петък, 19 януари 2018 г.

Шест задължителни приключения за Шри Ланка, без да броим чаената плантация
За едни Шри Ланка е синоним на чай (старото име на острова е Цейлон), за други – мястото,  откъдето идват най-бистрите сапфири, за трети – копринени плажове и тропически гори.
Да стигнете до Шри Ланка и да не видите, пипнете, изживеене и помиришете колкото може повече от азиатската екзотика е криминално престъпление.  И за да не го извършите – ето ви шест места, които да посетите извън задължителното отбиване в чаена платнация и обиколка на столицата Коломбо с нейните старинни колониални сгради в причудливо съжителство с храмове и небостъргачи.
1. На гости при китовете
Океанският резерват край градчето Мириса е охраняема територия, през която минава пътят на делфините и китовете, мигриращи от бреговете на Африка до Бенгалския залив точно във върховия туристически сезон – от октомври до април.
Казват, че вероятността да видиш син кит е равна на тази да съзреш падаща звезда. И в двата случая трябва да си пожелаеш нещо.  Тук могат да се наблюдават 26 различни вида морски млекопитаещи, вкл. и споменатото синьо.
Тези животни не са опасни за хората. Те се появяват над повърхността на водата и грациозно се гмуркат в дълбините, махайки на зрителите с разкошните си опашки. Сините китове, които достигат до 30 м дължина и маса от 120 тона са най-едрите и редки бозайници на земята. В океана могат да се видят още кашалоти, черни, сиви и бутилконоси делфини, които се движат на стада от 50 до 100. Някои от тях играят в плитчините около Холандския риф и обикновено съпровождат китовете както свита от пажове се тълпи поркай кралска особа.

2.  Рибари, кацнали на прът
Обичайна гледка в Шри Ланка са съсухрените като спечена пръст рибари, които седят на забит в пясъка прът и хвърлят въдици. В страната са превърнали в запазена марка този  причудлив риболов.
 На няколко метра от брега, във водата са забити пръти с височина около 3 м. Към средата е закован напречен клон. Изключително проста конструкция, върху която като странен щрък е кацнал рибарят. Прътите се предават по наследство от баща на син. Особено ценни са „добрите места”. Само не е ясно дали за улов на риба или на туристи. Защото наоколо не се виждат кошчета. Незнайно е как се крепят върху забитите в пясъка на Индийския океан пръчки, прекарвайки понякога цял ден в очакване вечерята им да клъвне.

3.     Паметник на ЮНЕСКО под знака на петела

Гале -  старинен форт, католически черкви и кокетни улички с толкова южноевропейска атмосфера, че сякаш сте в Алгарве или Мадейра.  Дебелите няколко метра крепостни стени, върху които преди векове са се разминавали конници, изглеждат недокоснати от времето. Историкът Джеймс Емерсън Тенант смята, че Гале съответства на старозаветния град Таршиш, от който цар Соломон си доставял слонова кост и скъпоценни камъни.
През 1505 година на път за Малдивите португалската флотилия намерила убежище от бурята в залива. Според легендата моряците чули кукуригане и се ориентирали по звука в дъжда. На португалски galo е петел. Така градът се сдобил със сегашното си име. През 1640 г. холандците изместват португалците. Те построяват през 1663 г. гранитния форт Гале, вписан сред съкровищницата на ЮНЕСКО като най-голямата съхранила се до наши дни крепост в Азия, създадена от европейски колонизатори. След построяването на форта, Гале става главно пристанище на остров Цейлон и в продължение на 200 г. е основна спирка за корабите пътуващи между Европа и Азия. А днес е  жежко туристическо градче, което поминува покрай историческите си забележителности.
4. Яла, където леопардът е цар
Ако искате да видите леопард в Националния парк Яла в Шри Ланка трябва да станете най-късно в три часа през нощта. Повярвайте, всяка секунда безсъние си струва. Царството на големите котки се намира на 309 км от столицата Коломбо. Петнистите красавци лениво се изтягат и правят слънчеви бани на върха на планината Вепандения. Леопардите изобщо не се боят от хората. Те просто ги игнорират. И ако им досадят с активното си щракане с фотоапаратите, се връцват грациозно и  потъват в зеления гъсталак.
Тукашните екземпляри са доста по-едри от африканските си събратя, защото при липсата на естествените им врагове лъвовете и тигрите, в Шри Ланка леопардите са се самоопределили за царе на животните. В Яла е най-голямата гъстота от петнисти големи котки в света. Върху площ от 992 кв.км. се ширят повече от 42 парчета. 

5.  Тътен от слонски водопой
Президентът на Шри Ланка Махинда Раджапакса показва уважението си към други държавни глави като им подарява... слонове, взети от развъдника в градчето Пиннавала. Той е създаден през 1975 г. като сиропиталище за изоставени слончета-бебета.  В момента резервата обитават 79 животни – 48 женски и 31 мъжки.
 Средното тегло на азиатския гигант е между 3 и 5 тона в зависимост от пола. Новороденото бебче тежи 100 кг и е високо около метър. На ден слоновете преживят до 300 кг листа, клонки,  дървета и плодове по 16 часа в денонощието и изпиват до 250 литра вода. Те обичат да плуват, наслаждават се и на ходенете „под строй” с около 4 км/ч.
А в резервата клоновете са почти като чиновници. В 9 часа се оставят туристите да ги хранят в устата с плодове, 15 минути по-късно късметлиите с хобот пият мляко от огромни бутилки с труд придържани от  гостите.
Най-завладяващото зрелище обаче е водопоят точно в 12 часа. Величествена гледка! Стадо от над 50 различни по калибър слонове, предвождани от най-възрастната женска,  се втурва към реката. Портата на резервата се отваря и слонската кохорта тръгва с тътен по улицата на градчето. Магазините пускат кепенците,  ресторантите вдигат панически масичките, а хората да прибират децата си от улицата. Гигантите могат да бъдат много опасни, ако се разлютят, което не си личи, когато започнат да палуват във водата като гигантски деца.

6. Храмът с кучешкия зъб на Буда
На 30 км от Пинанвала и слончетата е Канди, където се намира осмоъгълният Далга Малигава (Храм на зъба). Твърди се, че там се съхранява най-святата реликва – кучешки зъб на Буда. Преди векове владетелят на малкото кралство построява двуетажен храм, за да съхранява светинята. Посетители и поклонници се стичат към обителта, която ги пренася в света на източните приказки с дантелите от дърворезба, филиграните от сребро и слонова кост и спиращите дъха статуи на Буда. 
Навремето храмът е бил личното светилище на краля. В наши дни в часовете за молитва вратите му са отворени и два пъти на ден всеки може отдалече да зърне свещеното ковчеже.

Точно срещу храма, в центъра на Канди, насред изкуствено езеро е летният дворец, в който местният велможа е държал своя харем.  Но от 311 година, когато кучешкият зъб на Буда чудодейно се появява в косите на принцеса Хемамали, целият град се върти около него. 
Публикуване на коментар