Междузвезден пътешественик
Автор: Д-р Райна Дамяни
Никола Станчев е автор на значителен брой знакови монументални проекти, паметници с ярко присъствие, скулптурни композиции и водни каскади в страната, Бургас и региона:
Входния знак на Бургас, паметника на Христо Фотев в Морската градина, пластичните композиции като „Представлението започва“ пред Държавна опера Бургас, „Куфар на спомените“ на площад „Царица Йоана“ „Прибой“ в градинката до Часовника, скулптурната водна каскада „Момчето, което говори с птици“ и „Водно огледало с водна лилия“, в непосредствена близост до областната управа, „Чешмата“ на входа на Несебър, „Гларусът“ на кея в Поморие, паметника на Бежанците от Беломорието, Тракия и Македония, паметник на музиканта Георги Минчев в Созопол и др.
Скулпторът е автор на цялостния пластичен проект за възстановяване, реставрация и осветително оформление на Централна жп гара Бургас. Работи в екип с архитектите Росица Йовчева и Людмила Кьосева.
Бургаската жп гара е една от най-първите в България, арх. Никола Костов и Кирил Маричков. Изградена е в стила на виенската архитектура и естетика от началото на 20 век. Творби на Никола Станчев са собственост на Националната галерия, Софийска градска художествена галерия и на частни колекции в България, Белгия, Франция, Германия, Холандия, Бразилия, САЩ и др.
Станчев е почетен гражданин на Бургас.
Камъкът тежи, може да те препъне, може да те удави. Но може да бъде и градивния материал за твоя дом и живот. С камъни убиват, а други строят и надграждат. Камъкът се превръща в темели, бит, символика, в част от материалната и духовна еволюция.
Камъкът изгражда стени и прегради между държави, земи, къщи и дворове, между нас самите. Камъкът е скалата, която като броня пази брега от прибоя на бурното море.
Камъните образуват причудливи рамки, в които живеят паркове и градини, въплъщават се в паметни плочи и надгробни знаци. В същото време се издигат като великолепни скулптури и архитектурни шедьоври, превръщат се в пластични компаси за време и пространство.
Благодарение на камъка, като строително архитектурен материал, оцеляват голяма част от пътища, улици, сгради, паметници, мостове, фонтани, водни каскади.
По тях разпознаваме знакови и легендарни места, градове и исторически забележителности.
За Никола Станчев камъкът е изразно средство, алхимия от дух и материя, приятел, с когото той е всеки ден в ателието, с когото говори, мълчи, спори, „бори се“, понякога „опитомява“ и издига на пиедестал.
Авторът се интересува не толкова от абстрактни форми и идеи, колкото от дълбоките пластове и хоризонти на човека, от неговата индивидуална и социална еволюция. Именно човешката същност, в различните нейни духовни ракурси, е център на художествените му търсения особено днес, когато нравствените ценности са заплашени от нееволюционни и разрушителни идеи. Скулпторът е запленен и от връзката на човека с природата, птиците, с водата.
Пластичната образност и внушения на скулптора, ярко и категорично присъстват в изкуството. Особено ако наблюдавате портрета на поета Христо Фотев, събрал в себе си земята и небето, мистичен, витален, реален и извънземен, „до дъно изпил тишината“.
Сякаш нечовешки ръце са го изваяли, а природата го е сътворила като амалгама от срещата на морето със скалите, на тъмнината със светлината, на нощта с утрото, на апокалипсиса с покоя. Вглеждам се в изобразяваните от автора лица, погледи, състояния и се сещам за думите му:
„В създаването на един художествен портрет, участват и двамата, не само автора, но и този, който е портретуван. Фактически те стават съавтори. Сигурен съм в това. Поне при мен е така“.
Бих искала да споделя, че дни наред наблюдавах отблизо скулптурния портрет на Фотев в бронз, който се докосва до виртуозността. Но няма да го анализирам като изкуствовед, защото Никола Станчев много внимава при употребата на понятието гениалност и се дразни, когато това се прави неуместно и без смисъл. Той не е съгласен и с употребата на словосъчетанието „зъл гений“.
„Е, как може…да съществува „Геният на злото“, „злият гений“, има ли гениалност със знак минус, там, където има зло, не може да има гениалност“, смята скулпторът.
Авторът е разпознаваем не само с монументалните си проекти и паметници, в камък, бронз, алуминиеви сплави, но и с малките пластики и портрети от камък, бронз и мрамор. Самият той не си е правил автопортрет. Това донякъде ме озадачава в известна степен, задава въпроси. Не го питам защо. Искам сама да открия отговора.
Във всяко едно свое произведение той всъщност се оглежда, оформя, разваля, поправя, реконструира, съмнява, променя, изгражда отново и отново, търси самия себе си. Истински големите творци, съзнателно или не, оставят безценно наследство – портрети на времето.
„Не можеш да пътуваш към нови хоризонти, преди да придобиеш куража да спреш и да погледаш към брега.“ Уилям Фокнър
Никола, който кръстих за себе си „момчето, което говори с птици“ е роден на добруджанската земя, по-близо до северния бряг на Черно море. Но, съдбата го орисва да живее и да реализира своите пластични идеи на юг, в Бургас и областта. Затова той се свързва и емоционалнопринадлежи на южните морски брегове. Любовта си към музиката, особено класическата, Никола наследява от своя баща Петър Станчев-Румънеца, който изкусно свири на цигулка, слуша и свири джаз.
Скулпторът се вълнува от изкуството, но и от най-обикновения живот на хората. Държи на това вътрешният му компас за ориентация към събития, хора, история и музика винаги да е настроен на честотата на високите стойности, в търсене на истинността и красотата.
Никола Станчев допринася със своето идейно, философско и пространствено мислене за визуалната визитна картичка на Бургас. Със своя огромен талант, професионализъм, постоянство на характер и позиции, той дообогатява архитектурната среда и градския пейзаж. В средата на 70-те години на 20. в. е художник в Община Несебър, а от 1999 г. до 2006 г. е главен художник в Община Бургас.
Организира Международния симпозиум по скулптура на открито. Негови знакови паметници и композиции, както и множество паметни плочи, остават завинаги в архитектурния и пластичен пейзаж на Бургас, Несебър, Созопол, Поморие, както и в мистичната Странджа.
Творчеството на скулптора в своята цялост е интересно да се наблюдава и изследва, особено малката пластика, която надгражда постигнатото и не се подчинява на клишетата на материалната и духовна култура.
Първата самостоятелна изложба на скулптора в София през 1979 е открита от самия Христо Фотев, който сравнява скулптурите на автора с поетична антология. Втората самостоятелна изложба, отново в София, я представя проф. Георги Дюлгеров, който тогава казва, че „в творбите на Никола свири вятъра на времето“.
Наблюдавайки многообразието на идеите и формите в творчеството на автора, си мисля, че той е познал, изпитал, изстрадал, трансформирал възгледи, ценности и реалности, оставяйки верен на вътрешна сила и енергия в самия себе си, убеден в мястото и смисъла на изкуството.
Авторът напълно споделя философията наГьоте: „Човек вижда толкова, колкото знае“. Духовните траектории на художника са спирали от видими и невидими състояния и търсения. Те не стоят на една плоскост и не гледат в една и съща посока. Може би защото не можеш да развиваш и променяш света, ако не променяш самия себе си.
Никола Станчев разбира от архитектура и пространство, от естетика и форми. Затова е успял да реализира значими, сериозни монументални проекти в страната. Но, има и такива, които стоят в архивите на времето.
Примери за това са проектите за паметник на генерал Иван Колев в Добрич, паметник на Филип Кутев, монументална композиция, посветена на жертвите на комунистическия режим по света, разработен за знаково място в идеалния център на София. Има и проекти, които чакат своето време, финансиране и материализиране. Ярък пример в това отношение е идейния проект за паметник на българския лекар, който скулпторът мечтае да реализира пред една от знаковите болници на Бургас.
Паметник в чест на българските медици в Бургас
„Бих искал всички да разчитат смисъла на този паметник, поставих си го като творческа рамка и задача. Съвсем съзнателно поставям текста на Хипократовата клетва при подхода си към работата по този проект. В Хипократовата клетва медицината е изведена като изкуство за човека“ – акцентира Никола Станчев.
Паметникът на медиците е първият в историята. Неговият идеен проект и пластична концепция не бива да се сравняват с паметника в Докторската градина, в центъра на София. Проектът на Станчев не е държавна, не е обществена, нито частна поръчка. Идеята за този монумент е посветена на спасителя на човешкия живот – Лекаря. Издигнат е на пиедестал неслучайно, като композиционното изграждане напомня пиета, пластично носи внушението за свалянето на Христос от кръста.
Преклонението и духовното общуване с паметника е като термометър за социалнаангажираност и рефлексия към историята и бъдещето.
Изгражда се финансово основно от дарения, с подкрепата на Община Бургас и съдействието на кмета Димитър Николов, с инициативността и авторитета на д-р Лорис Мануелян и неговите колеги по съдба и професия. Реализирането на проекта за лекарски паметник е от важно значение не само като признателност към лекарската гилдия, но и за Бургас, който се оформя като град на най-съвременните болници и специализирани центрове за здравна помощ, както и на т.н. медицински туризъм.
Скулптурната композиция е в естетиката и стилистиката на класическата монументалната скулптура е съградена за широката общественост като знак за всеобща благодарност и съпричастност към отговорността, саможертвата образност, ярка и ясна като послание, съвременна като пластично обобщение и въздействие, почит и благодарност към лекарите, не само от национално значение, а и в общочовешки смисъл и мащаб.
Идеята за паметника се ражда не само като отзвук от всеобщата трагедия, която предизвика ковид пандемията у нас и в целия свят.
В процеса на заснемането на документалния филм „До дъно изпий тишината“ (2020), посветен на творческия път на Станчев, режисьорът Михаил Венков и снимачният екип инициират и подкрепят позицията, че именно Никола Станчев е скулпторът, който може да създаде паметник на българските медици.
Проектът претърпява няколко съществени пластични трансформации във времето, очаквайки своята реализация.
Никола Станчев продължава да работи всеки ден в своята света обител край Бургас – ателието в село Маринка. Той носи мъдростта на човек, осъзнал и ужаса, и чудото да си творец, с походка и жестове на междузвезден пътешественик. Творческата му енергия напомня любопитството на малкото момче, което говори с птици, на което предстои да изучава света и хората, да открива нови земни форми и звездни пространства.
Скулпторът се ражда в Добрич на 17 декември 1943. Завършва Националното училище за изящни изкуства „И. Петров“ и Националната художествена академия „Н. Павлович“ в София при проф. Любен Димитров. Дипломира се през 1970 г. със специалност „Монументална скулптура“.
Автор е на стотици пластики, скулптурни проекти и композиции, на десетки паметници, портрети и на първият монументален проект за паметник на българските медици. Участва в Първата национална изложба „Малка пластика“, София, и в първата Национална изложба „Скулптора на открито“, Бургас.
Представя България в обща експозиция на творци от Източна Европа в Международна изложба, Ротердам, 1990. Самият той организира през 70-те години на 20. век Международния симпозиум по скулптура в камък на открито, Бургас.
През 1999 г. участва в Международния конкурс във Вайсенфелс, Германия, печели Голямата награда конкурса, както и възможността да реализира своя проект. Има няколко съвместни изложби и проекти заедно с художника Иван Бахчеванов, с когото го свързват общи творчески и човешки възгледи.
Знакови портрети в бронз:
Христо Фотев (поетична емблема на Бургас и България), Елена Кутева (музиковед, директор на фолклорен ансамбъл „Ф. Кутев“, Симеон Димитров (литератор, режисьор, драматург, поет и преводач), Георги Дюлгеров (сценарист, документалист, режисьор и продуцент), Христо Димитров Хиндо (сценарист, кинооператор и актьор), портрет на Румена Трифонова (актриса), портрет на Люба (лекар и съпруга на автора).
Статуетки и почетни знаци, изработени от автора: Наградата на музикалния фестивал „Бургас и морето“, статуетка, почетен знак за годишнина на Бургаския крайбрежен парк, статуетка „Почетен гражданин на Бургас“,наградата на Международния кино фестивал „София филм фест на брега“ – статуетка.
Награди: Специалната награда от Международен конкурс за паркова скулптура Вайнсенфелс, Германия, Национална награда за скулптура „Приятели на морето“, Национална изложба „Алианц България“, Национална награда на Съюза на архитектите, Почетен гражданин на Бургас.
Снимки: Личен архив
Няма коментари:
Публикуване на коментар