неделя, 6 август 2017 г.


В своята нова книга д-р Бубновски дешифрира кода на главоболието

Сергей Михайлович Бубновски е доктор на медицинските науки, професор, автор на принципно нови, неоперативни методи за лечение на гръбнака и ставите, създател на ново направление в медицината – кинезитерапия, при което самият болен активно участва в оздравителния процес благодарение на вътрешните резерви на организма и разбирането за своето тяло. Методът получава признание в широките кръгове на медицинската общественост.
От 1989 година в цяла Русия и зад граница се появяват повече от 80 центъра, работещи по метода на Бубновски.
Само в московския център през последните 10 години са излекувани повече от 100 000 пациенти. Какво може да е по-лошо от главоболието? От него не може да се избяга. Причините за главоболието са огромен брой, но малцина знаят, че често те са свързани със слабостта на мускулите от раменния пояс

Книгата на Бубновски - „Главоболието”, издадена от ИК „Жануа'98”, е в превод на Соня Момчилова, продуцент на предаването „О!Здравей” по Би Ай Ти.

В своята нова книга доктор Бубновски дешифрира кода на болките в главата и показва изхода от този затворен кръг без употребата на обезболяващи средства. Може ли да се справим с главоболието самостоятелно? Що е мускулна депресия? Как да преодолеем острата болка в главата? До какво може да доведе склерозата на мозъчните съдове? Авторът ще разкаже как правилно да се изпълняват упражненията, които ще ви избавят от главоболието, а също така от болката в раменете и шията. Как да укрепим психиката си. В края на книгата е поместен „Голям житейски речник“, в който с оригинално, медицинско чувство за хумор се описват случаи на сривове в здравето на хора, игнорирали подсказвания от автора път към здравето. 

Книгата ще бъде интересна на всеки без изключение и най-вече на този, който не иска да попадне в качеството си на пример в този речник

ИНТЕРЕСНО Е ДА СЕ ЗНАЕ!

В състояние на покой главният мозък пропуска през съдовете си около 15% от целия обем на кръвта и при това използва 20 - 25% кислород, получаван при дишането, макар целият мозък да съставлява само 2% от теглото на тялото!1* Възниква въпросът: За сметка на какви физиологически механизми се осигурява функционирането на мозъка? Само за сметка на миокарда – мускула на сърцето?

Да се върнем към темата на нашето повествование – болките в главата. Аз правя паралел между хроничното главоболие, болшинството от причините за което са свързани с хипоксията на съдовете на мозъка, тоест с недостатъчното снабдяване със „свежа“, обогатена с кислород кръв, и активната работа на мускулите на тялото и преди всичко на мускулите на горните крайници, отстраняващи тази хипоксия. Имено тази група мускули, за която по подробно ще говорим в специален раздел, придвижва като помпа обогатената с кислород кръв от дробовете, от която така се нуждаят съдовете на мозъка, които постоянно се намират в работен режим.

Ами ако тази болка ти е нужна? Макар и за това да оцениш живота без болка, да се замислиш за начина си на живот, който те е довел до такива жестоки проблеми, и в крайна сметка да се опиташ да промениш нещо?

Нужно е да се отчита, че с годините теглото се увеличава за сметка не на мускулната, а на мастната тъкан, развиваща се поради предозирането на заседяването и стоенето (към това можем да отнесем и суетнята на домакините). Мастната тъкан събира от кръвоносното русло кръвта, а заедно с нея и кислорода, без да отдава нищо в замяна, за разлика от мускулната, която придвижва кръвта.

При това след 30-те започва рязко, бих казал много рязко, снижаване на издръжливостта на мускулите, което намалява подсигуряването на излишното тегло с мускулна, работеща тъкан.

Но говорейки за излишно тегло, не трябва да разбираме тежестта на цялото тяло въобще. Аз говоря за неработещото тегло, има хора с външно нормално телосложение (в дрехи), които в резултат от постуралния стрес не са в състояние да изпълнят достатъчно количество в миналото изпълними упражнения, например набиране на лост или лицеви опори, упражнения, изпълнявани без усилия на възраст 16 – 18 години. От това следва развитието на хипоксията (кислородната недостатъчност) на съдовете на главния мозък, следователно и появата на толкова модния днес синдром на хроничната умора, един от основните симптоми на който се явява главоболието.

За съжаление лекарите, и преди всичко невропатолозите и кардиолозите, разбират такива думи като „тренажор“, „силово упражнение“, „натоварване“ напълно еднозначно, като вдигане на някакви тежести, от тяхна гледна точка недопустими при главоболие. И като правило, безспорен довод против прилагането на силови упражнения, повтарям от гледна точка на лекарите, незапознати със съвременната кинезитерапия, се явява повишаването на вътречерепното налягане. Пътечките за бягане, велоергометрите – моля, но силовите тренажори – в никакъв случай! И не проумяват, че именно силовите тренажори са необходими на огромен брой хора, страдащи от съдова недостатъчност.

От физиологията е известно, че в тялото на човека се наброяват 100 – 160 млрд капиляри. Капилярите са нищожно малки. Те са 50 пъти по-тънки от косъма на човешката коса. Без значение от малкия размер площта на напречното сечение на всички капиляри е 50 м2, тоест 25 пъти повече от повърхността на тялото. Ако можехме да ги изтеглим в една линия, нейната дължина би била 60 – 80 хиляди километра. Това е 1,5 – 2 пъти повече от окръжността на земния екватор… Притокът на кръв в мускулите зависи от проводимостта на капилярите. „На напречния срез на мускула в покой на един квадратен милиметър се наброяват от 30 до 80 напълнени с кръв капиляри, а след усилена работа (силово натоварване – С. Б.) 3000, при което проводимостта на всеки се увеличава два пъти“. По този начин само благодарение на силовата активност на скелетната мускулатура може да се достави необходимото за жизнената дейност на съдовете на мозъка количество кръв.

Как мислите, по-добре ли е да приемате психотропни средства, понижаващи нивото на личността и ускоряващи развитието на слабоумието, или да се научите правилно да изпълнявате физически упражнения?

Естествено, лекуващият лекар, като разбира, че пациентът му е пренебрегнал неговите препоръки и е започнал да прави някакви там упражнения, за които той никога не е чувал, се разгорещява: „Вие сте полудели! Незабавно в леглото! Незабавно таблетка под езика! Незабавно системи!“ и т.н. И тук започва „мускулната депресия“. Той може и да е искал да продължи с упражненията, дори преодолявайки този страх пред натоварването. Но ръцете и краката вече не го слушат. Опитваш се да направиш опора и не можеш. Опитваш да клекнеш, не става. Страхът е малко по-дълбок, отколкото болният си мисли.

Страхът изяжда здравия смисъл и мускулите се деактивират. Те могат, но депресията не им позволява. Следва единствено атрофия. Затова използвайте засега една препоръка – не бързайте! Ако отдавна не сте правили опори от пода, започнете с опори от стената. Една серия с не повече от 5 – 10 повторения. Тази препоръка се отнася и всяко друго упражнение. 

Техниката за изпълнение на упражненията е описана в края на книгата в специален раздел.
Опитваш се да направиш опора и не можеш. Опитваш да клекнеш, не става. Страхът е малко по-дълбок, отколкото болният си мисли. Страхът изяжда здравия смисъл и мускулите се деактивират.

Но не съм очаквал, че хората са така ужасяващо слаби. Огромен брой от тях пребивават в пълна прострация или с илюзии по отношение на собствените си физически възможности. Не. Нещо все пак могат да изпълнят. Например да направят една лицева опора. Дори да се повдигнат на лост (мъжете)… Един път. Но дори на следващия ден вече не са в състояние да повторят това. Такава е реалността по отношение на тези, които страдат от хронични заболявания от няколко години.

Кардиолозите например считат, че след 35 годишна възраст трябва да се приемат кардиопротектори. Те наричат това профилактика на развитието на сърдечносъдовите заболявания. Аз наричам това зарибяване с лекарствени наркотици, постепенно водещо до съдова и психична патология. За избавяне от каквото и да е болезнено усещане, без да взимаме предвид инфекциозните и травматичните състояния, трябва да се обръщаме не към аптеките, а към себе си. Трябва да анализираме нашия начин на живот, който ни е довел до доктора. Но хората отиват в самото начало в аптеката. След това следва всичко написано по-горе. Но идва момента, в който ти се приисква да отидеш на стадиона, в спортната зала, фитнеса и пр. А там няма специалисти по кинезитерапия.

Хората, дори тези, които не страдат от хронични заболявания, се нахвърлят на спортните програми и по правило ентусиазмът бързо ги напуска, макар да са заплатили едногодишен абонамент още първия ден. Те не знаят, че съществува феноменът –мускулна депресия. А това трябва да се знае. Има тенденция за понижаване на възрастовата граница на физическата недееспособност. Затова напомням – не се опитвайте без специалист да си върнете здравето в кратък срок. Бързайте бавно!

Публикуване на коментар