябва да има ясна визия. Това е най-важното, което трябва да се случи“, посочи той.
Изпълнителният директор на „Мини Марица-изток“ Тодор Тодоров обърна внимание върху историческата роля на комплекса и необходимостта бъдещите решения да се базират на реални данни и професионални анализи.
„Ние не градим представата за утре на база усещания. Ние градим представата за утре на база математика, ясни формули и реални данни“, заяви Тодоров. Той напомни, че през следващата година „Мини Марица-изток“ ще отбележи 75 години от създаването си. „Това не е просто трудов колектив. Това е система, която гарантира поминъка на хиляди семейства и подпомага стабилността на редица обществени системи“, посочи още той.
Особен интерес предизвикаха експертните доклади на проф. д-р инж. Иван Марков и проф. д-р инж. Валентин Колев, които представиха технически анализи за ролята на комплекса в електроенергийната система на страната.
Проф. Марков предупреди, че преждевременното извеждане от експлоатация на въглищните мощности може да доведе до сериозни последици за енергийния баланс на България: „Енергийният комплекс „Марица-изток“ не пречи на никого, а е потребен на всички. Той е национално богатство и гаранция за енергийната ни сигурност и независимост. Длъжни сме да го съхраним“. Според него България се нуждае от дългосрочна енергийна стратегия поне до 2050 година и от широк обществен консенсус за бъдещето на сектора.
От своя страна проф. Валентин Колев представи анализ на състоянието на електропреносната система и обърна внимание на проблема с намаляващата системна инерция вследствие на нарастващия дял на възобновяемите енергийни източници.
„Енергийната сигурност не е само икономически, а и национален въпрос“, подчерта той. Проф. Колев предупреди, че прибързаното извеждане на базови мощности крие риск за стабилността на националната електроенергийна система и може да доведе до сериозни технически затруднения в бъдеще.
Председателят на Българската газова асоциация Пламен Павлов постави акцент върху необходимостта от реална енергийна диверсификация и балансиран енергиен микс: „Диверсификацията означава добавяне на алтернативи, а не изключване на съществуващи енергийни източници“. Според Павлов България трябва да защитава националните си интереси и да съхрани всички налични енергийни ресурси като част от дългосрочната си стратегия за развитие.
В дискусията участие взеха още представители на синдикалните организации, експерти от енергийния сектор, представители на граждански организации и местната власт, които също изразиха позиция в подкрепа на запазването на комплекса като стратегически елемент от българската енергетика.
Форумът завърши с общото разбиране, че бъдещето на „Марица-изток“ не може да бъде решавано на парче и под натиска на краткосрочни политически решения. Участниците се обединиха около необходимостта България да изработи дългосрочна национална енергийна стратегия с хоризонт поне до 2050 година, която да гарантира едновременно енергийна сигурност, конкурентоспособна икономика, устойчиво развитие на регионите и справедлив преход за хората, работещи в енергийния сектор.
