Васил Петров със специални празнични концерти в Перник, Пловдив, Добрич и Казанлък
Тази Коледа Васил Петров е подготвил нещо специално. Коледна програма “White Christmas”(Бяла Коледа), която ще представи в гр. Перник в читалище Пробуда в кв. Бела Вода на 2 декември, в Пловдив на 9 декември в Пловдив ивент център и Добрич в концертна зала Добрич (Органова зала) на 18 декември. Концертите започват от 19:00ч.
В една емоционална и специална вечер, посветена на предстоящото Рождество Христово, Васил Петров представя едни от най-красивите Коледни песни от Американската и Европейската класика и негова авторска Коледна музика.
Коледни класики са аранжирани в симфонични аранжименти с лек суинг и джаз нюанси, красиви балади и възхитителни валсове от едни от най-добрите ни аранжори – Ангел Заберски младши, Румен Тосков и самия Васил Петров.
Васил Петров със специални празнични концерти в Перник, Пловдив, Добрич и Казанлък
Програмата „Бяла Коледа“ (White Christmas) е в сътрудничество с Врачанска филхармония с маестро Христо Павлов и заедно с джентълмена в музиката ще изпълнят вечните празнични Коледни песни, като White Christmas, Jingle Bells, Let it snow, Ave Maria, Hаve yourself a Merry Little Christmas, негови авторски Коледни песни и по неподражаем начин ще пресъздадат топлината и светлата вяра, с които свързваме Рождество Христово.
На сцената с Васил Петров ще споделят и музикантите Йордан Тоновски – пиано, Христо Минчев – бас и Александър Каменов- ударни, а специални гости в програмата са виртуозната цигуларка с редица световни награди – Зорница Иларионова и изключителното сопрано Таня Радева – Лазарова.
Васил Петров със специални празнични концерти в Перник, Пловдив, Добрич и Казанлък
На 16 декември Васил Петров ще гостува и в град Казанлък с програмата си „30 години на сцена“, където заедно с Разградска филхармония с маестро Деян Павлов представят едни от най-големите световни хитове и филмови теми на всички времена, като специално за предстоящия празник е включил и няколко Коледни песни. Концертът ще се състои във Военния клуб на град Казанлък с начален час от 19:00ч. Билети са налични на касата на залата.
Една чудесна възможност да си подарите музикална вечер на вас и близките ви и да се настроите в Коледен дух за предстоящото Рождество Христово.
Билети са налични в мрежата на ивентим, а концертът в Добрич е по покана на Община Добрич.
До 5 декември имате възможност да видите изложбата на Йоана Ангелова-Тодорова – ЛО̀НО
В навечерието на своята 35-та годишнина с вълнение споделям произведения от глина и светлина, създадени в последните няколко месеца специално за уютното пространство на „УниКредит Студио“, пише Йоана Ангелова-Тодорова в своето творческо изявление.
Изпитвам огромна благодарност за пътя, който ме доведе до този момент, и за всички срещи през годините с хора, родеещи се с изкуството. Днес най-накрая реализирам дълго замисляната си изложба – моята първа самостоятелна изява. Представям експозицията „Ло̀но“, в която керамични и фотографски творби заедно разказват история за връщането към корените.
В професионален и артистичен контекст за мен това е завръщане към техниките, овладяни през студентските години (2009-2015), и към онези импулси, вдъхновили първите стъпки по творческия ми път. По отношение на керамиката това са предпочитаните от мен – пейпър клей (paper clay) и инкрустиранe на цветни маси, а в снимането – многократна експозиция при аналоговата фотография.
Дебютът извън участията в колективни представяния изисква решимост, която ето – вече съм придобила. В своята изложба „Ло̀но“ изследвам границата между видимо и невидимо. Във всяка керамична или фотографска творба се преплитат природа, символи и форми, отразяващи както вътрешния свят, така и сакралното в пространството.
До 5 декември имате възможност да видите изложбата на Йоана Ангелова-Тодорова – ЛО̀НО
Като част от програмата на София Хартиен Арт Фест (СХАФ) 2025 под мотото „Дух и Материя“, настоящата изложба е предпоставена от избора на медии – керамика и фотография (двете специалности, които завърших в Националната художествена академия).
Показаните произведения от глина и светлина носят в себе си идеята за материя и енергия, форма и образ, земя и небе.
Дори метафорично можем да кажем, че човекът е създаден от глина (материалното тяло) и светлина (душата или Божествената искра) – една красива и дълбока представа, която обединява физическото и духовното във всеки един от нас.
Изложбата е изградена около идеята за Триединство, която присъства в множество култури – минало-настояще-бъдеще, майка-баща-дете и т.н. В тази връзка трите компонента на изложбата са керамиката – символ на материалността и земята; фотографията – на светлината и времето; и темата (природата и ло̀ното) – общият корен, първоизточникът.
Керамичните обекти, създадени чрез инкрустация на цветни маси, носят в себе си слоеве, както физически, така и символни. Подобно на геоложки разрез, всяка от керамиките съдържа цветови и текстурни пластове, които могат да бъдат разчетени като земни напластявания или следи от движение и време. Това е материалното ло̀но – формата, която съхранява.
Фотографиите, създадени чрез многократна експозиция (от по три кадъра), „разтварят“ времето и предлагат едновременното съществуване на множество състояния. Природни форми и светлини се наслагват в образи, които напомнят сънища – духовното ло̀но, където всичко е възможно и всичко се преплита.
В контекста на изложбата ло̀ното не е просто биологична или женска метафора, а символ на пространството, в което възниква животът – било то в глината, в светлината или в съзнанието. Природата се явява външният израз на вътрешното – тя е и материята на керамиката, и обектът на фотографиите, и емоционалният фон на цялата изложба.
В рамките на фестивала, посветен на хартиеното изкуство, „Ло̀но“ представя хартията като основен материал – от фотопечат върху тежък офортен картон до стенни пана от пейпър клей.
А какво е хартията? Преобразена природа – следа от дървото, което продължава да диша през нейната повърхност.
До 5 декември имате възможност да видите изложбата на Йоана Ангелова-Тодорова – ЛО̀НО
Пейпър клей
Впечатляващо е, че при взаимодействието си с хартията глината разкрива нови измерения на гъвкавост, пластичност и интегралност.
„Хартиената глина“ представлява маса, получена чрез смесване на шликер от всякакъв вид керамична маса с хартиен пулп в различни пропорции. Новата смес запазва всички характеристики и работни качества на изходната маса – пластичност, цвят, свиваемост и други, като в същото време придобива необикновена гъвкавост и лекота в пластично състояние благодарение на взаимодействието между двата материала.
Тази комбинация отваря възможности за инкрустиране на бисквитирани, а дори и глазирани фрагменти в сурова пластична маса. Сред основните предимства на алтернативната керамична материя пейпър клей е и значителното намаляване на теглото на базовата маса, като същевременно се запазват отличните ѝ формовъчни качества. Поведението на този материал го превръща в уникална медия, която премахва ограниченията пред креативността на съвременния керамик.
Инкрустация на цветни маси
Методът на инкрустиране на цветни маси предлага изключително богата палитра от творчески възможности. Слоеве, цветове и форми се преплитат така, че всяко произведение е единствено по рода си.
Подготовката на материалите започва с изсушаване на основната керамична маса – в случая фина бяла глина PC 03 W2 1200. Следва прецизно измерване на количествата за оцветяване и дозиране на съответния пигмент. Оцветените маси се смесват с вода до получаване на шликер, който престоява няколко дни, преди да бъде пластифициран.
Една от техниките на инкрустиране е повърхностната инкрустация – избраната от мен за направа на творбите в изложбата. При нея произведението се изгражда от цяла платка от основната маса, върху която се инкрустира повърхностно тънък филм от цветни маси.
Режимът на изпичане е съобразен със свойствата на използвания материал. След бисквитното изпалване, творбите са покрити с транспарентна оловна глазура, която подчертава тяхната повърхност и изявява богатството на цветовете им.
Аналогова фотография, многократна експозиция
Неслучаен е и изборът на многократна експозиция от три кадъра при това в аналогова фотография. Използваната техника се оказва идеален инструмент за претворяване на идеята за Триединството.
Тази философска и духовна концепция, представяща три отделни същности, които съществуват в неразривно единство, познаваме от християнството – Отец, Син и Свети Дух; срещаме в човешката природа – тяло, душа и дух; и разбира се в изкуството – идея, форма и израз.
Многократната експозиция позволява едновременност на различни състояния или образи, наслагвайки ги върху една и съща фотографска площ, без да се губи индивидуалността им. Това е търсен символ на Триединството – три елемента, едно цяло. Три отделни картини, вплетени в една единна визуална реалност.
Изборът на аналогова техника за заснемане, а не на дигитална, е съвсем целенасочен – при нея почти неконтролируемото наслагване се превръща в част от художествения език, символизирайки трудната за постигане, но реална хармония между три различни същности.
Фотографиите ми приканват зрителя да разчете скритото – да търси смисъл в наслагването и хармония в хаоса. Всяка експозиция внася нов пласт и нова светлинна реалност върху общата фотографска повърхност, без да унищожава предходните, а вплитайки се в тях.
Изображенията, родени от този процес, не се стремят към яснота, а към неподправеност на преживяването. Прозрачността, размитите контури и припокриващите се фигури са визуални следи от опитите на три различни същности да съществуват заедно – не в съревнование, а в съзвучие.
Концепция
Домът на първата ми самостоятелна изложба бе и поводът да се замисля за паметта и наслояването на историята. Под общото заглавие „В ло̀ното на природата…“ фотосерията обединява изображения, всяко със свое собствено име. „Възнесение“ например прави връзка с православния средновековен храм „Свети Спас“ („Възнесение Господне“), чиито останки днес се намират в сутерена на „УниКредит Булбанк“, издигаща се в сърцето на София – моя обичан роден град.
А керамиките, изпълнени чрез инкрустация на цветни маси, визуализират идеята за пластовете – както на материала, така и на историята.
И все пак за мен настоящата изложба е най-вече символно завръщане в ло̀ното на майката Природа. В една от фотографиите тя е украсена като българска невеста – с метални орнаменти, напомнящи пафти, и листа, които ги оживяват.
Между метала и зеленината се разгръща внушението за плодородие и женско начало. Символ на жизненост и изящество, „Пафтите на Майката природа“ вплитат традицията в органичния ритъм на живия свят.
Тази връзка между природата и женското начало се усеща не само визуално, но и като интимно преживяване – ло̀ното на Майката природа не се измерва с мащаб, а с близост, топлина и закрила. Когато човек се потопи в него – например сред тишината на гората – усеща смирение и едновременно принадлежност.
От друга страна, извлечена от ло̀ното на земята, глината носи в себе си първичната ѝ топлина и паметта на сътворението. Цветовата палитра на по-малките по размер керамични творби в изложбата пък създава усещане за домашен уют, внушавайки спокойствие и нежността на майчината прегръдка. В унисон с тях зеленината, която прелива от снимките, успокоява ума и създава усещане за мир и хармония.
Фотосерията „В ло̀ното на природата“ е филмова фотография, създадена чрез техниката на многократна експозиция. И докато при дигиталната фотография подобен ефект може лесно да бъде постигнат чрез софтуерна обработка, то в миналото – при аналоговата – това е изисквало далеч по-внимателен подход.
Наслагването на изображения се осъществява директно върху фотографския филм – вместо той да бъде превъртян напред, се заснема нов кадър върху същата площ, докато слоевете светлина се преплетат в камерата. Стремейки се към автентичност, се връщам именно към тази класическа техника, за да изградя своите образи.
Днес отдавна сме свикнали с обработени изображения, затова тази техника може и да не изглежда новаторска. Тя обаче продължава да разширява творческите възможности и да позволява създаването на уникални изображения.
Серията ми многократни експозиции превръща природните детайли в образ на съжителството между противопоставяне и съглашение – енергия, присъща както на самата фотография, така и на живота.
Представените фототворби са заснети върху цветен негативен филм “Kodak”, като експозициите се наслагват директно в камерата. Изображенията, запечатани върху класическия „лайка формат“ (35 mm филм), показват детайли от столичните паркове и улици. Отпечатани са на висококачествена Hahnemühle FineArt хартия (German Etching 310 285g/m² Matt Fine Art – textured) и са каширани върху алуминиева композитна плоскост Dibond.
Размерът на всяко изображение от серията е 30 × 20 см. (с дървената рамка 50 × 40 см.) – достатъчно голям, за да се видят детайли, но все още с интимен, „камерен“ характер. Рамката с цвят „естествено дърво“ внушава топлина и спокойствие.
Изборът ѝ не е случаен, а продължение на идеята, заложена в самите фотографии. В тях търся живото присъствие на природата – нейната автентичност, текстура и светлина. Натуралният дървесен тон се съчетава органично с природните мотиви.
Така рамката е не просто завършек на изображението, а естествен контекст, който подчертава вътрешната хармония на темата и връща зрителя към първоизточника – светлината, земята, дървото, живота.
В пазвата на галерия „УниКредит Студио“ моите произведения откриват себе си пред зрителя, приканвайки към близък контакт и внимателно вглеждане. Изложбата „Ло̀но“ се разгръща като пространство за съзерцание и осмисляне, обгръщайки посетителя с топлината на одухотворената природа.
За автора:
Йоана Ангелова-Тодорова е родена през 1990 г. в гр. София. Завършила е Националната художествена академия (НХА) със специалности „Керамика“ и „Теория и практика на художественото образование“ (о.к.с „Бакалавър“) и „Фотография“ (о.к.с „Магистър“), а през 2023 г. придобива образователна и научна степен „Доктор“ по „Изкуствознание и изобразителни изкуства“.
Член е на СБХ – Секция 13, с активна практика в областта на аналоговите и алтернативните фотографски техники, както и в керамиката, където работи с инкрустация на цветни маси и пейпър клей. Участва в редица изложби и пленери в България и чужбина.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на УниКредит Булбанк.
София Хартиен Арт Фест 2025 се реализира с финансовата подкрепа на: Министерство на културата на Република България; Програма „Визуални изкуства“ на Министерство на културата; Календар на културните събития на Столична община за 2025 г.
Сребърните лъвове на България с престижната спортна награда
Българската федерацията по волейбол ще получи голямата награда в категория Спорт на тазгодишната церемония на престижните Bright Awards for Business&Tourism, чието 10-то издание ще е на 28-ми ноември в хотел Маринела.
Статуетката ще бъде връчена от зам.-министъра на туризма г-жа Ирена Георгиева, а ще я получи президента на Федерацията Любо Ганев. Признанието идва два месеца, след като нашите лъвове спечелиха сребърен медал на Световното първенство във Филипините.
На церемонията ще се раздадат награди в различни категории – туризъм, инвестиции, строителство, право, образование, медицина и други.
Статуетки ще бъдат връчвани на победителите и от представители на парламентарно представените партии.
20 години „Каквото направи дядо, все е хубаво» на Театър «Кредо»
На 28 ноември Театър «Кредо» ще отбележи 20-тия юбилей на спектакъла „Каквото направи дядо, все е хубаво“ по Х. К. Андерсен – един от най-дълго играните спектакли в българския театър и най-аплодираните български спектакли по света. Юбилейното представление е от 19.30 ч в Театър 199 «Валентин Стойчев», партньор в разпространението на спектакъла на столична сцена.
Специален гост за юбилея на „Каквото направи дядо, все е хубаво“ е Посолството на кралство Дания в България. Юбилейното представление на сНЕЖНАТА комедия на Театър «Кредо» е едно от културните събития в афиша на посолството в годината на датското председателство на Европейския съюз и с него се отбелязва 220-тата годишнина от рождението на Ханс Кристиан Андерсен.
Спектакълът „Каквото направи дядо, все е хубаво“ е създаден с подкрепата на датската «Юбилейна фондация Ханс Кристиан Андерсен”. Това е българският спектакъл, който успешно представя страната ни на голямото световното честване на 200-годишнината от рождението на Андерсен в Дания през 2005 година.
„Каквото направи дядо, все е хубаво“ се появява най-напред на международна сцена. Световната му премиера е на 23 август 2005 година в Дания.
«Очарователна, шеметна игра, излъчваща топлина», пише датската критиката за сНЕЖНИЯ спектакъл на Театър «Кредо» (в-к „Stiftstidende Arhus“, 2005).
20 години „Каквото направи дядо, все е хубаво» на Театър «Кредо»
На 11 ноември 2005 година се състои и националната премиера на „Каквото направи дядо, все е хубаво“ на сцената на «Театър 199», където спектакълът се играе и до днес.
«Публиката затъва до пояс в играта, както героите в белия сняг», пише за спектакъла българската критика. (сп. „Паралели”, 2006)
От премиерата на „Каквото направи дядо, все е хубаво“ до днес, спектакълът има над 200 представления у нас и по света, играе се на 4 езика (български, руски, английски и японски), печели овациите на критиката и публиката на над 50 международни фестивала и е отличен с 10 международни награди.
Режисьор на спектакъла е Нина Димитрова, позната на зрителите със знаковите спектакли на Театър «Кредо», които се играят на сцената на Театър 199 «Валентин Стойчев» – «Шинел» по Гогол, «Дневникът на един луд» по Гогол и «Тортила флет» по Джон Стайнбек. Заедно с Юрий Дачев, Нина е съавтор на сценичната адаптация на спектакъла, а в тандем с Васил Василев-Зуека създава сценографията на спектакъла. Тандемът Нина и Зуека играе в спектакъла от премиерата му до 2012 година. От 2013 година партньор на Нина Димитрова в „Каквото направи дядо, все е хубаво“ е нейният талантлив студент от НАТФИЗ Димитр Несторов, с когото и до днес печелят овациите на българската и международна публика.
Създаденият с огромно въображение и с типичното за Андерсен нежно чувство за хумор спектакъл „Каквото направи дядо, все е хубаво“ на Театър «Кредо» ще продължи и през юбилейния си сезон да разкрива на публиката секрета на семейното щастие, затрупан под преспи ослепително блестящ сняг и ще припомня колко е важно да имаме до себе си някой, който ни обича, въпреки всичките ни недостатъци.
Столичната публика може да си подари празнично настроение, както на юбилейното представление на спектакъла „Каквото направи дядо, все е хубаво“ на 28 ноември, така и в навечерието на Коледните празници, на 21 декември, от 15.00 ч в Театър 199 «Валентин Стойчев».
„Каквото направи дядо, все е хубаво“ е вторият спектакъл, чийто юбилей Театър «Кредо» и Театър 199 «Валентин Стойчев» празнуват в рамките на един месец. През октомври двата театъра отбелязаха 10-годишнината на «Дневникът на един луд» по Гогол, създаден през 2015 година за 50-годишнината на Театър 199 «Валентин Стойчев». Преди 3 години легендарният «Шинел» по Гогол навърши рекордните за един спектакъл 30 години на сцена. Тези спектакли и днес са неизменна част от афиша на Театър 199 «Валентин Стойчев». За секрета на дълголетието на спектаклите на Театър «Кредо», Нина Димитрова казва:
«Спектаклите на «Кредо» са създадени с малко средства, но с много любов и въображение и с идеята да кажат по необичаен начин нещо важно на зрителя и да го подтикнат да мисли със сърцето си за сериозни неща, докато се забавлява интелигентно. В спектаклите на Театър «Кредо» играят изключителни артисти, талантливи и предани съмишленици, без каквито не може да се радва на дълъг живот нито един спектакъл, създаден в независим театър. Към рецептата за дълголетието на спектаклите на «Кредо» се добавя и безценната творческа подкрепа на Театър 199 «Валентин Стойчев». Благодаря на прекрасните артисти, които отдават своя талант и душа в спектаклите на «Кредо» и на екипа на Театър 199 «Валентин Стойчев», лично на директорите му през годините – Валентин Стойчев, Анна Монова и настоящия директор на театъра Боян Желязков, с които заедно отгледахме толкова дълголетни спектакли. Благодаря на публиката, която 4 десетилетия споделя нашите спектакли.»
***
Допълнителна информация за спектакъла „Каквото направи дядо, все е хубаво” по Андерсен на Театър «Кредо»:
Режисура
НИНА ДИМИТРОВА
Сценарий
НИНА ДИМИТРОВА
ЮРИЙ ДАЧЕВ
Сценография и костюми
НИНА ДИМИТРОВА
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ – ЗУЕКА
Участват
НИНА ДИМИТРОВА
ДИМИТР НЕСТОРОВ
OТИВИ ЗА СПЕКТАКЪЛА
Изглежда , че българското „Кредо” с бяла вата на метри е в състояние да оформи и разкаже всичко. Двама бели клоуна като вятър влизат на сцената , „обути” със ски , с пръчки като щеки и вата на метри и с това те създават цялата приказна илюзия….
…Шеметен ритъм на актьорската игра, игра , която излъчва топлина . А очарованието на играта е много голямо . И трае до съмия край , когато Нина Димитрова по прекрасен двойнствен начин приема докладването на дядото за неговите сделки на пазара .
(в-к Stiftstidende Arhus, Дaния, 2005)
Любовта побеждава…. Световна премиера на българския театър „ Кредо” в гр. Орхус.
… Българите са преместили историята от периода на датското лято до ледовностудена датска , ескимоска зима. Двамата актьори с голяма фантазия използват бяла вата и се движат между мнозинство роли до самия край , когато бабата целува своя дядо и обявява: « Каквото направиш , татенце , все е хубаво ! „ , без оглед на това, че е сменил техния единствен кон за гнили ябълки на местния пазар… Действието се развива на пазара, където всички присътстващи имат само едно нещо в главите си: да спечелят. И в този замразен свят ние хвърляме дядото , който живее само с мисълта как да достави радост своята мамичка и да получи нейната целувка . Дядото е зает само с любовта , без вообще да мисли каква може да бъде неговата печалба… Не е ли красиво ? По добро заключение едва ли може да се измисли днес. (в-к JP Arhus, Дaния, 2005)
«Студ от вата»
Снегът и студът, остроумно изобразени на сцената от пухкава бяла вата, са контрастни спрямо топлината на човешкото чувство и близостта . Семейният актьорски дует е виртуоз в перипетиите към щастливия край на историята , играта им е увличаща и вдъхновена.Театърът на Нина и Зуека е възхитителна смесица между чисто драматични и кукловодни техники . На сцената нищо не остава мъртво и неудохотворено . Всичко там става повод да се сътвори нов функционален предмет, да се изгради образ и да се въвлече в действието. Конят се ражда от шапката , одеалото и щеките , кравата – от торба , от нея – овцата , кошницата става гъска и кокошката, шейната пък ту е къщичка , ту топла печка , ту светещ прозорец в далечината или искрящо имане. Динамиката на спектакъла се гради от ритъма на отделните разговори между дядото и търговците . Изобретателните метаморфози, диалогът между актьора и оживяващия, надарен с характер куклен образ, са изпълнени с хитроумна ирония и весели закачки . Димитрова е в ролята а бабата и същевременно н всички търговци. Тя всеки път по нов начин се учудва на глуповатия старец – нейния любим Зуек . А съжалението в тембъра й на финала , когато разбира за несполучливите замени на дядото , е съчетан с нови каскади от възгласи на доволство .
Театър „Кредо” ни поднася изкуство в ренесансов смисъл , в който се чува отглас от Комедия дел Арте , театър на веселието , където всичко носи свой живот , но и на задълбочено послание , излъчено чрез радостта . В него са съчетани две нива на разказване : едното на конкретните случки , на буквалната действителност , а другото – на големия разказ за Любовта , съчетани накрая в целувката на двамата старци , научили най- ценния уро на живота – умението да обичаш.
Така простичкото послание на Театър „Кредо „ – че за човека любовта и щастието са по- големи изпитания от бедността и зимните несгоди , но и по- ценни от всичко останало , показва , че приказното в нашия свят все още е възможно , макар и прикрито под дебелите пластове иронична горчилка. (в-к Труд, 2006)
„Каквото направят Нина и Зуека, все е хубаво”
Първият спектакъл на Театър „Кредо „ Шинел „ е все още жив и се играе на сцената на „Театър 199” , където наскоро беше и премиерата на „Каквото направи дядо …” . И то не заради това , че някой изкуствено поддържа дишането му , а защото публиката не може да му се насити.
Новият спектакъл на театър „Кредо „ е хубав урок за всички печални образи , които все обясняват недостига на добър български театър с липсата на пари , как от нищо се прави нещо, или по-точно как се прави истински театър . „Каквото направи дядо „ е направен от една приказка на Андерсен , двама актьори и …няколко топа вата.
Само , че когато актьорите са Театър „Кредо”, тази вата непрекъснато се превръща от едно в друго – както всъщност е редно да става във всяка приказка . И както става във вълшебните приказки , тук една целувка преобразява всичко . Е, старецът не се превръща в принц , затова пък целувката на неговата баба преобразява глупака , който е заменил кон за кокошка , в нейният любим дядо , каквото и да направи .
В този спектакъл ви стига да видите променящото се лице на „бабата „ Нина Димитрова , докато слуша как конят постепенно се стопява до купчина гнили ябълки .Как първоначалното въодушевление от добрата сделка постепенно преминава в горчива физиономия и гримаса на мирова скръб при поредното разочарование , докато накрая отново светва , озарено от любов и одобрение , защото „Каквото направи дядо , все е хубаво“.
И не на последно място , за постановките на Театър „Кредо „ няма възрастови ограничения . Те могат да се гледат и от малки , и от големи , а накрая всички ще са доволни и всички ще са разбрали по нещо.
(в-к Капитал, 2006)
„Топла зимна приказка на Нина и Зуека“
Магьосници като Зуека и Нина могат да правят театър от всичко. Или от нищо . Театър „Кредо „ създава приказна илюзия от …няколко рула вата . Бялата материя оживява в ръцете им .
В крайна сметка , макар и заменяйки кон за кокошка, героят в тази приказка за възрастни пак печели целувки от „мамичка”. Защото нали любовта ни кара да прощаваме глупостите и да съзираме само прекрасни качества у човека , когото обожаваме . А щом има любов , и в преспите е топло, и гнилите ябълки се превръщат в чисто злато. Това е простичкото послание на Андерсеновата история „Каквото направи дядо , все е хубаво „ Останалото е удоволствие от вълшебството на играта, което невероятният актьорски тандем владее до съвършенствo. (в-к „Новинар”, 2005)
„Андерсен и Театър „Кредо“
Спектакълът на Театър Кредо по Андерсен започва с преподчертаване на впечатлението , че историята , за която се разказва , се случва в далечна белоснежна Дания . В тази непозната страна всичко сякаш не се отнася до нас . Поднесена с една приказна театралност , тази приказка за възрастни разказва всъщност за това , което крепи най- малката клетка на обществото , която е застрашена от изчезване . Герои на приказката са един дядо и една баба . Това е един от кардиналните приказни сюжети /селекционирани от В.Я. Проп / – пътешествие за постигане на някаква ценност.
И така , дядото тръгва да пътешества с цел да замени единственото им имущество – един кон – за нещо , което ще им донесе благоденствие . Накрая за малко да се върне с празни ръце , но не става така . Старецът и старицата получават награда .Награда за неговата вяра в нейната целувка – вяра в това , че каквото и да направи мъжът , жената ще го приеме с любов . Независимо какво й коства , тя ще скрие разочарованието си и ще покаже най- ценното – обичта си .
В своята адаптация Юрий Дачев и Нина Димитрова поставят любовта в ситуацията на пазара – там , където всеки се опитва да надлъже и нанадхитри – там , където няма друга ценност , освен материалната . Дядото е абсолютен глупак и неудачник в очите на всички хитреци , които среща по пътя си . Но какво е всъщност онова , което той иска да постигне със своята чиста игра срещу кресливото изобилие от пазарлъци и надлъгване . Нищо друго , освен да зарадва милата на сърцето си . Онова , което дава и което получава за него , няма пазарна стойност .
Историята е разиграна в живото пространство на непрестанна импровизация на пространство , в което всяко нещо се превръща в друго , всяка форма е преходна. Актьорите непрестанно преобразуват пухкавата белоснежна вата , която в началото на спектакъла дава илюзията за сняг .Двата основни персонажа на приказката имат в постановката различни функции.Васил Василев – Зуека играе един постоянен герой – Дядото , като го изразява с познатата карнавална маска на наивния глупчо от площадния театър . В една крайна стилизация на жеста на тялото и мимиката , той се движи в параметъра на няколко основни изражения. Нина Димитрова изпълнява освен ролята на Бабата , и всички останали персонажи , които старецът среща по пътя си . Богатата гама на изразните й средства включва жеста , гласовата характеристика и най – вече яркостта на мимиката .
В последната сцена , която въвежда директно в смисловото поле на спектакъла , много пестеливо , но силно и ярко „говори” лицето на Нина Димитрова .То ни казва всичко онова , което е скрито зад кратките реплики на обичливо съгласие. Мимиката ни дава последователния преход от надежда към удивление , разочарование , надмогване , примирение и озарение от обичта .Тази сцена е иронично възхищение от женствеността.
Жизнерадостен , игрови спектакъл , който подчертава , че все пак мирът и уютът на нежната привързаност винаги зависят от жената. Той ни кара да почувстваме силната нужда да имаме до себе си някого , на когото безрезервно да вярваме , както и някой , който да ни приема винаги с радост . Всичко това изглежда толкова възможно в приказките . И съвсем не е невъзможно в живота. (в-к Литературен вестник, 2005)
„Бялата приказка на Нина и Зуека“
Невинна и романтична , както може да изглежда само една приказка по Андерсен. Спектакъл за сняг , студ и леко тъжен смях .Познатата история за двама герои с чисти души – баба и дядо , които мръзнат в своя мъничък дом , затрупан в преспите , получава ново измерение , благодарение на чувството за хумор на Театър Кредо. Две тела, три пръчки, четири ръце и много метри вата са достатъчни, за да оживее едно цяло село. Актьорите приличат на снежни човеци или фигури , които Фернандо Ботеро би направил , ако работеше с памук, вместо с метал.
Раздават се в играта , както само те го умеят .Докато следи сделките на наивния герой , публиката затъва до пояс в играта , също както героите в белия сняг . Също както в „Шинел „ актьорското дуо избира малките радости и малките тревоги на незначителните хора . Също като в „Шинел“ този спектакъл разчита изключително много на актьорската игра и на съучастието на публиката. Една бяла пътека кани зрителите да минат по нея преди представлението .Има нещо празнично в този жест от сърце , прилича на обяснение в любов. (сп. ПАРАЛЕЛИ, 2005)
