Стефан Димитров пише четири години „Сънят на Пилат”

- Световната премиера на симфоничното произведение ще бъде на 29 май в зала „България” и на 13 юни в Античния театър в Пловдив

- Концертите се организират  от фондация „Ценности” и Националният фонд „Култура”,  с финансовата подкрепа на „Културна програма на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018”

Точно  24 часа след рождения ден на композитора Стефан Димитров – 28 май, в зала „България” ще бъде световната премиера на симфоничната му творба  „Сънят на Пилат”,  вдъхновена от книгата на Булгаков „Майсторът и Маргарита”.

Авторът е писал произведението си повече от четири години. Той самият признава, че го обмисля близо четири десетилетия. Просто е отлежавало в ума и сърцето му, докато не получил подтик да го напише.

Замислената като балет творба ще прозвучи под палката на маестра Любка Биаджони цу Гутенберг в изпълнение на нейния оркестър София Симфоникс и хор с диригент Георги Еленков.  На 29 май в зала „България”, а на 13 юни в Античния театър в Пловдив. Входът и за двете събития е безплатен, защото проектът, представен от фондация „Ценности” и Националният фонд „Култура”,  се финансира с подкрепата на „Културна програма на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018”, BEGEEXPO,  ДСК, LEGAL MEDIATOR.

„Писах „Сънят на Пилат” в продължение на четири години, а пък книгата съм я чел преди 40, споделя Стефан Димитров.-  Не мога да кажа защо точно сега, но романът на Булгаков ми стои в главата. Когато го прочете човек не може да го забрави. За мен е невероятен. Има хора, които не го харесват. Обаче въпросът е как я тълкуваш и какво разбираш, защото това е сюжетна и многопластова  книга.  И какво изваждаш на бял свят. На мен ми допадна това, че любовта побеждава даже и смъртта!”.

-   

     Според автора на „Сънят на Пилат”, който е един от най-добрите композитори на поп и филмова музика,  написването на симфонична творба се оказало сериозна работа. „Без един много добър музикант - Пламен Велинов. Без него едва ли щях да успея да я завърша. Начинът, по който работим си мислехме, че е „мързелив”, а той се оказа по-трудоемък. Аз го свиря на един синтезатор, нося му го и му давам. Той го претворява с други, семплирани звуци, използвайки възможностите на компютъра.  Обработваме го – метър по метър, както се строи магистрала. По този начин го докарахме до три части – AETERNITAS, LUX AETERNA и MISERICORDIA PRO NOBIS, защото произведението „Сънят на Пилат” е не само инструментална композиция, а  е балет. То има либрето, което аз съм написал. За него съм се вдъхновил от романа на Булгаков и от там нататък би трябвало някой Божи ден да се случи на сцената като балет. Защото повече от музиката е много танцувална,   балетна.  Втората част е най-изразителна,  в нея се срещат Майстора и Маргарита, запознават се, влюбват се и така до смъртта му. Това просто трябва да се изиграе.  Двамата да изтанцуват едно па де дьо и да последват аплодисменти.

В произведението участва хор, който действа малко като гръцките хорове в античните трагедии. Майстора и Маргарита са обречени и те го знаят, защото любовта им е толкова силна,  просто нямам как да свърши с щастлив край.  В музиката звучи една тема като предчувствие, че нещо ще се случи с тези двама души.  Те изведнъж се влюбват.  Маргарита има апартамент, домашна прислужница и високопоставен съпруг, когото не обича, макар да има уреден бит. Майстора живее в един сутерен и там пише своята книга, в която твърди, че Исус съществува.  Неговата книга я обругават всички критици, той я чете на глас на Маргарита и тя му дава сърцето си. И накрая го изпращат в лудница, защото един съсед иска да му вземе сутерена и в психиатрията Майстора умира. Затова втората част се нарича LUX AETERNA - „Вечна светлина”, защото утвърждава, че вечната светлина е любовта”.

На традиционния въпрос на кого е посветил „Сънят на Пилат”, Стефан Димитров отговаря със смях „На Бойко Борисов! В последно време всичко е посветено на него”. Но после става сериозен - Посветен е на любовта! 

-          

Стани лорд за 200 лева

Не ви е хрумвало, че може да станете лорд, лейди или граф с едно набиране на телефонен номер? Или ако сте си мечтали за благородническа титла, сте убедени, че или се наследява, или струва стотици хиляди? Нищо подобно! Може да бъдете лорд срещу 200 лева. За барон ще трябва да се бръкнете с 400, докато графството ще ви излезе осем стотака. В случай че искате да включите и половинката си в „преливането“ на синя кръв, ползвате намаление. Пакетът „лорд - лейди“ чини скромните 350 лева. В включването на дете става 450. Добавката на съпруга баронеса в комплект към барона е 700. Двете графски титли също вървят с отстъпка - за 1400.
До този момент 46 българи са се възползвали от офертата на сайта stanilord.com и са придобили шотландска благородническа титла. Това каза Георги Гечев, който е взел франчайза за „производство на лордове“ и издава съвсем легални сертификати. „Да поднесеш на човек, който си има всичко, титлата лорд, лейди, граф или баронеса, е наистина добро хрумване. Докато живеех в Англия, и аз съм подарявал парцели на Луната, звезди, но когато открих възможността да изненадам някого с подобно нещо, веднага оцених стойността му“, каза  Георги Гечев, собственик на сайта stanilord.com.

Всичко е напълно законно и няма никаква измама. Абсолютно легално ставате лорд благодарение на шотландските закони, според които всеки, който притежава какъвто и да е парцел, е земевладелец, а това автоматично му дава титлата лорд или леърд, както го произнасят хората с полички. Така, купувайки един квадратен фут земя, автоматично и законосъобразно ставате лорд, лейди, граф или барон. В зависимост от размера на „парцела“. (За сведение: един квадратен фут е равен на 0,09 квадратни метра.) 

Наистина не можете дори да стъпите с единия си пръст в терена, който ви носи титлата, но няма проблем да отидете в Шотладния да си нагледате „имота“. „Щом платите, ще получите документите си за благородническа титла за срок от 5 до 10 работни дни в красиво опакована ефектна гланцова папка - поясни Георги, който управлява бизнеса си от Пловдив. - Пакетът съдържа писмо за въвеждане на новия собственик във владение на земята, закупена от KH Estates, пластмасова карта за самоличност с индивидуалния номер на участъка ви. Плюс карта за идентифициране положението на вашия парцел, впечатляващ пълноцветен подпечатан нотариален акт и цветна информационна карта. Всички документи се изработват от шотландски адвокат, който гарантира истинността им. Тъй като най-често се купуват за подарък, можем да персонализираме документите за сватба, рожден ден, годишнина като впишем и специална дата”.

Единственото условие е броят на буквите на името да не надвишава 35 знака, заедно с интервалите и титлата отпред, защото се затруднява изписването върху документите.
Сайтът тръгва в началото на февруари, но очевидно българинът има влечение към благородническите титли, защото още за Свети Валентин се набират доста поръчки. Десетина се натрупват и за Осми март. Останалите се поръчват за лични поводи, като рожден ден на близък приятел, семеен празник, юбилей или венчавка.

Проверка в интернет показа, че подобни сайтове има не само във Великобритания и у нас, ами в Русия, повечето европейски страни и доста държави от Близкия и Далечния изток.
В съседна Турция над 5000 души са станали лордове и лейдита на същия принцип.

Уловката е, че шотландският леърд не е британски лорд. Думата визира само мъже и не допуска варианта „лейди“. А според британската служба Court of the Lord Lyon благородническото титулуване в случая е напълно незаконно. Те дори се кълнат, че е истинско безобразие купувачът на парче шотландска земя да се самопровъзгласява за благородник.

Аналогични случаи

Футболистът Джибрил Сисе през май 2005 г. си купи за 2 млн. паунда благородническата титла „лорд на имението Фордшъм“. Той придоби и имота в графство Чешир, което му даде основанието да се подписва като „лорд Сисе“ в официалната си кореспонденция.

Смята се, че титлата, притежавана от различни семейства през вековете, води началото си от 1086 г. Тя фигурира и в Книгата на Страшния съд - запис на голямото проучване, извършено в Англия през 1086 г. по заповед на Уилям Завоевателя. Докато прекарва времето си в Глостър, Уилям „има задълбочени разговори със своите съветници и разпраща мъже из цяла Англия във всяко графство да открият какво и колко всеки земедържател притежава в земя и добитък“.
Но Джибрил Сисе далеч не е първият. И пиратът сър Френсис Дрейк си е купил благородническата титла навремето.

Титлите не са това, което бяха

Днес всеки може да бъде я лорд, я пер. Да не говорим за пер-ко. Поради ламтежа на всякакви индивиди да се окичат със синьокръвност алъш-веришът с благороднически титли в Англия по интернет се е превърнал в епидемия. Дори от „манориъл съсайъти“ - обществото на притежателите на наследствени титли, т.е. Камарата на лордовете, са направили специална препратка на официалния си сайт за капаните, които дебнат желаещите да станат лордове и лейдита срещу заплащане. А членовете на благородническото общество

са получили тревожни писма

че още двама аристократи са забелязали как неоторизирани интернет портали... продават титлите им без тяхно знание и съгласие. Съветът към всички от „манориъл съсайъти“ е да проверят в списъците дали и те не са станали жертва на търгашите. В съобщението все пак има утешителен абзац, че няколко титли, принадлежащи на кралицата, също фигурират в списъците за продажбите.

Обществото на притежателите на благороднически титли се обръща към кандидатите за купено потекло, че дали ще платят 200, или 2000 лири, все ще бъдат измамени. А на продавачите единствените харчове са за няколко листа хартия, върху която сменят само името на купувача и вида на титлата.

Можеш ли да станеш благородник, без кралицата да те е посветила в рицарско звание, без да те е предложил министър-председателят или да си го наследил от дядо си? Принципно - да! Стига да не си придирчив. Ако си достатъчно богат, можеш да участваш в годишните разпродажби. Когато благородниците го закъсат за пари, решават да се разделят с някоя от титлите си. А у по-старите фамилии те са по няколко десетки. Предават се от поколения, но вече може да се продават. И понеже са автентични, търгът за тях минава през споменатото вече общество на притежателите на титли. То издава каталог, който струва 25 лири (или 40 долара) и в него се поместват първоначалните цени, историята на фамилията, видът на титлата.

Следващият аукцион е през есента. Ако наддавате успешно, и децата ви ще могат да предадат на отрочетата си екстравагантната придобивка да се наричат милейди или милорд. Никой не може да каже обаче „колко излиза“ едно истинско лордство. Цените тръгват от двадесетина хиляди лири и растат в зависимост от участниците в търга и финансовите им възможности.

Братът на лейди Даяна, лорд Спенсър, преди време продаде една от титлите си за 150 000 лири, за да спаси плантацията си в Южна Африка от фалит. Но икономическата криза е свалила драстично цените. Правата над титлата се продават като всеки друг имот - чрез адвокат. Кантората „Сат енд Паркър“ е специализирана в този вид търговия и най-вече в проверката дали онзи, който предлага титлата, е легалният й собственик. На проверка подлежи също така дали притежателят има паралелни права като например

да използва природните богатства

на имението, да разрешава преминаването по частния му път или риболова в принадлежащите му водоеми. Дали титлата, която ви предлагат, е истинска, може да познаете по... мястото на бала. Всяка година „манориъл съсайъти“ прави бал в Камарата на лордовете. Някои сайтове прибавят щипка ексклузивност, като обещават покана за годишното тържество на благородниците. Ако не е в камарата, колкото и луксозен да е хотелът или замъкът, става дума за събитие, на което просто ще ви вземат солена сума за поканата, а на него ще присъстват само носители на съмнителни титли като вас и неколцина истински аристократи, на които са платили, за да присъстват.

Същевременно съществуват сайтове, които предлагат „благородство“ на цена от 195 лири парчето и дори правят намаление на 299 паунда, ако си купите две! Плюс пощенските разходи. Все пак честно упоменават, че ако щракнете върху клавиша buy now (плащай веднага), не ставате член на Камарата на лордовете и титлата не се наследява. Остава ви неясната екстра да я добавите в паспорта или на визитката си. 

В ограмотителния сайт faketitels (фалшиви титли) обаче обясняват, че много по-евтино ще ви излезе просто да промените името си по паспорт (което в Англия е напълно законно). Срещу петдесетина лири държавни такси може да се прекръстите на какъвто лорд си щете. Като това не ви прави аристократ по никакъв начин. Както и купуването на титла от сайт.

Друг евтин начин да станете лорд е, като си вземете 20 кв. см земя от някой истински благородник, който я разпродава на части заедно с правото да ползвате титлата му. Отново само до края на живота ви - 20-те кв. см земя не може да се наследяват.
Документът за „земевладеенето ви“ изглежда доста добре като за раздумка на маса. Най-тънко ще минете с притежаването на шотландската титла лер (тамошния вариант на лорд). Срещу смешната сума между 20 и 50 лири ставате лер на някакво място, плащайки земя колкото кибритена кутийка. Тези грамоти обаче най-често

се купуват като приятелска закачка

и няма трезвомислещ човек, който да се хвали с тях. Средно спекулативни са фирмите, които проучват архивите и изнамират титли на отдавна изчезнали родове. Те гарнират продажбата с истински документи, легенди, архивни преписки. Званията могат да бъдат наследявани, но не осигуряват място в Камарата на лордовете. Цените за титла, принадлежала на крал Хенри VIII, е 24 000 лири, обаче се предлага с 50 на сто намаление. 

Можеш да станеш дукеса за 20 хил. лири с 38% отстъпка. Те са отделни от имението, на което се водят, и не е необходимо да притежаваш земята. Най-големият купон е изричната уговорка, че ако закупената от теб титла се окаже обект на спор, ти връщат парите и като жест на добра воля ще ти продадат друга на половин цена.

Пътеводител на бъдещия благородник

Милорд (англ. my lord - мой лорд) - вежливо-почтително обръщение на англичаните към аристократите.

Лорд (Лейди-лорд)

Лорд (англ. Lord — господин, владетел) — дворянска титла във Великобритание. Тя е събирателна запетте ранга на титлата пер - херцог, маркиз, граф, виконт и барон. Дворяните, които емат титла лард получават място в Камарата на лордовете по рождение.

Барон (Баронеса)

Баро́н (от къснолатинската дума barо) В сревновековна феодална Европа титлата съответства на българската болярин. Това е едър земевладелец с благородно потекло, васал пряко подчинен на монарха. В Англия титлата барон съществува и до днес. В йерархичната система стои по-ниско от виконта и е на последно място в листата на висшата аристокрация. В германия барон е по-нисшестоящо от граф.

Сър (Лейди)

Сър (англ. sir, Sir, идва от старофренското sieur, господин, господар, а то на свой ред е дошло от латинското senior, старши). Това е почетно наименование на мъжете в англоезичния свят и има две значения – на титла и на обръщение. В Обединеното кралствое почетна приставка (префикс) към имената на лица, посветени в рицарство или носители на титлата баронет. На английски се пише с главна буква и се употребява в съчетание с малкото име, например Sir Paul (сър Пол) или с пълното име Sir Walter Scott (Сър Уолтър Скот, авторът на „Айвънхоу“). Крайно неправилно е да се поставя преди фамилията Sir McCartney (Сър Макартни за прочутия бийтълс). Жена, получила рицарско звание или титлата баронет се преименува в дама (Dame), но съпругата на съра е лейди. Извън благородничеството обръщението „сър“ е към началник или старши по звание. При дамите съответното обръщение с уважение е „мадам“.

Княз (Княгиня)

• Князът е глава на феодална монархическа държавапрез IX-XVI век при славяните и някои други народи. По-късно става висша дворянска титла и в зависимост от важността на особлана може да бъде приравнена с принц или с херцог. Първоначално князът е бил племенен вожд, оглавил военна демокрация. В Русия до XVIII век званиее княз е било само родово. От началоото на XVIII век титлата княз започнала да се дава за особени заслуги. След освобождението от турско робство първият владетел на България носи титлата княз, заради съюзяването на Русия и Турция по въпроса, че младата монархия не може да бъде управлявана от цар.
• Херцог (Херцогиня)
  Хе́рцогът (нем. Herzog, фр. duc, англ. duke, итал. duca) при древните германци е военен предводител, избиран измежду знатните мъже в племето. В Западна Европа през ранното средновековие е племенен княз, а в периода на раздробеност на земята – едър териториален владетел, заемащ във военно-феодалната йерархията място веднага след краля. Титлата херцог не е равностойна на лорд. Спри разширяването на френската държава германските херцози се превръщат в длъжностни лица на краля, подчинени на графовете, които управлявали отделните области. В Англия херцозите са „второразрядни“ принцове, веднага след носителите на кралска кръв, но преди маркизите.
  Маркиз (Маркиза)
  Марки́з (фр. Marquis, англ. Marquess, итал. Marchese, новолат. marchisus или marchio, нем. Markgraf) — западно-европейска дворянска титла. В иерархятаи, маркизът е между херцога и графа. В Англии, с тази титла се наричат и най-големите синове на херцозите.
• Граф (Графиня)
  Граф (от нем. Graf; лат. comes спътник, фр. comte, англ. earl или count) – кралско длъжностно лице в ранното средновековие в Западна Европа. Титлата възниква през IV век в Римската империя и първоначално се дава на висши сановници, например comes sacrarum largitionum — главен ковчежник). Във Франкската държава през втората половина на VI век графът имал съдебна, административна и военна власт. По заяповед на Карл II Плешивий длъжността граф става наследствена. Английското earl в началото е било обръщение към висше длъжностно лице, но по време на норманските владетели се превръща в почетна титла. По време на феодалната раздробеност граф е земевладелец, но по-късно става звание от висшата аристокрация.
• Виконт (Виконтеса)
  Вико́нт (англ. viscount; фр. vicomte, буквално вице-граф) е титла от европейската аристокрация, която е по-висока от барон, но по-ниска от граф. Най-големият син на графа при жив баща носи титлата викон. Също така тя се използва и като уважително обръщение към наследника на граф или на маркиз.

Тийн идолът EVA изброди 100-те туристически обекта за 3 месеца, в Дъблин 50% от хората са под 27 години

В Покана за пътуване тази неделя от 18 до 19 часа по програма "Христо Ботев" на БНР

За слушателите над 15 години името на певицата Ева може да говори нещо само ако са я гледали в мюзикъла „Кабаре” в оперетата или в някоя от постановките на частни театри, с които обикаля из България. За тийнейджърите, обаче ведрата усмивка на изпълнителката е повод за припадък от екстаз. 

EVA се прочу светкавично в интернет с  ролята  на Елизабет Мария – БЕТИ  в пародийния онлайн сериал “#КИФЛА”. За кратко тя се превърна в новия тийн идол на България с десетки хиляди последователи в мрежата и предизвиква истинска истерия при турнетата си из страната.

Ева Теодорова Георгиева  започва да пее още на 3. След 12 години в Детския радиохор да бъде дипломиран магистър по джаз и поп пеене от софийската музикална академия е логична развръзка.   Тя има вече 10 хита, които се въртят по всички  музикални телевизии и радиа. Песните й се разпространяват в Румъния, Гърция и Турция, където 2 поредни години участва във фестивали с 50 хилядна публика!

Победителката в миналогодишното издание на БГ мюзик фестивал, иска да повтори успеха си през юни в Сандански. 

Признавам си,  когато научих, че при турнетата си из България Ева посещава по 10 града през уикенда ококорих очи. Истината, обаче се оказа още по-шокираща – понякога селищата са 20. А що се отнася до 100-те туристически обекта, Ева и баща й, певецът Теодор Георгиев са ги обиколили за три месеца като са правили импровизирани концерти на повечето места.

За какво се сещате, когато ви кажат Балъ Аахъ Клиъх? За нищо, предполагам. Ами когато чуете Дъблин? За тъмна бира, Джеймс Джойс, Свети Патрик и четирилистни детелини.

Оказа се, че Балъ Аахъ Клиъх се нарича ирландската столица на местния език.

Ирина Люцканова беше в града на река Лифи, независимо как ще го наречем, и няма търпение да ни разкаже: 

„Пристигайки в Дъблин, знаех сухи факти за ирландската столица. Че е най-големият град в Ирландия, разположен в източната част на страната при вливането на река Лифи в Ирландско море. Че в Дъблин са родени редица влиятелни писатели и драматурзи, като Самюел Бекет, Оскар Уайлд, Джеймс Джойс, Джордж Бърнард Шоу. Че Дъблин е младежки град - 50% от населението е под 27 години.

Първата история започва с един исторически период, трагичен за народа на Ирландия.Страната по това време се крепи на земеделието, но земеделската система на острова е нестабилна и не е в състояние да се справи с продължителните периоди от лоши реколти. Основната храна на хората в Ирландия са картофите. Катастрофата настъпва през 1845г. когато картофената реколта е заразена с болестта „potato blight”. Тя буквално превръща картофите в гъста каша негодна за ядене.Проблемът се повтаря през следващите шест години. През 1849г.-1850г. освен от глада Ирландия е покосена и от холерна епидемия. Гладът и болестите принуждават хората да търсят спасение извън пределите на родината. През периода 1846 – 1850 година населението на Ирландия намалява с 2 млн. души, което по това време съставлява 25 % от населението на страната.

Всяка седмица в Ню Йорк слизали по 15 хиляди измъчени ирландски емигранти, които търсели нов живот в новия свят. Те пристигали в Америка на стари кораби, които били наричани „плаващи ковчези“, защото по време на дългото пътуване на борда им умирал всеки пети.

Един от корабите е „Jeanie Johnston”. Между 1848 и 1855 година, корабът прави 16 пътувания до Северна Америка, като превозва емигранти до Канада и Ню Йорк. Средната продължителност на едно пътуване траело 47 дни, а един курс превозвал между 100 и 250 пътника, много над допустимото за капацитета на кораба. Независимо от тези обстоятелства, няма нито един загинал пътник или член на екипажа по време на всички пътувания на „Jeanie Johnston”. Корабът имал изключителен капитан, подготвен екипаж и нещо много рядко за екипаж на кораб в тези времена  - професионален лекар.

През април 1848 година Маргарет Райли и съпругът й Даниел се качват на кораба "Jeanie Johnston" в Дъблин, за да отплават за Америка. Маргарет е бременна, но въпреки това капитанът поема риска да качи семейството й. Целият екипаж е безкрайно мил и много отзивчив към бременната жена. Бебето се ражда в открито море една седмица преди акостирането му в Америка и в знак на признателност към всички, Маргарет кръщава сина си със 17 имена - на всеки един от членовете на екипажа. В акта като място на раждане на детето е посочен - Атлантически океан.

Днес репликата на кораба „Jeanie Johnston” работи като музей, показва восъчни фигури на екипажа и най-интересните пътниции разказва техните съдби.

Другата история, която искам да споделя е за хитрия предприемач Уилям Уолш, който прави лимонада от поднесения му от живота лимон.

Уилям Уолш е предприемач, собственик на фериботите, превозващи пътниците през река Лифи. Тъй като плавателните съдове били в лошо състояние – ръждясали и неподдържани, на Уолш поставили условие да ги ремонтира или да построи мост. През 1816 г. предприемачът построил мост, но с клауза в договора, че за средващите 100 години всеки преминал съоръжението ще му плаща по половин пени. Така и до днес колоритният мост над река Лифи носи името Ha'penny Bridge.

А още колко истории се крият в дебелите книги на библиотеката в Тринити колидж, по тесните улички с ирландки пъбове, в паметта на хората. Ако се върна отново в Ирландия бих тръгнала по следите на елфите и леприконите, за да допълня легендата за приказната страна, където историите оживяват.

Светослав Марков и Теодор Борисов ни отвеждат до Охрид и манастира „Свети Наум”.

Според всеобщата представа, българите от края на 19-и и началото на 20-и век са пътували главно на хаджилък до Светите места, поддържали са търговските си връзки с останките от Османската империя или са създавали нови с натъпкани с гюлово масло дисаги из Европа. Румяна Пенчева, ръководител на отдел „Фондове и летуратурно наследство” в Националния литературен музей, обаче, събира в книгата „Българинът по света в началото на 20-и век” пътеписи, които доказват, че предшествениците ни са кръстосвали от Сандвичевите острови до Южна Арабия и от Балтимор до Япония. При това без да са баснословно богати.

При следващото издание на Покана за пътуване ви обещавам разказ за музей на човекоядството от Доника Ризова. А вие не забравяйте, че 

Голямата лятна игра и още много пътешествия ви очакват на страницата ни във Фейсбук https://www.facebook.com/pokanazapatuvane/?ref=bookmarks

Touristanbul — уникално изживяване 

в Истанбул  с Turkish Airlines

Пътуващите с авиокомпанията имат възможността да се насладят на градa, който е своеобразен мост между два континента и множество култури

Turkish Airlines, авиокомпанията с най-обширна мрежа от дестинации, предлага безплатна услуга на всички свои международни транзитни пътници, които пътуват през Истанбул с престой от 6 до 24 часа. Откакто стартира през 2009 г., Touristanbul вече е зарадвал почти четвърт милион пътуващи, които имаха възможността да се насладят на завладяващия Град на Босфора.

Със своето присъщо гостоприемство, Turkish Airlines се гордее изключително много с това, че успява да направи преживяването на своите пътници възхитително различно и да надхвърли всички очаквания с множеството си уникални продукти и услуги. Touristanbul, предлаган от авиокомпанията, включва безплатен трансфер и обиколка на най-големия турски град, достъп до интересни исторически забележителности, както и дегустация на прочутата местна кухня. Така пътуващите имат шанса да се докоснат до богатата история и микс от култури, които правят Истанбул толкова динамичен и очарователен град.

За да се възползват от специалната услуга, пътуващите трябва да имат международен транзитен полет през Истанбул с Turkish Airlines с престой от 6 до 24 часа. Туровете на града се организират ежедневно от летище Ататюрк в Истанбул със следното разписание: от 8:30 до 11:00 часа, от 09:00 до 15:00 часа, от 09:00 до 18:00 часа, от 12:00 до 18:00 часа и от 16:00 до 21:00 часа. Програмата на обиколките включва посещение на комбинация от забележителности като двореца „Топкапъ“, джамията „Султан Ахмед“, църквата „Света София“, Гранд Базара, кулата „Галата“, двореца „Долмабахче“ и много други.

Повече информация за Touristanbul и графика на провеждане могат да бъдат открити тук: https://www.turkishairlines.com/en-tr/flights/fly-different/touristanbul/

Максим Минчев за девети път повежда читателя към далечни земи

Шефът на БТА представи новата си книга "Дюна 45"

На бляскава премиера в галерия "Сан Стефано" Максим Минчев представи най-новата си книга: „Дюна 45” (издателство „Хермес”, 2018). Тя е третата книга от поредицата „Пътешествия с Максим”. Пренася ни в Намибия, „първата Намибия, защото вече си обещах да се върна, за да видя това, което съм пропуснал първия път”. Първите две книги от поредицата на Максим Минчев също са посветени на Африка: „Alo Boo Safari” е за Кения, Танзания и Занзибар, а „Търсачи на миражи”  – за Кабо Верде, Белиз, Бутан и Палау.

Минчев е автор на общо 9 книги с пътеписи. Увлекателният разказ, искрящото чувство за хумор и прекрасните авторски фотографии са запазена марка на всяка от тях.

В препълнената с журналисти, хора на изкуството, държавници, учени, колеги и приятели на Максим Минчев, галерия, авторът представи и над 80 фотографии на деца, които е снимал при пътешествията си в над 100 държави от целия свят. Куратор на изложбата е Иво Хаджимишев. За книгата и изложбата говориха спътниците на Максим Минчев в намибийското пътешествие, "живите пътеводители" в неговото приключение: Михаил Михайлов, почетен консул на България в Намибия и атлантикът Соломон Паси. 

Сред гостите бяха академик Антон Дончев, доц. Георги Лозанов, посланици и др.

Редакторите на "Дюна 45" Стойо Вартоломеев и Георги Милков изразиха надежда, че Максим Минчев ще ни зарадва скоро и с нова книга, този път, може би, посветена на България. „Дюна 45” най-общо е книга за любовта. За любовта към пътешествията, магията на Африка, към залезите, изгревите, хората и дюните на пустинята Намиб. За любовта към приятелите, без които нито едно пътешествие не би имало същия заряд - приятелите, с които тръгваш на път и които откриваш по пътя. 

И за любовта към Натали - съпругата, музата, спътницата, с която авторът на книгата Максим Минчев е обиколил света: „След още два километра достигнахме истинското сърце на великата пустиня Намиб. Мъртвото езеро в долината Deadvlei … 

По-късно с Натали единодушно го включихме в нашите персонални чудеса на света. Каньонът Петра в Йордания. Хилядите будистки пагоди в Баган, Бирма. Падащите води на Игуасу в Южна Америка. Оризовите тераси и Шоколадовите хълмове във Филипините. Кораловите рифове в Червено море. Кратерът Нгоронгоро в Танзания. Застиналите каменни исполини в турската Кападокия. Дюна Бланка в Западна Сахара. 

Сватбите на реките Рио Гранде и Амазонка в Бразилия. Архипелагът Ха Лонг във Виетнам. Планинските конуси в Гуйлин, Китай. Подпиращият небето осемхилядник Анапурна в Непал. Вечно димящият вулкан Момотомбо в Никарагуа.”          

Изложба дигитална графика на Росен Йорданов в Къщата на София

Росен Йорданов – художник по душа и графичен дизайнер по професия, открива своята първа изложба в областта на изящното изкуство с 25 картини. Тези картини обаче не са рисувани с молив и четка, с мастило и с маслени бои, а с най-съвременни технологични средства. “За мен нашето време е начало на нов етап в изобразителното изкуство, свързан с цифрови, компютърни средства – хващаш една драскалка и с нея оставяш следи по някаква повърхност, от които се раждат образи”, разказва авторът, който държи в ръка своя скицник с безброй листа – IPad Pro.

Росен завършва художествената гимназия в София преди 25 години. Бил е графичен дизайнер за редица списания – “За мен”, “Жената днес”, FHM, Madame Figaro, Premium Lifestyle, Rolling Stone, Cape Kaliakra Moments, Fifty Five, а от 6 години работи в Голф клуб “Св. София”.

Влюбен е в Apple, в епохата на шумерите и в митологията на гърците. От тази любов е родена и изложбата, която се открива на 16 май в Къщата на София. “В шумерските съзвездия намираме всички първообрази на днешните 12 зодии – те първи са оприличили дадена купчина звезди на някое божество или митичен звяр.

Техен е и първият герой, чиято житейска история е описана и благодарение на това достигнала до нас – Гилгамеш. Учените правят много аналогии на по-добре познатите ни гръцки митове с тези от древен Шумер”, разказва авторът.

Освен зодиакалните знаци, които в неговата изложба са 11, Росен вдъхва съвременен живот на митични герои като Тезей, Орфей, Давид, Язон, Персей, Белерофонт, Одисей… Открива шумерски препратки дори и в Библията, която вдъхновява 4 от рисунките в изложбата. “Нищо ново отпреди новата ера. Новото е тук, окачено по стените. А моето послание е – технологиите, на които вече е залепен етикетът „безполезни, но скъпи играчки“, имат и друго предназначение и смисъл”.

Какво е то може да видите в Къщата на София до 27 май.

Ето какво казва Росен Йорднов за вдъхновението и техниката:

 iPad - моят скицник с безброй листа

Камък, пергамент, хартия, въглен и бои. Изразни средства и материали на хиляди години.

Но с времето изразните средства се променят. 

След десетилетия незадоволителни опити да наподобим начина на работа на пещерния художник, посредством дигитални средства се появи почти идеалният заместител на камъка, въглена и охравата кал.

Преди 8 години едно пораснало хипи, отдавна загърбило младежките си LSD трипове, за пореден път излезе на сцената по дънки, страшно грозни маратонки NIKE и черно поло, за да представи iPad.

Следващите 4 години технологията се разви, разработчиците на програми се развилняха и през 2014 се появи една на вид скромна, а за късмет и евтина програма –Procreate. От този момент деветинчовият екран на моя айпад се превърна в това, за което, поне според мен, е бил създаден – скицник с безброй листа, цинкoви плочи за офорт, литографски камъни, грундирани ленени платна, акварелни картони! 

Тази проект е с работи, в които съм пресъздал моите впечатления от едни от най-древните митологични истории. 

Шумерският мъжага Гилгамеш и неговият приятел Енкиду, богове и хора от първата книга на Стария завет – Сътворението.

Зодиакални знаци, родени пак в древен Шумер. Древногръцки герои, полубогове и титани. Библейски царе.

Желанието ми бе, използвайки тези древни (и в повечето случаи многократно интерпретирани) сюжети, да подсиля впечатлението от новите материали и изразни средства. Преследването на вечната младост и живот, любовта, предателството, алчността и всички страсти, които правят от всеки герой, цар и дори бог просто един огледален образ на всеки съвременен човек.

Професор Гроздински представя нова книга. Този път за историята на християнското учение

Професор д-р Лъчезар Гроздински, е създател на българската школа по ангиология. Всепризнатият медицински авторитет е по-малко познат като писател, но без съмнение книгите му „Размисли за комунизма“, „Насилието начин на живот“ и младежките му опити в жанра фантастика са свидетелство за задълбочени исторически, социални, антропологични и психологически познания, както и за собствен, сдържан, точен и дързък стил.

Последната книга на автора „Истината ще ни направи свободни“ е по собствените му думи трудът на живота му. 

Професор Гроздински прави изчерпателен, прецизен до перфекционизъм анализ на христовото учение, през погледа на историческите свидетелства и писмените паметници от древността до наши дни съхранили данни и факти за автентичното учение на Йешуа Месията и версията, която се ползва от църквата за оформяне на религиозната доктрина, която познаваме днес.

Какво се случва с най-високохуманното учение познато на човечеството и защо с днешна дата е трудно да се припознаем в апологети на Богочовека? Какви трансформации търпи учението на разпнатия месия и кои са причините за това? 

Това са само малка част от въпросите, които авторът поставя и добросъвестно търси отговорите, като се придържа стриктно към първоизточниците и историческите факти. На 18 май в клуб Максим на Театъра на армията, авторът ще представи книгата си и може би истината ще ни даде шанс да заживеем по законите и.